милиона и даже нещо отгоре.
На следващия ден Лара бе уведомена, че нейната оферта е спечелила наддаването. Лара и Келър заминаха за Рино.
Хотелът се наричаше „Рино Палас“. Беше огромен и луксозен с хиляда и петстотин стаи и грамадно, блестящо казино, което стоеше празно. Един мъж на име Тони Уилки развеждаше Лара и Хауард Келър из казиното.
— Хората, които го притежаваха, направиха кофти сделка — рече Уилки.
— Как така? — попита Келър.
— Ами изглежда, че някои от момчетата са бъркали в касата…
— Облажили са се — подхвърли Келър.
— Аха. Разбира се, собствениците не са знаели нищо.
— Разбира се.
— Но някой е пропял и Комисията по хазарта им отряза квитанцията. Жалко. Беше много доходен бизнес.
— Знам — Келър бе прегледал тефтерите.
Когато привършиха инспекцията и двамата с Келър останаха сами, Лара каза:
— Пол беше прав. Това е златна мина — забеляза изражението на Хауард: — Какво има?
Той сви рамене.
— Не знам. Просто не ми харесва, че се забъркваме в нещо такова.
— Какво значи „нещо такова“? Това е печатница за пари, Хауард.
— Кой ще ръководи казиното?
— Ще намерим хора — уклончиво отвърна Лара.
— Откъде? От момиченцата скаути? Този бизнес трябва да се върти от комарджии. Аз не познавам такива, а ти?
Лара мълчеше.
— Обзалагам се, че Пол Мартин познава.
— Не го забърквай в това.
— Бих искал и ти да не се забъркваш. Не мисля, че идеята е чак толкова прекрасна.
— Ти мислеше така и за обекта в Куинс, нали? И за търговския център на Хюстън Стрийт. Но те ни носят пари, нали?
— Лара, не съм казвал, че сделките не са добри. Просто смятам, че прекалено бързаме. Ти поглъщаш всичко, което ти се изпречи пред очите, но все още нищо не си смляла.
Лара го потупа по бузата.
— Успокой се.
Членовете на Комисията по хазарта засвидетелстваха на Лара изключителна любезност.
— Не посрещаме често красиви млади жени тук — каза председателят на комисията: — Това прави деня ни по-хубав.
Лара наистина изглеждаше красива. Носеше бежов вълнен костюм от Дона Каран, кремава копринена блуза и за късмет — един от шаловете, който Пол й подари за Коледа. Тя се усмихна.
— Благодаря ви.
— Какво можем да направим за вас? — попита един от членовете.
Всички знаеха много добре отговора.
— Тук съм, защото бих искала да направя нещо за Рино — сериозно поде Лара. — Бих искала да му дам най-големия и най-красивия хотел в Невада. Желая да надстроя още пет етажа на „Рино Палас“ и да прибавя конгресен център с цел привличането на повече туристи.
Членовете на комисията се спогледаха. Председателят рече:
— Мисля, че подобно нещо би имало много благотворен ефект за града. Разбира се, наша задача е да се уверим, че тази дейност ще бъде съвсем почтена.
— Е, не съм избягала от затвора — засмя се Лара.
Те се усмихнаха на шегата й.
— Познаваме вашата репутация, мис Камерън, а тя е достойна за възхищение. Но вие нямате опит в експлоатацията на казино.
— Това е така — призна Лара. — Сигурна съм обаче, че лесно ще намеря добри и квалифицирани служители, които да бъдат одобрени от вашата комисия. Определено бих била благодарна за вашите препоръки.
Един от членовете взе думата:
— Що се отнася до финансирането, можете ли да гарантирате…?
Председателят го прекъсна:
— Това е уредено, Том. Мис Камерън представи бюджетния си проект. Ще се погрижа всички да получите по едно копие.
Лара тръпнеше в очакване. Председателят каза:
— В момента не мога да ви обещая нищо, мис Камерън, но с убеденост мога да заявя, че не виждам никакви пречки да ви бъде издадено разрешително.
Лара лъчезарно им се усмихна.
— Това е прекрасно. Бих искала да започна колкото е възможно по-скоро.
— Опасявам се, че тук нещата не се придвижват така бързо. Ще изчакаме един месец, преди да можем да ви дадем окончателен отговор.
— Един месец? — смая се Лара.
— Да, трябва да направим някои проверки.
— Разбирам. Добре.
В търговския Комплекс на хотела имаше музикален магазин. На витрината бе сложен голям афиш на Филип Адлър, рекламиращ новия му компактдиск.
Лара не се интересуваше от музика, но купи компактдиска заради снимката на Филип на гърба.
На път за Ню Йорк Лара попита:
— Хауард, какво знаеш за Филип Адлър?
— Ами това, което знаят всички. Той вероятно е най-добрият концертиращ пианист в света днес. Свири с най-големите симфонични оркестри. Някъде прочетох, че създава фондация за стипендии за музиканти от малцинствата в провинцията.
— Как се казва?
— Мисля: „Фондация Филип Адлър“.
— Бих искала и аз да направя дарение. Изпрати им чек за десет хиляди долара от мое име.
Келър изненадано я погледна.
— Не знаех, че се интересуваш от класическа музика.
— Започвам да се интересувам — отвърна Лара.
Заглавието гласеше:
Смаяна, Лара прочете статията и веднага се обади на Пол.
— Какво става?
Той се засмя.
— Областният прокурор пак търси под вола теле. От години се опитват да ме свържат с тия момчета, но все нямат късмет. Щом се зададат избори, винаги се мъчат да ме използват за изкупителна жертва. Не се безпокой. Искаш ли да вечеряме заедно?
