Или си го бе въобразил?…
Качиха се c асансьор до петнадесетия етаж и тръгнаха по коридора. Пред вратата на кабинета му стоеше униформен полицай. Той кимна на Макгрийви и отстъпи встрани. Джад понечи да бръкне в джоба си за ключа.
— Вратата е отключена — каза Анджели.
Той я отвори и тримата влязоха вътре.
Приемната беше обърната c главата надолу. Всички чекмеджета бяха измъкнати, а съдържанието им — изсипано и разхвърляно по пода. Джад не вярваше на очите си; беше направо разтърсен от шока.
— Какво мислите, че са търсили, докторе? — запита Макгрийви.
— Нямам представа — каза Джад.
Отиде до вратата към кабинета си и я отвори. Макгрийви се движеше плътно зад гърба му.
И двете ъглови масички лежаха прекатурени, някаква лампа се беше разбила на парчета, а килимът беше облян и просмукан от кръв.
В дъното на стаята лежеше гротескно разчекнатото тяло на Керъл Робъртс. Беше гола. Ръцете й бяха вързани зад гърба със струна от пиано. Лицето, гърдите и половите й органи бяха залени c киселина. Пръстите на дясната й ръка бяха счупени. Лицето й — разбито и отекло, а устата й беше затъкната c мръсна кърпичка.
Двамата детективи следяха c внимателни погледи втренченото изражение на Джад.
— Побледнели сте — отбеляза Анджели. — Седнете.
Джад поклати глава и направи няколко стъпки. Когато проговори гласът му беше изпълнен c гняв.
— Кой… кой може да го е направил?
— А-а, това ще ни го кажете вие, докторе — каза Макгрийви.
Джад го изгледа.
— Никой не би могъл да й направи това. Тя не е сторила зло никому през живота си.
— Мисля, че е крайно време да смените плочата, докторе — каза Макгрийви. — Никой не искал да засегне Хансън, а го намерихме c наръган в гърба нож. Никой не искал да причини зло на Керъл, но я залял c киселина и я измъчвал до смърт. — Гласът му изведнъж стана метален. — И вие ми дрънкате врели- некипели, че никой не им мислил злото. Какво, да не сте глух, ням и сляп, по дяволите? Момичето е работило при вас в продължение на четири години. Вие сте психоаналитик. Да не седнете сега да ми ги разправяте, че хал хабер сте си нямали от личния й живот?
— Разбира се, че си имах хабер — каза със свити устни Джад — Тя имаше приятел, c който щяха да се женят…
— Чик. Вече разговаряхме и c него.
— Но той никога не би направил това. Той е порядъчно момче и обичаше Керъл.
— Кога за последен път я видяхте жива? — запита Анджели.
— Вече ви казах. Когато излязох оттук, за да отида при мисис Хансън. Помолих я да затвори кабинета. — Гласът му се пречупи и той преглътна c усилие, като си пое дълбоко дъх.
— Имахте ли планирани и други пациенти за деня?
— Не.
— Мислите ли, че това може да е било извършено от маниак? — запита Анджели.
— Трябва да е бил маниак, но дори и един маниак би трябвало да има мотив, за да го направи.
— Така мисля и аз — каза Макгрийви.
Джад се вгледа в тялото на Керъл. То напомняше на обезформена кукла, ненужна и захвърлена.
— Колко време още ще я държите така? — запита гневно той.
— Сега ще я изнесат — каза Анджели. — Коронерът1 и момчетата от отдела по убийствата са вече тук.
Джад се обърна към Макгрийви.
— Специално заради мен ли я оставихте така? — обърна се той към Макгрийви.
— Да-а — проточи тежко агентът. — Ще ви задам пак същия въпрос. Има ли нещо в кабинета ви, заради което биха направили това? — запита той, като посочи към тялото на Керъл.
— Не.
— А картоните на пациентите ви?
Джад поклати уморено глава.
— Не.
— Май не ни оказвате голямо съдействие, докторе — каза Макгрийви.
— Да не мислите, че не искам да заловите тоя злодей? — сопна се Джад. — Ако имах нещо в архивите си, което да ви е от полза, щях да ви го кажа. Познавам всичките си пациенти. Сред тях няма и един, който би бил способен да го извърши. Това е направено от външен човек.
— Откъде сте толкова сигурен, че някой не е търсил нещо от документацията ви?
— Никой не е ровил там.
Макгрийви го изгледа c явен интерес.
— Откъде сте толкова сигурен? — повтори той. — Та вие дори и не сте погледнали.
Джад се приближи до стената в дъното. Под зорките погледи на двамата мъже той натисна долната част на панела и стената се плъзна встрани, откривайки ниша c вградени рафтове, отрупани c магнитофонни ролки.
— Записвам всеки сеанс c пациентите си — обясни Джад. — А записите държа тук.
— Не е ли възможно да са я изтезавали, за да каже къде се намират записите?
— В тия ленти няма нищо, което би представлявало някаква ценност за когото и да било. Мотивът за убийството й е бил съвсем друг.
Джад се вгледа отново в разбитото тяло на Керъл и усети как го изпълва непосилна и сляпа ярост.
— На всяка цена трябва да пипнете това чудовище.
— Това и възнамерявам да направя — каза Макгрийви, без да отделя погледа си от Джад.
Излязоха на ветровитата и опустяла улица пред сградата и Макгрийви нареди на Анджели да откара доктора до дома му.
— Трябва да изпълня едно задължение — каза Макгрийви. Той се обърна към Джад. — Лека нощ, докторе.
Джад проследи мечешката му фигура да се отдалечава по улицата.
— Да тръгваме, че ще замръзнем — подкани го Анджели.
Джад се вмъкна на предната седалка до него и колата се отдели от бордюра.
— Ще трябва да съобщя на семейството на Керъл — каза Джад.
— Ние свършихме тая работа.
Джад кимна уморено. Искаше да отиде сам при тях, но това можеше да почака.
Настана тишина. Джад се зачуди какво ли задължение трябва да изпълнява Макгрийви толкова рано сутринта.
Анджели сякаш прочете мислите му.
— Макгрийви е много добър полицай. Убеден е, че Зифрен заслужаваше електрическия стол за убийството на партньора му.
— Зифрен беше невменяем.
Анджели повдигна рамене.
— Вярвам ви, докторе.
Но Макгрийви не ми повярва, помисли си Джад. Той насочи мислите си към Керъл и си спомни нейната жизненост, възторженост и дълбоката гордост от това, което върши. Анджели през това време му говореше нещо и по едно време той видя, че са стигнали пред блока.
Пет минути по-късно беше вече в апартамента си. И дума не можеше да става за сън. Наля си бренди и го отнесе в кабинета. Спомни си нощта, когато Керъл се беше вмъкнала при него гола и вълшебна, търкайки топлото си и гладко тяло в неговото. Беше се държал хладно и дистанцирано, защото съзнаваше, че това е единственият начин да й помогне. Но тя никога не узна каква сила на волята му бе потребна, за да устои на изкушението, което тя представляваше. А може би се беше досетила? Той повдигна чашата c брендито и я
