Двамата с Хауард Келър обсъждаха някакъв въпрос, когато в кабинета й влезе Бил Уитман.
— Привет, шефе! Може ли за една минута?
Лара вдигна поглед от бюрото си.
— Но не повече, Бил. Какъв ти е проблемът?
— Жена ми.
— Ако имаш семейни недоразумения…
— Не. Тя смята, че трябва да отидем на почивка. Може би в Париж за няколко седмици.
— Париж? — намръщи се Лара. — Имаме толкова недовършени обекти.
— Знам, но напоследък работих извънредно и нямах много време за жена си. Знаете ли какво ми рече тя тази сутрин? Каза:
Лара се облегна назад и внимателно го загледа.
— Увеличение на заплатата ти се полага чак догодина.
Уитман сви рамене.
— Кой може да каже какво ще стане за една година? Може да имате проблеми с оня строеж в Куинс например. Нали разбирате, старата Идит Бенсън може да научи нещо, което да промени мнението й. Така ли е?
Лара не мигна.
— Разбирам.
Бил Уитман се изправи.
— Помислете си и ме уведомете. Лара се усмихна принудено.
— Да.
Мрачно го изгледа, докато той излезе от кабинета й.
— Господи, какво беше това? — възкликна Келър.
— Това се нарича изнудване.
На другия ден по време на обеда с Пол Мартин Лара каза:
— Пол, имам един проблем, Не знам как точно трябва да постъпя.
Предаде му разговора с Бил Уитман.
— Мислиш ли, че наистина би отишъл при старата дама? — запита Пол Мартин.
— Не знам, но ако го направи, ще си имам големи неприятности с жилищната комисия.
Пол сви рамене.
— Не бих се тревожил заради него. Вероятно блъфира.
— Да се надяваме — въздъхна Лара.
— Какво ще кажеш за едно отиване до Рино?
— Бих искала да дойда, но не мога да се измъкна, Пол.
— Не те карам да се измъкваш. Питам те дали искаш да купиш хотел и казино в Рино.
Лара го погледна внимателно.
— Сериозно ли говориш?
— Научих, че на един собственик на хотел ще му отнемат разрешителното. Това е златна мина. Когато се разчуе, всички ще се втурнат да го купуват. Хотелът ще се предлага на търг, но мога да уредя ти да го спечелиш.
Лара се поколеба.
— Не знам. Обвързала съм се с доста ангажименти и Хауард Келър казва, че банките няма да ми дават повече заеми, докато не изплатя част от взетите.
— Не е нужно да искаш от банките.
— А от кого?
— Много фирми на Уолстрийт предлагат облигации. Има спестовни компании, които предлагат заеми. Внасяш пет процента от стойността в брой, а компанията дава шестдесет и пет процента в полици с високи дивиденти. Остават тридесет процента, които можеш да осигуриш от чуждестранни банки, инвестиращи в казина. Може да избираш — швейцарски, немски, японски. Половин дузина банки биха вложили тридесет процента в търговски бонове.
Лара започна да се въодушевява.
— Звучи страхотно. Наистина ли можеш да ми осигуриш закупуването на хотела?
— Това ще ти бъде коледният подарък — ухили се Пол.
— Чудесен си. Защо си толкова добър с мен?
— Изобщо нямам представа — подразни я той. Но съзнаваше, че изцяло е завладян от Лара. Тя го караше отново да се чувства млад и всичко да му се струва вълнуващо.
Келър чакаше Лара в кабинета й.
— Къде беше? В два часа имахме съвещание…
— Разкажи ми нещо повече за рисковите облигации, Хауард. Никога не сме ги използвали. Как се категоризират?
— Ами на върха е тройно А. Това ще рече някоя компания от рода на „АТ и Т“. По-надолу по скалата имаш двойно А, после единично А, БАА и най-долу двойно Б. Инвестиционните облигации носят девет процента, рисковите — четиринадесет. Защо питаш?
Лара му каза.
— Казино ли? Господи! Зад това стои Пол Мартин, нали?
— Не, Хауард. Ако предприема нещо, аз ще стоя зад това. Получихме ли отговор за имота в Батъри Парк?
— Да. Тя не иска да го продаде.
— Но имотът все пак се продава, нали?
— В известен смисъл.
— Не ми говори със заобикалки.
— Собственичката Елинор Ройс е вдовица на лекар. Преследват я всички предприемачи в града.
— Някой предлага ли по-висока цена от нашата?
— Не е там работата. Старицата не се интересува от пари — има предостатъчно.
— Тогава от какво се интересува?
— Иска нещо като паметник на мъжа си. Очевидно си въобразява, че е била омъжена за втори Албърт Швайцер. Желае да увековечи паметта му. Не иска имотът да бъде използван за някоя търговска глупост. Чух, че Стив Мърчисън също се опитва да я убеди да му го продаде.
— О? — Лара се замисли за миг, после попита:
— Хауард, кой е твоят лекар?
— Какво?
— Как се казва твоят лекар?
— Симор Бенет. Главен лекар е в болницата „Мидтаун“.
На следващата сутрин адвокатът на Лара, Тери Хил, седеше в кабинета на доктор Симор Бенет.
— Секретарката ми каза, че искате спешно да разговаряте с мен по въпрос, който няма нищо общо с медицината.
— В известен смисъл се отнася и до медицината, доктор Бенет — каза Тери Хил. — Представлявам група инвеститори, които искат да построят клиника, чиято цел да не бъде печалбата. Искаме да се погрижим за нещастните хора, които не могат да си позволят редовно медицинско обслужване.
— Прекрасна идея — рече доктор Бенет. — С какво мога да ви помогна?
Тери Хил му обясни.
На другия ден доктор Бенет пиеше чай с Елинор Ройс в дома й.
