изгълта до дъно.
Градската морга приличаше на всички останали градски морги в три часа сутринта, c тая разлика само, дето някой беше окачил венче от имел на вратата. Някой, помисли си Макгрийви, или c излишък от предпразнично настроение, или със сатанинско чувство за хумор.
Той беше чакал нетърпеливо в коридора докато привърши аутопсията. След време коронерът се показа на вратата и му махна c ръка да влиза. Вече си миеше ръцете над голямата бяла мивка. Беше дребен, птицеподобен мъж c тънък и чуруликащ гласец и бързи, нервни движения. Отговаряше на всичките въпроси на Макгрийви в картечен ритъм и после изчезна. Макгрийви остана вътре няколко минути, докато осмисли чутото. После излезе в мразовитата декемврийска нощ и потърси такси. Нямаше даже и признак за такова. Кучите синове сигурно си печаха задниците всичките на Бермудските острови. Можеше да си чака до второ пришествие докато му замръзнеше дирникът. Забеляза полицейска патрулна кола и замаха лудо към нея, показа удостоверението си на младия полицай зад кормилото и му заповяда да го откара в деветнадесети полицейски участък. Правеше нарушение по този начин, но какво пък, по дяволите! Предстоеше му дълга нощ.
Анджели вече го чакаше в участъка.
— Току-що приключиха c аутопсията на Керъл Робъртс — съобщи Макгрийви.
— И?
— Била е бременна.
Анджели го изгледа изненадан.
— Била е бременна в третия месец. Малко късно за аборт и малко рано за да й личи.
— Мислите ли, че това може да има нещо общо c убийството?
— Това е хубав въпрос — отбеляза Макгрийви. — Ако приятелчето й я е изчукало и напълнило корема, а са щели да се женят така или иначе, какво от това? Женят се и детето им се ражда след шест вместо след девет месеца. Това се случва седем дни в седмицата. От друга страна пък, ако е надул корема й и не е искал да се женят, какво от това? Ражда си бебето без съпруг. Това се случва два пъти на ден всяка седмица.
— Нали говорихме c Чик. Той каза, че искал да се оженят.
— Знам — отвърна Макгрийви. — Така че трябва да си зададем въпроса c какво разполагаме. Разполагаме c едно цветнокожо момиче c тримесечна бременност. Отива при таткото и му казва, а той я убива.
— Трябва да е луд, за да го направи.
— Или пък дяволски хитър. Повече съм склонен да мисля, че е второто. Хайде да погледнем нещата от този ъгъл: Керъл отива при бащата и му съобщава лошата новина, че не възнамерява да прави аборт, а има намерение да роди. Може да е постъпила така, за да го изнуди да се ожени за нея. Но да предположим, че той е бил в невъзможност да се ожени за нея, защото вече е женен. Или пък е бял. Да кажем, един много известен лекар c голяма клиентела. Ако нещо такова се разчуе, c кариерата му е свършено. Та кой ще отиде да се лекува при такъв психиатър, който чука чернокожата си медицинска сестра и после се жени за нея?
— Стивънс е лекар — каза Анджели. — Знае поне половин дузина начини да я убие, без да предизвиква подозрения.
— Може би — каза Макгрийви, — а може би не. Ако върху него падне и най-малкото подозрение, което може да се проследи, то тогава душа да му е яка. Ако си купи отрова, то продавачът й я води на отчет. Купи ли си пък нож или въже, пак можем да се доберемедо магазините, които са му ги продали. Погледни обаче колко добре е изпипано всичко. Някакъв си маниак идва, ей-тъй, за нищо, и умъртвява секретарката му, а след това нашият човек е разтърсен от покруса работодател, който настоява най-енергично да заловим убиеца.
— Звучи ми доста кухо.
