Звездите светят над нас

обединил в седемдесет и пет.

Според чертежите имаше петдесет апартамента и двадесет и пет луксозни стаи.

— Идеално! — възкликна Лара.

Тя показа плановете на Хауард Келър, който изрази същия ентусиазъм.

— Да започваме работа. Уредих среща с предприемач. Казва се Стив Райе.

Стив Райе бе един от най-добрите предприемачи в Чикаго. Лара веднага го хареса. Той беше грубоват, разумен, практичен.

— Хауард Келър ми каза, че сте най-добрият.

— Прав е — рече Райе. — Нашето мото е: „Строим за идните поколения.“

— Не е лошо.

— Току-що го измислих — ухили се Райе.

Първата стъпка бе да се разложи всеки елемент на серия от чертежи, които се разпращаха на евентуални доставчици — производители на метално оборудване, на тухли, на прозорци, на електротехника. Участваха над шестдесет различни предприемачи.

Когато писмените задължения бяха подписани, Хауард Келър си взе свободно време, за да го отпразнуват.

— Банката не възразява ли срещу отсъствието ти? — попита Лара.

— Не — излъга Келър, — това е част от работата ми.

Истината бе, че от години нищо не му бе доставяло толкова голямо удоволствие. Беше му приятно с Лара — обичаше да разговаря с нея, да я гледа. Питаше се какво ли е отношението й към брака.

— Тази сутрин прочетох, че „Сиърс Тауър“ е почти завършен. Това са сто и десет етажа — най-високата сграда в света — каза Лара.

— Така е — потвърди Келър.

— Някой ден аз ще построя по-висока — тържествено обяви Лара.

Той й вярваше.

Обядваха в „Уайтхол“ със Стив Райе.

— Какво следва сега? — попита Лара.

— Ами първо ще изчистим вътрешността на сградата. Ще запазим мрамора. Ще махнем всички прозорци, всички съоръжения в баните. Ще прокараме тръбите за новата електроинсталация и ще подновим водопроводната мрежа. Щом изчистим всичко, ще сме готови да започнем изграждането на вашия хотел.

— Колко души ще работят там?

Райе се разсмя:

— Цяла тълпа, мис Камерън. Ще има една бригада за прозорците, друга за баните, трета за коридорите. Те работят етаж по етаж, като започват обикновено отгоре надолу. Предвиждат се и два ресторанта и обслужване по стаите.

— Колко време ще отнеме всичко това?

— С оборудването и обзавеждането, бих казал — осемнадесет месеца.

— Ще ви дам премия, ако го направите за една година.

— Чудесно, „Конгрешънъл“ би трябвало…

— Промених името. Ще се нарича „Камерън Палас“.

Произнасяйки думите, Лара усети радостен трепет, почти като чувствено преживяване. Името й ще бъде поставено на сградата и цял свят ще може да го види.

Една дъждовна септемврийска сутрин в шест часа започна реконструкцията. Лара беше на обекта и нетърпеливо наблюдаваше работниците, които се струпаха във фоайето и започнаха да го разрушават. За нейна изненада Хауард Келър също се появи.

— Станал си рано — рече тя.

— Не можах да спя — засмя се той. — Имам усещането, че това е началото на нещо голямо.

Дванадесет месеца по-късно „Камерън Палас“ бе открит с възторжени отзиви и оживен оборот.

Архитектурният критик на „Чикаго Трибюн“ писа: „Най-после Чикаго има хотел, който олицетворява мотото: «Вие сте у дома, далеч от дома си!» В бъдеще трябва да следим дейността на Лара Камерън…“

В края на първия месец хотелът беше пълен и имаше дълъг списък с резервации.

Хауард Келър бе ентусиазиран.

— При това темпо хотелът ще се изплати за дванадесет години. Това е чудесно. Ние…

— Не е достатъчно — рече Лара. — Вдигам тарифата.

Тя видя изражението на Келър.

— Не се безпокой. Ще плащат. Къде другаде ще намерят две камини, сауна и роял?

Две седмици след откриването на „Камерън Палас“ Лара се срещна с Боб Ванс и Хауард Келър.

— Открих великолепен терен за хотел. Ще бъде като „Камерън Палас“, но по-голям и по-хубав.

Хауард Келър се ухили:

— Ще ида да го видя.

Теренът беше идеален, но имаше един проблем.

— Закъсняхте — каза посредникът на Лара. — Тази сутрин тук бе един предприемач на име Стив Мърчисън и ми направи предложение да го купи.

— Колко ви предложи?

— Три милиона.

— Ще ви дам четири. Подгответе документите.

Посредникът не мигна.

— Добре.

На другия ден следобед телефонът иззвъня.

— Лара Камерън?

— Да.

— Тук е Стив Мърчисън. Този път ще го оставя така, защото мисля, че не знаеш какво правиш, кучко такава! Но в бъдеще не ми се бъркай, защото ще пострадаш!

И затвори.

Беше 1974 година и в света ставаха важни събития. Президентът Никсън подаде оставка, за да избегне обвинения в държавна измяна. В Белия дом влезе Джералд Форд. ОПЕК вдигна петролното ембарго. Исабел Перон стана президент на Аржентина.

В Чикаго Лара започна строежа на втория си хотел — „Чикаго Камерън Плаза“. Той бе завършен след осемнадесет месеца и пожъна по-голям успех от „Камерън Палас“. За Лара вече нямаше спиране. По-късно списание „Форбс“ писа: „Лара Камерън е явление. Нейните нововъведения променят представите ни за хотелите. Мис Камерън нахлу в традиционно мъжката среда на предприемачите на недвижими имоти и доказа, че една жена може да засенчи всичките.“

Чарлс Коун се обади на Лара:

— Поздравявам те. Гордея се с теб. Не съм имал друго протеже освен теб.

— И аз не съм имала друг наставник освен теб. Без теб не би станало всичко това.

— Щеше да намериш начин — отвърна Коун.

През 1975 година филмът „Челюсти“ бе разпространен из цялата страна и хората престанаха да ходят на море. Населението на света надхвърли четири милиарда души и намаля с един човек, когато изчезна председателят на синдиката на шофьорите на камиони Джеймс Хофа.