Неговото време беше изтекло.
Мъжете се придвижиха безшумно до вратата на апартамента на Джад и заеха позиции от двете й страни. По-едрият, на име Роки, натисна полека дръжката на вратата. Беше заключено. Той извади целулоидна картичка и внимателно я пъхна в процепа. Кимна на брат си и двамата извадиха револвери със заглушители. Роки притисна езичето c картичката и после бавно отвори беззащитната врата. Влязоха във всекидневната c насочени револвери. Срещу тях имаше три затворени врати. Нямаше и следа от Джад. По- малкият брат, Ник, опита първата врата. Беше заключена. Усмихна се на брат си, допря дулото на револвера до ключалката и натисна спусъка. Вратата безшумно се отвори и ги пропусна в спалнята. Двамата пристъпиха вътре, като размахваха револверите.
Вътре нямаше никой. Ник провери шкафовете за дрехи, докато през това време Роки се върна във всекидневната. Движеха се без да бързат, защото знаеха, че Джад е вътре и се крие безпомощен. Наслаждението просто бликаше от преднамерено забавените им движения преди момента на убийството.
Ник пробва и втората врата. Беше заключена. Той простреля ключалката и влезе вътре. Беше работният кабинет на Джад. Празен. Двамата се ухилиха един на друг и се насочиха към третата заключена врата. Изведнъж Роки хвана брат си за рамото като минаваха покрай монитора. Трима души тичаха през фоайето. Двама от тях носеха униформи на санитари и бутаха носилка на колелца. Третият носеше медицинска чанта.
— По дяволите!
— Задръж топката, Роки! Значи някой е болен. В тая сграда има сигурно поне сто апартамента.
Гледаха като омагьосани на екрана как двамата санитари вкараха носилката в асансьора. Групата изчезна вътре и вратата му се затвори.
— Да изчакаме две минути — предложи Ник. — Може да е някакъв нещастен случай. Ако е така, сигурно ще има и ченгета.
— Ама че шибан късмет!
— Не се тревожи. Стивънс няма къде да избяга.
Вратата на апартамента се отвори c трясък и лекарят c двамата санитари просто влетяха вътре като бутаха носилката пред себе си.
Двамата убийци бързо пъхнаха револверите във външните джобове на палтата си.
Докторът се приближи до тях.
— Мъртъв ли е?
— Кой?
— Самоубиецът. Жив ли е или е мъртъв?
Убийците се спогледаха зашеметени.
— Вие, момчета, май сте сбъркали апартамента.
Лекарят ги разблъска и пробва вратата на спалнята.
— Заключена е. Дайте да я изкъртим.
Двамата убийци наблюдаваха безпомощно как лекарят и двамата санитари разбиват вратата c раменете си. Лекарят прекрачи в спалнята.
— Донесете носилката — каза той. Доближи се до леглото, върху което лежеше Джад. — Добре ли си?
Джад вдигна глава в мъчителен опит да фокусира очите си.
— В болницата — избъбра той.
— Веднага тръгваме.
Санитарите бързо вкараха носилката в спалнята, поставиха сръчно Джад върху нея и го завиха c одеяла, докато през това време двамата убийци ги гледаха c отчаяние.
— Да изчезваме — обади се Роки.
Лекарят ги проследи c поглед докато напуснаха апартамента. После се обърна към Джад, който лежеше върху носилката c бяло, изпито лице.
— Добре ли си, Джад? — Гласът му беше изпълнен c дълбока загриженост.
Джад направи безуспешен опит да се усмихне.
— Чудесно — каза той. Едва чуваше гласа си. — Хубава работа свърши, Пит.
Питър се вгледа в лицето на приятеля си, после кимна на двамата санитари.
— Да тръгваме.
Глава осемнадесета
Този път болничната стая изглеждаше другояче, но сестрата беше същата. Самото въплъщение на неодобрението. Седеше до главата му и беше първото нещо, върху което падна погледът на Джад, когато отвори очи.
— Е, дойдохме на себе си — коментира тя зловещо. — Доктор Харис искаше да ви види. Сега ще му съобщя, че сте се събудили.
И тя напусна стаята c вдървен гръб.
Джад се изправи и седна в леглото c внимателни движения. Ръцете и краката му бяха запазили рефлекса си, макар и малко забавен, но иначе бяха наред. Опита се да фокусира поглед върху един стол в стаята, като редуваше очите си. Виждаше предметите малко размазани.
— Какво ще кажете за една консултация?
Той повдигна глава. В стаята беше влязъл доктор Сеймур Харис.
— Е, — произнесе щастливо доктор Харис, — вие изглежда ще се окажете един от най-добрите ни клиенти. Знаете ли на колко възлиза вече сумата от сметката само за шевовете ви? Решихме да ви направим голямо намаление като на редовен клиент… Как спа, Джад? — запита Харис, като приседна на ръба на леглото.
— Като младенец. Какво ми даде?
— Инжекция от натриев луминал.
— Кое време е?
— Следобед.
— Господи — простена Джад. — Трябва да се измъквам оттук.
Доктор Харис издърпа картона от калъфа, който носеше.
— За какво искаш първо да си поговорим? За мозъчното ти сътресение? Разкъсванията? Контузиите?
— Чувствам се чудесно.
Лекарят остави картона до себе си. Гласът му стана сериозен.
— Джад, тялото ти е претърпяло изключително сътресение. Много по-сериозно, отколкото можеш да си представиш. И ако умът ти си е на мястото, няма да мърдаш от това легло поне няколко дни. А после ще си вземеш най-малко един месец отпуск.
— Благодаря ти, Сеймур — каза Джад.
— Няма за какво да ми благодариш.
— Имам задължение, c което само аз мога да се справя.
Доктор Харис въздъхна.
— Знаеш ли кои са най-лошите пациенти на света? Докторите. — Той смени темата, очевидно вдигнал ръце. — Питър прекара до теб цялата нощ. Звъни всеки час. Много е разтревожен. Мисли, че някой се е опитал да те убие снощи.
— Нали ги знаеш какви са докторите, все им се привиждат глупости.
Харис го гледа известно време, повдигна рамене и после каза:
— Ти си психоаналитик, а аз съм най-обикновен доктор. Надявам се, че знаеш какво правиш, макар че не бих заложил и десет цента за това. Сигурен ли си, че не искаш да останеш в болницата поне няколко дни?
— Не мога да остана.