— Почакай, не съм свършил още. Нека да вземем пациента му, Джон Хансън. Още едно безсмислено убийство, извършено от неизвестен маниак. Ще ти призная нещо, Анджели. Не вярвам в никакви случайности. А вчера имахме две и направо ме втриса. Така че си зададох въпроса може ли да има връзка между убийствата на Джон Хансън и Керъл Робъртс и ако има, то каква. Изведнъж всичко ми се видя съвсем не толкова случайно. Да предположим, че Керъл влиза в кабинета му c вестта, че ще става татко. Последвала е голяма кавга и тя се е опитала да го шантажира. Казва му, че той трябва да се ожени за нея, да й даде пари, или нещо от този род. Джон Хансън е чакал в приемната и е слушал. Може би Стивънс не е бил сигурен дали другият е чул нещо до момента, в който го е сложил да легне на кушетката. Тогава Хансън го заплашва, че ще го издаде. Или се опитва да го принуди да легне c него.
— Звучи доста нагласено.
— Но пасва. След като Хансън си тръгва, докторчето го проследява и му пъха нож между ребрата, за да му запуши устата. После се връща и си разчиства сметките c Керъл. Прави цялата работа да изглежда като дело на някой маниак, после се отбива при мисис Хансън, след което се разхожда из Кънектикът. Край на проблемите. Той е железен, пък нека тъпите ченгета да си разпарят задниците от търчане и слухтене за някаква си откачалка.
— Не мога да го приема — каза Анджели. — Опитваш се да пришиеш обвинение в убийство на човек без да имаш нищо насреща.
— Какво искаш да кажеш c това „нищо насреща“? — запита Макгрийви. — Разполагаме c два трупа. Единият от тях е на жена, бременна в третия месец, работила за Стивънс. Другият е един от пациентите, убит само през една пресечка от кабинета му. Идвал е при него да се лекува, защото е бил хомосексуалист. Когато поисках да прослушаме лентите, той ми отказа. Защо? Кого защитава доктор Стивънс? Попитах дали е възможно взломаджията да е търсил нещо ценно в кабинета му. А той излезе c номера, че уж Керъл ги е заварила и те са я измъчвали да им каже къде се намират въпросните мистериозни скъпоценности. Само че такива мистерии не се случват. Лентите му не представлявали интерес за никого. Не държал наркотици в кабинета си. Нямал и стотинка даже в офиса. И какво излиза? Разбира се, че някакъв маниак. Нали така? Само че номерата му няма да минат. Сигурен съм, че именно доктор Джад Стивънс е точно човекът, когото търсим.
— Мисля, че се опитваш да му окачиш въжето на врата — изрече спокойно Анджели.
Лицето на Макгрийви се наля c кръв.
— Защото ръцете му са оцапани c кръв.
— Ще го арестуваш ли?
— Мисля да му подам едно спасително въже — каза Макгрийви. — И докато той си напъхва врата в него, ще изровя всичките му кирливи ризи на показ. И когато го сложа да стъпи върху стола, той ще си получи заслуженото.
Макгрийви се обърна и излезе.
Анджели го проследи със замислен поглед. Ако останеше бездеен, имаше голяма вероятност Макгрийви да осъществи заплахата си. Не можеше да позволи това да се случи. Отбеляза си наум да поговори за това c капитан Бертели на другата сутрин.
Глава четвърта
Сутрешните издания на вестниците излязоха със сензационни заглавия за садистичното убийство на Каръл Робъртс. Джад се изкушаваше от мисълта да се обади в телефонната централа и да им поръча да известят клиентите му, че днешните сеанси се отлагат за друг ден. Не беше мигнал цяла нощ и сега очите му пареха, сякаш имаше пясък под клепачите си. Но след като разгледа списъка на пациентите за деня, реши, че за двама от тях отлагането можеше да се окаже фатално; другите можеха да почакат. Реши да действа по нормалната процедура; първо — щеше да е по-добре за пациентите, и второ — щеше да е добра терапия за самия него да държи ума си далеч от случилото се.
Джад отиде рано в кабинета си, но завари коридора претъпкан c репортьори, телевизионни коментатори и фотографи. Той отказа да ги пусне вътре или да направи какъвто и да е коментар. Накрая успя да се отърве от тях. Отвори бавно вратата към кабинета си, изпълнен c нервно очакване. Но напоеният c кръв
