— Той… не е добре.
— Знам. Страда от хореята на Хънтигтън, нали?
— Да.
Това бе ужасна болест. Бързо прогресираше, водеше към дегенерация, характеризираше се с неволни спазматични гримаси и изстъпления, придружавани със загуба на умствените способности.
— Откъде знаете за баща ми?
— Участвам в директорския съвет на болницата, където го лекуват. Чух двама лекари, които обсъждаха неговия случай.
— Това е неизлечимо — сдържано рече Джери.
— Всичко е неизлечимо, докато открият лек. Направих някои проучвания. Един лекар в Швейцария е напреднал доста в изучаването на болестта. Готов е да се заеме с баща ти. Аз ще се погрижа за разходите.
Джери стоеше като зашеметен.
— Става ли?
Той едва можа да проговори:
— Добре.
Историята се пишеше, но Лара бе твърде заета, за да го забележи. Роналд Рейгън бе преизбран, а един мъж на име Михаил Горбачов наследи Черненко като ръководител на СССР.
Лара построи жилищен комплекс за хора с ниски доходи в Детройт.
През 1986 година Айвън Бойски бе глобен сто милиона долара за облагодетелстване като длъжностно лице в търговски скандал и бе осъден на три години затвор.
Лара започна строеж на жилищни кооперации в Куинс. Инвеститорите горяха от желание да споделят магията на нейното име. Група немски банкери инвеститори долетя в Ню Йорк, за да се срещне с Лара. Тя определи срещата веднага след кацането им. Те протестираха, но тя каза:
— Съжалявам, господа, но разполагам само с това време. Заминавам за Хонконг.
Поднесоха на немците кафе. Лара пи чай. Един от немците се оплака от вкуса на кафето.
— Това е специален букет, който приготвят за мен — обясни Лара. — Постепенно се привиква с вкуса му. Заповядайте още една чашка.
В края на преговорите Лара бе получила всичко, което искаше.
Животът й бе серия от интересни и хубави неща, с изключение на един тревожен инцидент. Няколко пъти Лара се бе сблъсквала със Стив Мърчисън при различни имоти, но винаги успяваше да го надхитри.
— Мисля, че трябва да се оттеглим — предупреждаваше я Келър.
— Нека той се оттегли.
Една сутрин пристигна пакет, увит в хубава розова хартия от „Бендъл“. Кати го остави на бюрото на Лара.
— Ужасно тежко е — рече Кати. — Ако е шапка, ще имаш ядове.
Любопитна, Лара го разви и отвори капака. Кутията беше пълна с пръст. Вътре имаше визитка с надпис „Погребално бюро Франк И. Камбъл“.
Всички строителни проекти вървяха добре. Лара прочете, че строежът на едно игрище в града е осуетен поради бюрократични пречки, намеси се, построи го със своята компания и го подари на градския съвет. Това бе широко отразено от средствата за информация. Едно заглавие гласеше: „Лара Камерън е синоним на «Мога да го направя.»“
Тя се срещаше с Пол един или два пъти седмично, но всеки ден разговаряше с него по телефона.
Купи си къща в Саутхамптън и живееше във фантастичен свят на скъпи бижута, кожи и лимузини. Гардеробите й бяха пълни с дрехи от известни дизайнери.
И Лара поръчваше нов тоалет.
Служителите й бяха нейното семейство. Тревожеше се за тях и бе щедра. Те бяха всичко, което имаше. Помнеше рождените им дни и годишнините им. Помагаше да запишат децата си в добри училища и създаваше фондове за стипендиите им. Когато те се опитваха да й благодарят, Лара се притесняваше. Беше й трудно да изразява чувствата си. Баща й се подиграваше с това и тя бе изградила защитна стена около себе си.
ЧАСТ ТРЕТА
XVI
— Хауард, утре сутринта заминавам за Лондон.
— По какъв въпрос? — попита Келър.
— Лорд Макинтош ме кани да разгледам един имот, който го интересува. Предлага ми съдружие.
Брайън Макинтош бе един от най-богатите английски предприемачи в областта на недвижимите имоти.
— В колко часа заминаваме? — попита Келър.
— Реших да замина сама.
— О?
— Искам да останеш тук и да държиш всичко под око.
Той кимна:
— Добре, ще се постарая.
— Знам. Винаги мога да разчитам на теб.
Пътуването до Лондон мина спокойно. Частният „Боинг 727“, който Лара бе купила, излетя сутринта и кацна на летище Лутън край Лондон. Лара не подозираше, че скоро в живота й ще настъпи промяна.
Когато влезе във фоайето на хотел „Клариджис“, Лара бе посрещната от управителя Роналд Джоунс.
— За нас е удоволствие, че отново ни гостувате, мис Камерън. Ще ви покажа апартамента ви. Между другото, вече се получиха съобщения за вас.
Оказа се, че са повече от десет.
Апартаментът бе чудесен. Имаше цветя от Брайън Макинтош и от Пол Мартин, шампанско и ордьоври от хотела. Телефонът започна да звъни още с влизането й. Търсеха я от всички краища на Съединените щати.
— Архитектът иска да направи някои промени в проекта. Това ще ни струва цяло състояние…
— Доставчиците на цимент стачкуват…
— Първа национална спестовна каса желае да участва в следващата ни сделка…
— Кметът иска да знае дали ще можете да Дойдете в Лос Анжелис за откриването. Предвижда голяма церемония…
— Тоалетните чинии още не са пристигнали…
— Лошото време ни бави. Изоставаме от графика…
Всеки проблем изискваше нейното решение и когато най-после приключи, Лара се почувства изтощена. Вечеря сама в стаята си, после се загледа през прозореца в ролсройсовете и бентлитата, които спираха пред входа на хотела откъм Брук Стрийт. Обзе я опияняващо чувство на гордост.
