— В петък.
— Отлично. Ще се погрижа за всичко. Казах ли ви, че приеха дъщеря ми в Сорбоната?
— Не. Това е чудесно. Сигурно много се гордеете с нея.
— Така е. Започва лекции след две седмици. Всички сме адски развълнувани. Мечтата ни се сбъдна.
В петък сутринта Кели заведе Ейнджъл в апартамента на Филип Сендре и му подаде няколко книжни торби.
— Това е любимата й храна и някои играчки…
Филип се отдръпна и зад него Кели видя на пода купчина кучешки играчки.
Тя се засмя.
— В добри ръце си, Ейнджъл. — Кели за последен път прегърна кученцето. — Довиждане, Ейнджъл. Много ви благодаря, Филип.
На излизане видя Никол Паради, телефонистката на кооперацията — бе излязла да я изпрати. Темпераментна сивокоса жена, тя беше толкова дребничка, че когато седеше зад пулта си, се виждаше само темето й.
Никол й се усмихна.
— Ще ни липсвате, мадам. Върнете се по-бързо, моля ви.
Кели стисна ръката й.
— Благодаря. Ще се върна скоро, Никол.
След няколко минути вече пътуваше за летището.
Както винаги, летище „Шарл дьо Гол“ се пръскаше по шевовете. Комплексът представляваше сюрреалистичен лабиринт от гишета, магазини, ресторанти, стълбища и великански ескалатори, пълзящи нагоре-надолу като праисторически чудовища.
Управителят я придружи до една ВИП чакалня. След четирийсет и пет минути обявиха нейния полет. Докато минаваше през портала, отстрани я наблюдаваше непозната жена. В момента, в който Кели се скри от поглед, жената извади мобилния си телефон и набра някакъв номер.
Кели се настани на седалката си. Постоянно мислеше за Марк и не обръщаше внимание на факта, че повечето мъже и жени в самолета скришом я зяпат.
„Какво е правил Марк в полунощ на последния етаж на Айфеловата кула? С кого е щял да се срещне? И защо? — питаше се тя. И най-ужасния въпрос: — Защо Марк се е самоубил? Бяхме толкова щастливи заедно. Толкова много се обичахме. Не вярвам, че се е самоубил. Не и Марк… не и Марк… не и Марк“.
Затвори очи и мислите й заблуждаха към миналото…
Беше първата им среща. Тя носеше черна пола и бяла блуза с висока яка, за да не си помисли Марк, че се опитва да го съблазни. Това щеше да е просто обикновена приятна вечер. Кели усещаше, че е нервна. Заради ужасното нещо, което й се бе случило като малка, не беше излизала с мъже, освен по делови причини или на задължителни благотворителни събирания.
„Марк всъщност не ми е гадже — все си повтаряше тя. — С него просто ще сме приятели. Можем да се разхождаме заедно из града и няма да има романтични усложнения“. В този момент на вратата се позвъни.
Кели с надежда си пое дъх и отвори. Марк стоеше на прага, усмихваше се и държеше кутия и книжна торба в ръце. Носеше размъкнат сив костюм, зелена риза, яркочервена вратовръзка и кафяви обувки. Кели за малко да се засмее на глас. Фактът, че Марк нямаше никакъв вкус, някак си я умиляваше. Познаваше достатъчно много мъже, чието самолюбие зависеше от елегантния им вид.
— Влизай — покани го тя.
— Надявам се, че не съм закъснял.
— Ни най-малко. — Всъщност бе подранил с двайсет и пет минути.
Марк й подаде кутията.
— За теб е.
Вътре имаше два килограма шоколадови бонбони. През годините й бяха предлагали диаманти, кожени палта и апартаменти, но никога бонбони. „Точно каквото трябва на един модел“, весело си помисли тя и се усмихна.
— Благодаря.
Марк й протегна торбата.
— А това са деликатеси за Ейнджъл.
Сякаш по даден знак, пуделчето дотича в стаята и се хвърли към гостенина.
Той го вдигна на ръце и започна да го гали.
— Помни ме.
— Искрено съм ти благодарна за нея — каза Кели. — Тя ми е страхотно другарче. Никога не съм имала куче.
Марк я погледна и очите му казваха всичко.
Вечерта мина неочаквано добре. Марк се оказа очарователен събеседник и Кели се трогна от очевидното му вълнение. Беше интелигентен и с него се разговаряше лесно. Времето изтече много по-бързо, отколкото очакваше.
— Надявам се пак да излезем заедно — каза Марк накрая.
— Да, с удоволствие.
— Какво е любимото ти занимание, Кели?
— Обичам да ходя на футбол. А ти?
Лицето му стана безизразно.
— Ами… хм… да. Обичам футбол.
Не го биваше да лъже. Хрумна й дяволита идея.
— В събота вечер има мач от шампионата. Искаш ли да отидем?
Марк мъчително преглътна.
— Естествено. Ще е страхотно.
Когато се върнаха в кооперацията на Кели, тя се напрегна. Винаги идваше моментът за: „Може ли една целувчица за лека нощ?… Защо да не вляза за едно последно?… Нали не искаш да спиш сама?…“
Спряха до вратата и Марк я погледна.
— Знаеш ли какво първо забелязах в теб, Кели?
Тя затаи дъх. Започваше се: „Имаш разкошно дупе… Падам си по циците ти… Ще ми се да обвиеш дългите си крака около шията ми…“
— Не — ледено отвърна Кели. — Какво забеляза първо?
— Мъката в очите ти.
Преди тя да успее да отговори, Марк каза:
— Лека нощ.
После се обърна и си тръгна.
Глава 13
Следващата събота Марк пак донесе кутия шоколадови бонбони и голяма книжна торба.
— Бонбоните са за теб. Лакомствата са за Ейнджъл.
Кели взе подаръците.
— Двете с Ейнджъл ти благодарим.
И докато го гледаше как гали пуделчето, невинно попита:
— Готвиш ли се за мача?
— О, да — ентусиазирано отвърна той.
