— Не се тревожи. Заключи се. Идвам. Всичко ще се оправи.
Линията прекъсна.
Катерин бавно остави слушалката на място.
— О, Господи! — въздъхна тя.
На прага на кабинета й се появи Атанас. Видя колко пребледняла е Катерин и бързо се приближи до нея.
— Случило ли се е нещо, госпожице Алегзандър?
— Някой… някой ще се опита да ме убие — рече тя, като се обърна към него.
Той я гледаше изненадан.
— Но кой? Кой може да иска такова нещо?
— Не зная.
На външната врата се почука. Атанас я погледна.
— Да отида ли да…?
— Не — бързо го спря тя. — Не пускай никого. Доктор Хамилтън е тръгнал насам.
Отново почукаха на вратата. Този път по-силно.
— Може да се скриете в мазето — прошепна Атанас. — Там ще сте на сигурно място.
— Добре — кимна тя нервно.
Двамата се запътиха към дъното на коридора, където се намираше вратата за стълбището.
— Когато доктор Хамилтън пристигне, кажи му къде съм.
— Няма ли да ви е страх сама долу?
— Не.
Атанас запали лампата и я поведе по стълбите.
— Тук никой няма да ви открие — увери я той. — Но кой би искал да ви убие?
Тя мислеше за Константин Демирис и сънищата си.
— Не съм сигурна.
Атанас се извърна и я изгледа.
— Мисля, че зная кой е.
— Кой?
— Аз. — Незнайно как в ръката му блесна нож.
Той го опря в гърлото й.
— Недей, не е време за игра.
Тя усети силния натиск на ножа.
— Чела ли си „Среща в Самара“, Катерин? Не? Е, сега е вече малко късно. Разказва се за един човек, който успял да се спаси от смъртта. Отишъл в Самара, но смъртта го чакала там. Тук ще бъде твоята Самара, Катерин.
Отвратително бе да слуша тези ужасяващи слова от устата на това уж невинно момче.
— Но моля те, какво правиш…
Той я удари през лицето.
— Смяташ, че едно толкова малко момче не може да го направи ли? Е, успях ли да те изненадам? Това е защото съм прекрасен актьор. А знаеш ли защо изглеждам толкова млад? Защото докато растях, нямаше достатъчно храна. Живеех от остатъците, които събирах от кофите за смет. — Той държеше ножа, опрян в гърлото й, и я избутваше към стената. — Когато бях малък, войниците изнасилиха майка ми и баща ми, след това ги посякоха, а накрая изнасилиха и мен. Захвърлиха ме там, за да умра.
Той я избутваше все по-навътре в мазето.
— Никога не съм направила нещо, с което да те засегна.
В тази работа няма нищо лично — засмя се той. — Само си върша работата. Струваш петдесет хиляди долара мъртва.
Сякаш завеса се спусна пред очите й. Част от душата й се отдели, за да наблюдава всичко отстрани.
— Страхотен план бях измислил за нас двамата. Но шефът нещо се разбърза и ще се наложи да импровизираме.
Катерин все по-осезателно усещаше върха на ножа. Атанас разпра деколтето й.
— Хубаво — рече той. — Много хубаво. Бях замислил едно весело прекарване с теб, но щом твоето докторче идва насам, няма да ни остане време. Жалко. Страхотен любовник съм.
Катерин се задушаваше, едва си поемаше дъх. Атанас бръкна във вътрешния джоб на якето си и извади бутилка. Течността беше бледожълта.
— Пила ли си някога сливова? Сега ще пийнем за теб и за твоята гибел. Какво ще кажеш, а? — Той дръпна ножа за малко, за да отвори с него бутилката и в този миг Катерин се изкуши да побегне.
— Хайде — рече Атанас. — Опитай. Моля те.
— Виж какво — подзе Катерин — Ще ти платя…
— Спести си усилието — Атанас гаврътна голяма глътка и й подаде бутилката. — Пий — заповяда той.
— Не. Не искам…
— Пий!
Катерин пое бутилката и пийна съвсем малко. Силният алкохол изгори гърлото й. Атанас отново надигна шишето.
— Кой пропя пред твоя лекар, че някой се кани да те убие?
— Не зная…
— Е, вече няма значение. — Атанас посочи дебелия стълб, който подпираше тавана и рече: — Иди там!
Катерин обърна очи към вратата. Усети стоманеното острие.
— Не ме карай да повтарям.
Катерин отиде до стълба.
— Браво на теб. Сядай на земята — каза Атанас и обърна глава. В този миг Катерин се спусна напред.
Затича се към стълбището, а сърцето й щеше да изхвръкне. Бягаше с всички сили. Стигна първото стъпало, после второто и в същия миг усети, как ръката му сграбчва крака й и я дръпва назад. Беше невероятно силен.
— Кучка! — Той впи пръсти в косите й и извърна лицето й към себе си. — Опиташ ли още веднъж, ще ти счупя краката.
Усети острието на ножа между лопатките на гърба си.
— Тръгвай!
Атанас я върна до стълба и я блъсна на земята.
— Не мърдай оттук!
Атанас спря до купчината кашони, вързани със здраво въже. Отряза две парчета от него и се върна при нея.
— Сложи ръцете си зад стълба.
— Но Не искам…
Той я удари през лицето и пред очите й заиграха червени кръгове.
— Никога не ми казвай „не“. Прави каквото ти казвам, преди да съм отрязал тъпата ти глава.
Катерин послушно изпълни нареждането му и само след миг връвта се впи в китките й. Усети, че кръвообращението й спира.
— Моля те — простена тя. — Много е стегнато.
— Много е добре — ухили се той. После завърза глезените й. След това се изправи. — Ето. Готово. Здраво и удобно. — Отпи още една голяма глътка. — Не искаш ли да си пийнеш още малко?
Катерин поклати глава.
— Както искаш — сви рамене той.
Тя го гледаше как надига за пореден път шишето.
