секретарка с ориенталски вид, облечена в тясна червена пола.
— Какво обичате?
— Бих искала да видя мистър Дайъмънд.
— Кой от двамата?
— Няма значение.
— Ще ви предложа Джон.
Тя вдигна телефона:
— Една дама иска да се види с теб, Джон — послуша за момент и погледна Лара: — За какво става дума?
— Искам да купя един от хотелите му.
— Казва, че иска да купи един от хотелите ти. Добре — тя затвори телефона. — Влизайте направо.
Джон Дайъмънд бе огромен, космат мъж на средна възраст с белези по лицето като на човек, който навремето е играл много футбол. Беше по риза с къс ръкав и пушеше голяма пура. Когато Лара влезе, той вдигна очи и я изгледа.
— Секретарката ми каза, че искате да купите една от моите сгради. Не изглеждате достатъчно възрастна, за да гласувате.
— О, достатъчно възрастна съм, за да гласувам — увери го Лара, — а също и да купя една от сградите ви.
— Така ли? Коя?
— „Конг еш нъл Хотел“.
— Какво?
— Така пише на табелата. Предполагам, че означава Конгрешънъл.
— О! Да.
— Продава ли се?
Той поклати глава:
— Ами, не знам. Той ни носи много пари. Не съм убеден, че бихме го изпуснали.
— Вие сте го изпуснали — рече Лара.
— А?
— В ужасно състояние е. Сградата се руши.
— Така ли? Тогава защо, по дяволите, ви е притрябвала на вас?
— Бих искала да я купя и да я ремонтирам. Разбира се, трябва да ми я предадете празна.
— Това не е проблем. Нашите наематели са на седмичен договор.
— Колко стаи има хотелът?
— Сто двадесет и пет. Общата площ на сградата е сто хиляди квадратни фута.
Беше време да обсъдят цената.
— Ако реша да купя сградата, колко ще искате?
Дайъмънд отвърна:
— Ако аз реша да я продам, ще искам десет милиона долара, шест милиона в брой…
Лара поклати глава:
— Ще ви предложа…
— … край. Никакви пазарлъци.
Лара седеше и пресмяташе наум разходите по ремонта. По около осемдесет долара на квадратен фут — или осем милиона долара, плюс мебели, инсталации, оборудване. Умът й трескаво изчисляваше. Бе сигурна, че ще намери банка, която да й даде заем. Проблемът бе, че й трябваха шест милиона долара в наличност, а тя имаше само три. Дайъмънд искаше твърде много за хотела, но тя желаеше да го притежава. Желаеше го повече от всичко друго в живота си.
— Ще ви предложа една сделка — рече Лара.
— Да?
— Ще ви дам цената, която искате…
— Дотук добре — усмихна се той.
— И първоначална вноска три милиона долара в брой.
Той поклати глава:
— Не мога да го приема. Трябват ми шест милиона в брой.
— Ще ги имате.
— А? Откъде ще дойдат останалите три?
— От вас.
— Какво?
— Ще ми дадете ипотека затри милиона.
— Искате да вземете заем от мен, за да купите моя хотел?
Същото я бе попитал и Шон Макалистър в Глейс Бей.
— Приемете го по следния начин. Всъщност вземате заем от себе си. Вие сте собственик на сградата, докато не ви я изплатя. Няма начин да загубите.
Той помисли и се ухили:
— Лейди, вие току-що купихте своя хотел.
Кабинетът на Хауард Келър в банката беше една кабинка с името му на вратата. Когато Лара влезе вътре, той й се стори по-измачкан от всякога.
— Бързо се върнахте.
— Казахте ми да дойда при вас, щом намеря хотел. Намерих.
Келър се облегна назад:
— Разказвайте.
— Открих един стар хотел, който се казва „Конгрешънъл“. Намира се на Делауер на няколко преки от Мичиган Авеню. Западнал и занемарен, но искам да го купя и да го превърна в най-хубавия хотел в Чикаго.
— Обяснете ми сделката.
Лара му обясни. Келър се замисли.
— Хайде да го обсъдим с Боб Ванс.
Боб Ванс ги изслуша и си отбеляза нещо.
— Би могло, но… — той погледна Лара. — Някога ръководила ли сте хотел, мис Камерън?
Лара си припомни годините, през които вършеше цялата работа в пансиона в Глейс Бей — оправяше легла, миеше пода, переше, миеше съдове, опитваше се да угоди на всеки и да осигури мир.
— Ръководила съм пансион, пълен с миньори и дървари. Хотелът ще бъде песен за мен.
Хауард Келър каза:
— Бих искал да разгледам този имот, Боб.
На ентусиазма на Лара не можеше да се устои. Хауард Келър гледаше лицето й, докато вървяха из занемарените хотелски стаи и ги виждаше през нейните очи:
— Това ще бъде хубав апартамент със сауна — развълнувано говореше Лара. — Тук ще има камина, а в онзи ъгъл — роял — тя закрачи напред-назад. — Богатите пътници отсядат в най-хубавите хотели в Чикаго, но те всички са еднакви — студени стаи без свой облик. Ако им предложим нещо такова, дори и да струва малко повече, няма съмнение, че ще го предпочетат. Това наистина ще бъде дом, далеч от собствения дом.
— Поразен съм — рече Хауард Келър.
Лара нетърпеливо го попита:
— Мислите ли, че банката ще ми даде заема?
— Хайде да проверим.
