с дясната вдигна тенджерата с кипяща вода и я лисна върху гениталиите му.
Докато вадеше ключа от шкафа и отключваше вратата, чуваше писъците му да кънтят в апартамента.
Глава 38
„Рокендорф“ е един от най-хубавите ресторанти в Германия, издържан в стил ар нуво, символизиращ просперитета на Берлин.
Посрещната я метрдотелът.
— Имам резервация. Стивънс. Имам среща с госпожица Фронк.
— Насам, моля.
Настани я на ъглова маса. Даян предпазливо се огледа. В ресторанта имаше четирийсетина клиенти, повечето бизнесмени. На съседната маса вечеряше сам привлекателен добре облечен мъж.
Тя се замисли за разговора си с Хайди Фронк. Какво можеше да знае тя?
Келнерът й подаде менюто.
— Bitte.
— Благодаря.
Даян го прегледа. Leberkase, Knodel, Haxen10… Нямаше представа какви са тези ястия. Хайди Фронк щеше да й обясни.
Погледна си часовника. Фронк закъсняваше с двайсет минути.
Келнерът отново се приближи към масата.
— Ще поръчате ли, фройлайн?
— Не. Ще изчакам гостенката си. Благодаря.
Минутите се нижеха. Даян започваше да се чуди дали не се е случило нещо.
След петнайсет минути сервитьорът отново дойде при нея.
— Да ви донеса ли нещо?
— Не, благодаря. Гостенката ми би трябвало да пристигне всеки момент.
В девет часа Хайди Фронк още я нямаше и Даян най-после разбра, че изобщо няма да се появи.
Огледа се и видя двама мъже на маса до входа на ресторанта. Бяха облечени зле и имаха злобен вид. Когато келнерът отиде при масата им, те грубо го отпъдиха — храната явно не ги интересуваше. Мъжете се обърнаха и се зазяпаха в нея. Стъписана, Даян осъзна, че е попаднала в капан. Хайди Фронк я беше примамила в него.
Сърцето й се разтуптя и й се стори, че ще припадне. Нямаше къде да избяга. Можеше да продължи да седи в ресторанта, но все някога трябваше да си тръгне и тогава щяха да я хванат. Можеше да използва мобифона си, ала нямаше кой да й се притече на помощ.
„Трябва да се измъкна оттук, но как?“ — отчаяно си помисли тя.
В този момент погледът й попадна върху привлекателния мъж, който седеше на съседната маса и пиеше кафе. Даян се усмихна.
— Добър вечер.
Той я погледна изненадано.
— Добър вечер.
— Виждам, че и двамата сме сами.
— Да.
— Искате ли да се преместите при мен?
Мъжът се поколеба за момент, после се усмихна.
— Разбира се. — Той се изправи и дойде на нейната маса.
— Не е приятно да вечеряш сам, нали? — весело попита Даян.
— Имате право, не е.
Тя му подаде ръка.
— Казвам се Даян Стивънс.
— Грег Холидей.
Кели Харис беше смаяна от ужасяващото преживяване със Сам Медоус. След бягството си прекара нощта по улиците на „Моимартър“ като постоянно се озърташе от страх, че я следят. „Но не мога да напусна Париж, без да открия какво става“ — мислеше си тя.
Призори се отби в едно малко кафене и изпи чаша кафе. Отговорът на проблема й дойде неочаквано. Секретарката на Марк. Тя го беше обожавала. Кели бе сигурна, че ще направи всичко, за да й помогне.
В девет се обади от уличен телефон. Набра познатия номер и й отговори телефонистка със силен френски акцент.
— Кингсли Интернешънъл Груп.
— Може ли да разговарям с Ивон Рене?
— Un moment, s’il vous plait11.
След малко чу гласа на Ивон.
— Ивон Рене. Какво обичате?
— Обажда се Кели Харис, Ивон.
— О! — сепнато възкликна секретарката. — Госпожо Харис…
Синята лампичка в кабинета на Танър Кингсли замига. Той вдигна слушалката и изслуша разговора в Париж.
— Съжалявам за случилото се с господин Харис. Беше ужасно.
— Благодаря, Ивон. Трябва да поговоря с теб. Може ли да се срещнем някъде? Свободна ли си на обяд?
— Да.
— На някое обществено място.
— Знаете ли къде е Льо Сиел дьо Пари? Това е в Ла Тур Монпарнас.
— Да.
Кингсли мислено си го отбеляза.
— В дванайсет часа?
— Чудесно. До скоро.
Танър сви устни в зла усмивка. „Приятен обяд. Защото ще ти е последен“. Отключи едно чекмедже, отвори го и извади златния телефон.
Отсреща му отговори женски глас.
— Добро утро, Танър.
— Добра новина. Всичко свърши. Пипнахме ги и двете.
Послуша, после кимна и каза:
— Знам. Отне малко повече време, отколкото очаквахме, но сега сме готови да продължим… Да, и аз смятам така… Дочуване.
Ла Тур Монпарнас е двеста и десет метрова сграда от стомана и стъкло. В оживените офиси кипи бурна дейност.
Кели първа пристигна на петдесет и шестия етаж, където се намираха барът и ресторантът. Ивон дойде
