Спомени от полунощ

Когато Константин Демирис се прибра тази вечер, Мелина го чакаше. Той й кимна и се запъти към спалнята си. Мелина го последва.

— Мисля, че е време да поговорим — спря го тя.

— Разполагам само с няколко минути — погледна той часовника си. — Имам среща.

— Така ли? Може би планираш следващото убийство?

— Какви глупости говориш?

— Тази сутрин ме посети Спирос.

— Ще кажа на брат ти да стои по-далеч от моя дом.

— Той е и мой дом — рече Мелина предизвикателно. — Разказа ми доста интересни неща.

— Така ли? Какви например?

— За теб, Катерин Дъглас и Ноел Паж.

— Стара, прастара история.

— Така ли? Спирос твърди, че си изпратил двама невинни хора на смърт, Коста.

— Спирос е глупак.

— Аз видях жената тук, в тази къща.

— Никой няма да ти повярва. А и няма да я видиш повече. Изпратих човек да я отстрани.

Мелина изведнъж си спомни тримата мъже, които бяха на вечеря неотдавна. Самолетът ви за Лондон излита рано сутринта. Сигурен съм, че всичко ще мине добре.

Той се приближи до жена си и каза внимателно:

— Честно да ти кажа, до гуша ми дойде от теб и от брат ти. — Той стисна здраво ръката й. — Спирос се опита да ме унищожи. По-добре да ме беше убил. — Пръстите му я държаха здраво. — Много скоро и двамата ще съжалявате, че не го направи.

— Пусни ме. Боли.

— Скъпа моя, ти изобщо не познаваш болката. Но скоро и това ще стане. — Той я пусна. — Ще се разведа. Искам истинска жена. Но ще присъствам и в твоя живот. Бъди сигурна. Имам чудесен план за теб и скъпия ти брат. Е, поговорихме си. А сега ме извини. Трябва да се преоблека. Не е прилично да карам една дама да чака.

Обърна се и влезе в стаята си. Сърцето на Мелина биеше учестено. Спирос беше прав. Този човек е луд.

Тя се чувстваше напълно безпомощна, като не изпитваше никакъв страх за себе си. За какво да живея, мислеше тя с горчивина. Съпругът й я лиши от цялото й достойнство и я принизи до собственото си ниво. Спомни си всички онези случаи, когато я бе унижавал и обиждал пред хората. Знаеше колко я съжаляват близките й. Вече нищо не можеше да я засегне. Напълно готова съм да умра, но не бих позволила да стори нещо на Спирос. Как да го спре? Спирос беше силен, но мъжът й беше още по-силен. Мелина с ужасяваща сигурност знаеше, че ако не го спре, той наистина ще изпълни плановете си. Трябва да му попреча. Но как? Как?

21. Глава

Специалистите от Атина запълваха почти цялото време на Катерин. Уреждаше им срещи с колеги от компанията, развеждаше ги из Лондон. Те се удивляваха на нейната експедитивност. Познаваше всяка стъпка в техния бизнес и това им правеше силно впечатление.

Джери Хейли бе черната овца в своето семейство. Баща му бил богат, важна фигура в производството на петрол, а дядо му бил известен съдия. В младежките си години Джери три пъти бил задържан в младежките изправителни центрове за кражба на коли, за нарушаване на закона и за изнасилване. Най- накрая семейството му го изпратило в Европа, за да се отърве от него.

— Но там влязох в пътя — гордо заяви той на Катерин. — Отворих нова страница.

Ив Ренар бе доста озлобен. Родителите му го изоставили и той бил отгледан от далечни роднини, които се държали зле с него.

— Имаха ферма недалеч от Виши. Работех като добиче от сутрин до вечер. На петнайсет години избягах и отидох да си търся работа в Париж.

Веселякът Дино Матуси бе родом от Сицилия и произхождаше от семейство от средната класа.

— Шестнайсетгодишен направих голям фурор, като избягах с една женена жена, десет години по- възрастна от мен. Ах, каква беше bellissima!

— И какво стана? — попита Катерин.

— Върнаха ме вкъщи — въздъхна Дино. — Изпратиха ме в Рим, за да ме спасят от гнева на побеснелия съпруг.

— Разбирам — усмихна се Катерин. — Кога започнахте работа в компанията на господин Демирис?

— По-късно отвърна той. — Преди това се занимавах с много други работи. Нали разбирате — случайни неща. Просто за да преживея.

— И тогава срещнахте жена си, така ли?

Той я погледна продължително.

— Сега жена ми не е тук.

Наблюдаваше я, разговаряше с нея, слушаше гласа й, вдъхваше парфюма й. Искаше да знае всичко за нея. Харесваше походката й и се питаше как ли изглежда тялото й под дрехите. Много скоро щеше да разбере. Съвсем скоро и въпреки това нямаше търпение.

Джери Хейли влезе в кабинета на Катерин.

— Обичате ли да ходите на театър, Катерин?

— Да защо?

— Тази вечер ще има премиера на някакъв нов мюзикъл „Финиан Рейнбоу“ Бих искал да го видя. Ще ви поръчам билет.

— Удоволствието не е пълно, когато си сам, нали?

— Свободна ли сте?

— Ами да — отговори тя след кратко колебание. Просто не можеше да откъсне очи от огромните му ръце.

— Чудесно! Ще ви чакам в хотела в седем. — Това направо беше заповед. Той се обърна и излезе.

Странно наистина, помисли си Катерин. Има вид на такъв добряк, а в същото време… Трябва да се стегна.

Ръцете му не й излизаха от ума.

Джери Хейли очакваше Катерин във фоайето на хотел „Савой“. Отидоха на театър с лимузината на компанията.

— Лондон е страхотен град — рече той. — Винаги идвам тук с голямо удоволствие. От колко време сте в Лондон?

— От няколко месеца.

— В Щатите ли сте родена?

— Да, в Чикаго.

— Много хубав град. Чудесни часове съм прекарвал там.

В изнасилване на жени, може би?

Пристигнаха пред театъра и се смесиха с тълпата. Представлението се оказа много добро, участваха известни артисти, но Катерин изобщо не можа да се съсредоточи. Джери Хейли неспирно барабанеше с пръсти по дръжката на стола, по краката и коленете си. Не можеше да спре ръцете си нито за миг.

— Такава чудесна нощ. Защо не отпратим колата и не се разходим из Хайд Парк? — предложи Джери Хейли след края на представлението.

— Утре трябва да съм рано в кантората — отговори Катерин. — Може би някой друг път.

Хейли я изгледа с многозначителна усмивка.