— Целта на визитата ни е друга.
Охранителят хвърли поглед към двете жени.
— Изчакайте тук. — Влезе в кабинката, след няколко минути се върна и отвори портала. — Заповядайте.
— Благодаря — каза Гринбърг и потегли към къщата. Когато тримата слязоха от колата, към тях се приближи друг охранител.
— Елате с мен.
Въведе ги вътре. Голямата дневна представляваше еклектично съчетание от антикварни, модерни и френски мебели. Въпреки топлия ден в огромната каменна камина пламтеше буен огън. Тримата последваха водача си през дневната в просторна сумрачна спалня. Антъни Алтиери лежеше на леглото, включен на респиратор. Беше блед и мършав и изглеждаше ужасно състарен за краткото време, изтекло от съдебния процес. Край него стояха свещеник и медицинска сестра.
Алтиери погледна Даян, Кели и Гринбърг и отново се обърна към Даян.
— Какво искате, по дяволите? — дрезгаво попита той.
— Господин Алтиери, искам да ни оставите с госпожа Харис на мира. Приберете хората си. Достатъчно е, че убихте мъжа ми и…
Той я прекъсна.
— Какви ги говорите? Изобщо не бях чувал за мъжа ви. Четох за онова фалшиво писмо, дето са го открили в него. — Мафиотският бос презрително изсумтя. — Щял да нахрани рибите. Някой прекалено често е гледал „Семейство Сопрано“. Ще ви кажа нещо. Това не е писано от италианец. И аз не ви преследвам. Не давам и пукната пара за живота ви. Не преследвам никого. Имам… — Алтиери потръпна от болка. — Имам си работа. Искам да се помиря с Бог… — Той се задави.
Свещеникът се обърна към Даян.
— Мисля, че е най-добре да си тръгнете.
— Какво му е? — попита детектив Гринбърг.
— Рак — отвърна свещеникът.
Даян погледна мъжа на леглото и се замисли за думите му. Явно казваше истината.
Изведнъж я обзе заслепяваща паника.
Детектив Гринбърг изглеждаше разтревожен.
— Трябва да ви кажа, че според мен Алтиери не лъжеше.
Кели неохотно кимна.
— И аз смятам така. Той умира.
— Има ли причина някой да иска да ви убие? Имам предвид и двете?
— Не — отвърна Даян. — Щом не е Алтиери… — Тя поклати глава. — Нямам представа.
Кели мъчително преглътна.
— Аз също.
Детектив Гринбърг ги придружи до апартамента на Даян.
— Веднага ще се заема с вашия случай, но тук ще сте в безопасност. След петнайсет минути пред кооперацията ще пристигне патрулка, която ще остане тук през следващото денонощие. Ще видим какво ще открием дотогава. Ако имате нужда от мен, обадете ми се.
И си тръгна.
Даян и Кели се гледаха неловко.
— Искате ли чай? — попита Даян.
— Кафе — опърничаво отвърна Кели.
Даян ядосано се втренчи в нея, после въздъхна.
— Добре.
И отиде в кухнята да направи кафе. Кели обиколи дневната — разглеждаше картините по стените.
Когато Даян се върна, Кели стоеше пред една от нейните картини и гледаше подписа: „Стивънс“.
— Вие ли сте я рисували?
— Да.
— Хубава е — презрително рече Кели.
Даян стисна устни.
— Нима? Разбирате ли от изобразително изкуство?
— Не много, госпожо Стивънс.
— Кого харесвате? Сигурно Баба Моузъс7.
— Интересна е.
— Кои други примитивисти докосват сърцето ви?
Кели се обърна към нея.
— Честно казано, предпочитам криволинейната, абстрактна форма. Има изключения естествено. Например диагонално разположеното тяло в Тициановата „Венера Урбинска“ е поразително и…
От кухнята се разнесе шуртенето на кафеварката.
— Кафето е готово — рязко каза Даян.
Мълчаливо седяха една срещу друга на масата. Кафето изстиваше.
— Сещате ли се за причина някой да иска да ни убие? — наруши тишината Даян.
— Не. — Кели замълча за миг. — Единствената връзка помежду ни е това, че мъжете ни са работили в КИГ. Може да са участвали в свръхсекретен проект. И убиецът им да си мисли, че са ни разказали за него.
Даян пребледня.
— Да…
Двете стъписано се спогледаха.
Танър наблюдаваше сцената в апартамента на Даян на един от стенните монитори в кабинета си. До него стоеше шефът на охраната му.
Апартаментът на Стивънс се следеше със супермодерна техника, осигуряваща картина и звук с отлично качество, точно както Танър бе казал на съдружника си. Във всички стаи имаше видеосистеми с уеббазирани камери, големи колкото копчета, скрити сред книгите, под вратите минаваха фиброоптични кабели. На тавана бяха инсталирали видеосървър с размерите на лаптоп, който обслужваше шестте камери. В него бе включен безжичен модем, който позволяваше на техниката да функционира чрез мобилна връзка.
Танър се наведе напред, напрегнато вторачен в екрана.
— Ще трябва да открием върху какво са работили мъжете ни — каза Даян.
— Да. Но ще имаме нужда от помощ, нали?
— Ще се обадим на Танър Кингсли. Само той може да ни помогне — а и вече се опитва да установи кой стои зад всичко това.
— Тогава да действаме.
— Можете да пренощувате вкъщи — предложи Даян. — Тук не ни заплашва нищо. Отпред има полицейска кола. — Тя отиде при прозореца и дръпна завесата. Нямаше никаква кола.
Дълго остана вторачена навън. Внезапно я побиха тръпки.
— Странно — каза Даян. — Би трябвало да има патрулка. Ще се обадя да проверя.
Извади визитката на детектив Гринбърг от чантичката си, отиде при телефона и набра номера.
— Детектив Гринбърг, моля… Сигурни ли сте?… Разбирам. Тогава може ли да говоря с детектив Пригицър? — Отново последва мълчание. — Да, благодаря. — Даян бавно затвори.
— Какво има?
— Детективите Гринбърг и Пригицър са били преместени в друг участък.
Кели преглътна с мъка.
— Невероятно съвпадение, нали?
— И току-що си спомних нещо — рече Даян. — Какво?
— Детектив Гринбърг ме попита дали напоследък Ричард е правил или казвал нещо необичайно. Забравих да му спомена, че мъжът ми щеше да ходи във Вашингтон на среща с някого. Понякога пътувам с
