удари главата си в металната рамка на облегалката и замаяно се опита да се надигне, и извика на шофьора:
— Какво…
Даян инстинктивно хвана ръката му със спринцовката, завъртя я и заби иглата в плътта му.
Холидей смаяно се обърна към нея и изкрещя:
— Не!
И пред погледа на все по-ужасената Даян се замята в гърчове, после се скова и се строполи на седалката. След секунди вече бе мъртъв. Двамата мъже отпред се обърнаха да видят какво става. Даян изскочи през вратата и се хвърли в първото срещнато такси, което се движеше в обратната посока.
Глава 39
Кели се сепна от звъна на мобифона си и предпазливо отговори: — Ало?
— Здрасти, Кели.
— Даян! Къде си?
— В Мюнхен. А ти?
— На ферибота през Ламанша. Пътувам за Дувър.
— Как мина срещата със Сам Медоус?
Кели още чуваше крясъците му в ушите си.
— Ще ти разкажа, когато се видим. Ти събра ли някаква информация?
— Не много. Трябва да решим какво ще правим. Възможностите ни са на изчерпване. Самолетът на Гари Рейнолдс се е разбил край Денвър и смятам, че трябва да отидем там. Това може да се окаже последният ни шанс.
— Добре.
— В некролога пишеше, че сестрата на Рейнолдс живее в Денвър. Тя може да знае нещо. Хайде да се срещнем в хотел „Браун Пелис“ в Денвър. Самолетът ми излита от летище „Шьонфелд“ след час.
— Аз ще взема самолет от „Хийтроу“.
— Добре. Стаята ще бъде запазена на името Хариет Бичър Стоу.
— Кели…
— Да?
— Просто… нали знаеш.
— Знам. И ти…
Танър беше сам в кабинета си и разговаряше по златния телефон.
— … и успяха да избягат… Сам Медоус е осакатен, а Грег Холидей е мъртъв. — Замълча за момент и се замисли. — Единственото логично място, което им остава, е Денвър. Всъщност това сигурно е последната им възможност… Явно ще трябва да се заема лично. Те спечелиха уважението ми, затова ми се струва редно да се погрижа за тях както трябва… — Кингсли послуша, после се засмя. — Разбира се… Дочуване.
Андрю седеше в кабинета си. Мислите му блуждаеха и образуваха мъгливи образи… Лежеше в болницата и Танър му казваше: „Ти ме изненада, Андрю. Трябваше да умреш. Сега пък докторите ми съобщават, че след няколко дни те изписват. Ще ти дам офис в КИГ. Искам да гледаш как ти спасявам кожата. Никога няма да се научиш, а, идиот такъв? Е, имам намерение да превърна твоята скромна компания в златна мина, а ти можеш да си седиш там и да гледаш как го правя. Между другото, първата ми работа беше да прекратя всичките ти филантропски проекти, Андрю… Андрю… Андрю…“
Гласът ставаше все по-висок.
— Андрю! Глух ли си?
Брат му го викаше. Той се изправи и отиде в кабинета му.
Танър вдигна глава и каза саркастично:
— Надявам се, че не преча на работата ти.
— Не, аз само…
Танър Кингсли го изгледа втренчено.
— Наистина за нищо не те бива, нали, Андрю? Нито жънеш, нито сееш. Добре е да имам с кого да си приказвам, обаче не знам докога ще продължавам да те държа…
Кели пристигна в Денвър преди Даян и се настани в уважавания хотел „Браун Пелис“.
— Следобед ще дойде една моя приятелка.
— Две стаи ли ще искате?
— Не, една стая с две легла.
Самолетът кацна на международното летище в Денвър, Даян взе такси до хотела и съобщи името си на рецепционистката.
— А, да, госпожо Стивънс. Госпожа Стоу ви очаква. Тя е в стая шестстотин трийсет и осем.
Даян облекчено си пое дъх.
Кели наистина я чакаше. Двете топло се прегърнаха.
— Липсваше ми.
— И ти на мен. Как мина пътуването?
— Спокойно. Слава Богу.
Даян я погледна.
— Какво се случи в Париж?
— Танър Кингсли… Какво се случи в Берлин?
— Танър Кингсли… — безизразно започна Даян. Тъмнокожата жена отиде при масичката, взе телефонния указател и се върна при Даян.
— Сестрата на Гари, Лоис Рейнолдс, още фигурира в указателя. Живее на Мариън Стрийт.
— Добре. — Даян си погледна часовника. — Но вече е късно. Ще отидем утре сутринта.
Вечеряха в стаята и разговаряха до полунощ, после си легнаха.
— Лека нощ — каза Даян, загаси лампата и спалнята потъна в мрак.
— Не! — изпищя Кели. — Включи я!
Даян побърза да светне.
— Много извинявай, забравих.
Кели се задъхваше и се опитваше да овладее паниката си.
— Ще ми се да можех да го преодолея — успя да каже тя.
— Не се бой. Когато се почувстваш в безопасност, и това ще стане.
На другата сутрин излязоха от хотела. Отпред имаше колона таксита. Качиха се в едно и Кели даде на шофьора адреса на Лоис Рейнолдс на Мариън Стрийт.
След петнайсет минути спряха до тротоара.
— Стигнахме.
Двете ужасено зяпнаха през прозореца овъглените останки на изгоряла до основи къща. Не беше останало нищо освен пепелища, късове изгоряло дърво и напукана бетонна плоча.
Даян се задъха.
— Онези мръсници са я убили — промълви Кели и отчаяно погледна Даян. — Това е краят.
Другата жена се замисли.
— Имаме още една последна възможност.
Рей Фаулър, язвителният управител на денвърското летище, намръщено гледаше Кели и Даян.
