В небето проблеснаха светлините на друг самолет. Мъжът не знаеше откъде идва и след кацането му насочи мощния си бинокъл към хората, които слизаха на пистата. Някои от тих не правеха опит да скрият оръжията си. — Палестинците.
Разнесе се грохотът на трети самолет. „Още дванайсет — помисли си той. — Утрешният търг ще е най- големият досега. Нищо не бива да се обърка.“
ПРОДЪЛЖЕТЕ НАБЛЮДЕНИЕТО НА ОБЕКТА. ДОКЛАДВАЙТЕ ЗА ДЕЙСТВИЯТА МУ И БЪДЕТЕ ГОТОВИ ЗА ЕВЕНТУАЛНОТО МУ ЕЛИМИНИРАНЕ.
Глава 20
На сутринта Дейна се обади на Тим Дрю.
— Говори ли пак с посланик Харди? — попита той.
— Не. Струва ми се, че го обидих. Тим, трябва да си поговоря с теб.
— Добре. Вземи такси и ме чакай в „Боярски клуб“ на Театрални проезд номер четиринайсет.
— Къде? Няма да го…
— Шофьорът ще го знае. Избери по-очукана кола.
— Добре.
Дейна излезе от хотела и леденият вятър забрули лицето й. Радваше се, че е облякла новото си червено вълнено палто. Електронният термометър на сградата оттатък улицата показваше двадесет и девет градуса под нулата.
Пред хотела чакаше лъскаво ново такси. Тя отстъпи назад и изчака да го вземат. Следващата кола изглеждаше стара. Дейна се качи. Шофьорът въпросително я погледна в огледалото.
— Искам да отида на Теат… — тя се поколеба, — … рални… проезд…
— В „Боярски клуб“ ли искате да отидете? — нетърпеливо я прекъсна руснакът.
— Да.
Таксито потегли. Движението бе натоварено, по заледените тротоари отчаяно бързаха пешеходци. Градът изглеждаше покрит с мътносива патина. „И не е само от времето“ — помисли си Дейна.
„Боярски клуб“ се оказа модерен и удобен, с кожени столове и дивани. Тим Дрю я чакаше на маса до прозореца.
— Виждам, че си се ориентирала.
Дейна се настани до него.
— Шофьорът знаеше английски.
— Извадила си късмет. Някои не знаят дори руски. Идват от какви ли не републики. Удивително е, че тази страна изобщо функционира. Напомня ми за умиращ динозавър. Знаеш ли колко е голяма Русия?
— Не точно.
— Почти два пъти повече от Съединените щати. Има тринайсет часови пояса и граничи с четиринайсет държави. Четиринайсет държави!
— Невероятно!… Тим, търся руснаци, които са контактували с Тейлър Уинтроп.
— Значи ти трябва цялото руско правителство.
— Знам. Но някои сигурно са били по-близки с него. Президентът…
— Може би някой с малко по-нисък ранг — кисело я прекъсна кореспондентът. — Според мен Уинтроп е бил най-близък със Саша Жданов.
— Кой е Саша Жданов?
— Началник на Бюрото за международно икономическо развитие. Двамата често са се срещали. — Дрю я погледна внимателно. — Какво точно търсиш, Дейна?
— Не съм сигурна — призна тя. — Наистина но съм сигурна.
Бюрото за международно икономическо развитие се помещаваше в огромна сграда от червени тухли на улица „Озерная“. На входа стояха двама милиционери, трети седеше на гишето.
Дейна се приближи до него и той вдигна глава.
— Добрый день.
— Здравствуйте. Не при…
— Извинете — прекъсна го тя. — Търся господин Жданов. Аз съм Дейна Евънс от „Уошингтън Трибюн Нетуърк“.
Милиционерът погледна списъка пред себе си и поклати глава.
— Имате ли среща?
— Не, но…
— Тогава ще трябва да си уговорите. Американка ли сте?
— Да.
Той измъкна някакъв формуляр и й го пода де.
— Попълнете го, моля.
— Добре. Ще може ли да се срещна с господин Жданов днес следобед?
Милиционерът въздъхна.
— Вие американците постоянно бързате. В кой хотел сте?
— „Севастопол“. Ще му отнема само няколко мину…
Той си записа нещо.
— Ще ви се обадят. Досвидания.
— Но… — Тя забеляза изражението му. — Досвидания.
Остана в стаята си целия следобед в очакване да й позвънят. В шест часа се обади на Тим Дрю.
— Видя ли се с Жданов?
— Не. Казаха, че ще ми се обадят.
— Не храни напразни надежди, Дейна. Имаш си работа с бюрокрация от друга планета.
Рано на другата сутрин Дейна се върна в Бюрото за международно икономическо развитие. На гишето седеше същият милиционер.
— Добрый день — поздрави тя.
Той я погледна безизразно.
— Добрый день.
— Господин Жданов получи ли вчерашното ми съобщение?
— Името ви?
— Дейна Евънс.
— И вчера сте му оставили съобщение, така ли?
— Да — безизразно потвърди Дейна. — При вас.
Милиционерът кимна.
— Значи го е получил.
— Може ли да говоря със секретарката на господин Жданов?
— Имате ли среща?
Дейна дълбоко си пое дъх.
— Не.
Той сви рамене.
— Извините, нет.
