Имаше чувството, че пътят до брега няма край.
Продължаваше да върви, като отчаяно се бореше със световъртежа. Пред очите й играеха кръгове. Падна, но се задържа на колене.
Когато солената вода заля раната, тя изкрещя от непоносимата болка.
В далечината забеляза облак, който се спускаше над хоризонта. Заплува към него, оставяйки след себе си кървава следа. И, о чудо! Облакът я обгърна нежно и я понесе. Вече не изпитваше болка, всичко наоколо тънеше в мир и спокойствие.
26. Глава
След това събитията започнаха да се развиват като на забавена филмова лента. Ваеха му всички данни, снеха отново отпечатъци от пръстите. Снимаха го и го настаниха в затворническа килия. Направо не му се вярваше, че дръзват да направят всичко това с него.
— Доведете ми Петрос Демонидис. Кажете му, че искам да го видя веднага.
— Господин Демонидис е освободен. Води се следствие.
Значи нямаше към кого да се обърне за помощ,
Поиска да се срещне със специалния прокурор. След около час Делма пристигна в затвора.
— Искали сте да се срещнете с мен.
— Да. Разбрах, че сте установили часа на смъртта на моята жена — три часа.
— Точно така.
— В такъв случай, за да прекратите по-нататъшните издирвания, мога да докажа, че вчера по това време изобщо не съм бил край вилата.
— Можете ли да го докажете?
— Да, разбира се. Имам свидетел.
Седяха в кабинета на инспектора, когато Спирос Ламбру пристигна. Щом го зърна, Демирис възкликна радостно:
— Слава Богу, че си тук, Спирос. Тези идиоти мислят, че съм убил Мелина. Но ти знаеш, че това е невъзможно. Кажи им го.
— Какво да им кажа? — попита Спирос със свити вежди.
— Мелина е била убита вчера следобед в три часа. Ние двамата с теб бяхме в Акрокоринт. Не може да съм отишъл до вилата преди седем. Кажи им, че имахме уговорена среща.
Спирос го гледаше изненадан.
— Каква среща?
Кръвта се дръпна от лицето на Демирис.
— Нали… нали вчера имахме среща? В къщата в Акрокоринт.
— Нещо бъркаш, Коста. Вчера следобед бях сам. Това е истината.
Константин Демирис се вбеси.
— Не може да ми скроиш такъв номер! — скочи той и сграбчи Ламбру за реверите. — Кажи им истината.
Спирос Ламбру го блъсна.
— Истината е, че моята сестра е мъртва и ти си нейният убиец.
— Лъжец! — разкрещя се Демирис. — Лъжец! — Нахвърли се отново върху Ламбру и двама полицаи го хванаха, за да го задържат.
— Мръсник! Знаеш, че съм невинен!
— Това ще решат съдиите. Трябва да си намериш добър адвокат.
Имаше само един човек, който можеше да го спаси.
Наполеон Котас.
27. Глава
К: Вярваш ли в предчувствия, Алан?
А: За тях няма научни доказателства, но вярвам. Да не би да имаш някакви предчувствия?
К: Да. Не ме напуска усещането, че нещо ужасно ще се случи с мен.
А: Това да не е част от старите сънища?
К: Не. Нали ти казах, че господин Демирис изпрати няколко души от Атина.
А: Да.
К: Помоли ме да се грижа за тях, така че доста време прекарваме заедно.
А: Имаш чувството, че те заплашват с нещо?
К: Не, не точно заплашват. Трудно ми е да ти обясня. Не са направили нищо и в същото време непрестанно очаквам някаква неприятност. И то голяма.
А: Разкажи ми за тях.
К: Единият е французин, Ив Ренар. Развеждам го из музеите, но те изобщо не го интересуват. Иска да го придружа до Стоунхендж следващата събота. Джери Хейли е американец, не е неприятен, но в него има нещо странно. Третият е Дино Матуси. Уж е експерт от компанията на Демирис, а понякога задава такива въпроси, че да се чудиш. Покани ме на разходка с кола. Мислех да взема и Уим с мен но това е друг разговор.
А: Как е Уим?
К: Напоследък се държи странно.
А: В какъв смисъл?
К: Когато сутрин влизам в кантората, той е вече там и ме чака. Никога досега не го е правил. Щом ме види, на лицето му се изписва едва ли не яд. Странно, нали?
А: В този свят няма нищо странно, стига да откриеш ключа към загадките. Сънуваш ли още онези кошмари?
К: Сънувах Константин Демирис. Доста съм объркана.
А: И какво сънува?
К: Питах го защо е бил така внимателен към мен, защо ми даде работа, и ме настани в това жилище. Защо ми е подарил златната брошка.
А: И той какво ти каза?
К: Не си спомням. Но се събудих с вик.
Доктор Алан Хамилтън внимателно изучаваше записа, проследявайки незабележимите следи на подсъзнанието, в търсене на ключ към онова, което безпокоеше Катерин. Според него лошите й предчувствия се дължаха на факта, че тримата мъже бяха пристигнали от Атина, а Атина бе място, свързано с миналото й. Смути го най-вече историята с Уим. Дали Катерин не си въобразяваше? Или пък Уим бе започнал да се държи атипично.
