— Говорите ли английски?
Той се замисли за миг, после неохотно отвърна:
— Да.
— Искам да се срещна с началника.
Полицаят я изгледа озадачено, после внезапно се усмихна.
— А, комендант Фразие. Oui. Един момент. — Вдигна телефонната слушалка, каза нещо, Кимна, обърна се към Дейна и посочи към коридора. — La premiere porte.14
— Благодаря.
— Кабинетът на комендант Фразие беше малък и подреден. Самият комендант бе енергичен мъж с малки мустачки и проницателни кафяви очи.
— Добър ден, господин комендант.
— Bonjour, mademoiselle. С какво мога да ви помогна?
— Аз съм Дейна Евънс. Подготвям предаване за УТН във Вашингтон. Отнася се за семейство Уинтроп. Научих, че Пол Уинтроп е загинал в автомобилна катастрофа някъде тук.
— Oui. Ужасно. Ужасно! Човек трябва да внимава, когато шофира по Гран Корниш. Този път е tres dangereux.15
— Имаше ли алкохол в кръвта на Пол Уинтроп?
Комендант Фразие поклати глава.
— Non.
— Наркотици?
— Non.
— Спомняте ли си какво беше времето в деня на катастрофата?
— Oui. Il pleuvait. Валеше дъжд.
Дейна имаше още един въпрос, макар че не се надяваше на положителен отговор.
— Предполагам, че не е имало свидетели.
— Mais oui, il en avait.
Тя го зяпна.
— Значи е имало?
— Един свидетел. Шофирал след колата на Уинтроп и видял катастрофата.
Сърцето й се разтуптя.
— Ще съм ви много благодарна, ако ми кажете името на свидетеля. Искам да поговоря с него.
Комендантът кимна.
— Не виждам защо не. Александър! — извика той.
След секунда в кабинета припряно влезе помощникът му.
— Oui, Commandant?16
— Apportez-moi le dossier de l’accident Winthrop.17
— Tout de suite.18 — Помощникът излезе и Фразие се обърна към Дейна.
— Толкова нещастно семейство. Животът е tras fragile.19 — Той се усмихна. — Човек трябва да се наслаждава на удоволствията винаги, когато може. Сама ли сте тук, mademoiselle?
— Не, мъжът ми и децата ми ме чакат.
— Жалко.
Помощникът се върна с няколко листа и комендантът ги прегледа, после кимна и вдигна очи към Дейна.
— Свидетелят е американски турист, Ралф Бенджамин. Според неговите показания той шофирал след Пол Уинтроп, когато видял едно куче да изскача пред колата на жертвата. Уинтроп завъртял волана, за да не го блъсне, автомобилът поднесъл и паднал в морето. Според доклада на патоанатома Уинтроп умрял на място.
— Имате ли адреса на господин Бенджамин?
— Oui. — Той отново погледна документите. — Живее в Америка. В Ричфийлд, Юта. Търк Стрийт, четиристотин и двайсет. — Фразие преписа адреса и го подаде на Дейна.
Тя се опита да овладее вълнението си.
— Много ви благодаря.
— Удоволствието е мое. — Комендантът забеляза, че Дейна не носи брачна халка. — И предайте поздравите ми на съпруга и децата си.
— Мат — възбудено каза Дейна. — Открих свидетел на катастрофата на Пол Уинтроп. Ще отида да се срещна с него.
— Страхотно. Къде е той?
— В Юта. Ричфийлд. После веднага се връщам във Вашингтон.
— Добре. Между другото, обади се Джеф.
— Да?
— Нали знаеш, че е във Флорида при бившата си жена? — неодобрително рече той.
— Знам. Тя е тежко болна.
— Ако Джеф се забави още, ще трябва да си вземе неплатена отпуска.
— Сигурна съм, че скоро ще се върне. — Иска ще й се сама да повярва в това.
— Добре. Желая ти успех със свидетеля.
— Благодаря, Мат.
Тя се обади на Кемал. Отговори й госпожа Дейли.
— Домът на госпожица Евънс.
— Добър ден, госпожо Дейли. Всичко наред ли е? — Дейна затаи дъх.
— Ами, снощи синът ви едва не изгори кухнята, докато се опитваше да ми помогне с вечерята. — Тя се засмя. — Иначе е добре.
— Чудесно. — „Тази жена наистина е чудотворна.“
— Скоро ли се прибирате? Мога да приготвя вечеря и…
— Имам още малко работа. Ще се върна след два дни. Може ли да поговоря с Кемал?
— Той спи. Да го събудя ли?
— Не, не. — Дейна си погледна часовника. Във Вашингтон бе едва четири часът. — Защо спи по това време?
Дейли се засмя.
— Беше страшно уморен. Много работи, много играе.
— Предайте му целувките ми.
„Имам още малко работа. Ще се върна след два дни. Може ли да поговоря с Кемал?“
„Той спи. Да го събудя ли?“
„Не, не. Защо спи по това време?“
„Беше страшно уморен. Много работи, много играе.“
„Предайте му целувките ми.“
Записът свърши.
Ричфийлд бе приятно градче, разположено в долина насред планинската верига Монро. Дейна спря на една бензиностанция и помоли да я упътят към дома на свидетеля.
Ралф Бенджамин живееше в занемарена едноетажна къща. Тя спря пред входа и натисна звънеца. Отвори й беловласа жена с престилка.
— Какво обичате?
— Търся Ралф Бенджамин.
Жената я погледна любопитно.
