— Я да видим дали съм разбрал вярно. Вие разследвате самолетна катастрофа, без да имате каквото и да било право на това, и искате да ви помогна да разпитате авиодиспечера, който е бил дежурен, за да ви разкрие поверителни сведения, така ли? Правилно ли съм схванал?
Двете се спогледаха.
— Ами, надявахме се… — почна Кели.
— Какво сте се надявали?
— Да ни помогнете.
— И защо?
— Господин Фаулър, ние само искаме да се уверим, че с Гари Рейнолдс наистина се е случила злополука.
Той ги наблюдаваше внимателно.
— Интересно. — Замисли се за известно време, после каза: — И аз много съм се питал за това. Навярно е най-добре да го обсъдите с Хауард Милър, който беше дежурен авиодиспечер по време на катастрофата. Ето адреса му. Ще му се обадя да го предупредя, че ще го посетите.
— Благодаря. Много сте любезен — отвърна Даян.
— Правя го само защото смятам, че докладът на Федералната авиоинспекция беше пълна измислица — изсумтя Рей Фаулър. — Открихме останките от самолета, обаче черната кутия липсваше. Просто се беше изпарила.
Хауард Милър живееше в спретната къща на десетина километра от летището. Бе дребен енергичен мъж на около четирийсет години.
— Заповядайте. Рей Фаулър ми съобщи, че ще дойдете. С какво мога да ви бъда полезен?
— Искаме да поговорим с вас, господин Милър.
— Седнете — покани ги той. — Искате ли кафе?
— Не, благодаря.
— Заради катастрофата на Гари Рейнолдс ли сте дошли?
— Да. Наистина ли е била злополука, или…
Хауард Милър сви рамене.
— Наистина не знам. Откакто работя тук, не ми се е случвало подобно нещо. Всичко вървеше нормално. Гари Рейнолдс поиска разрешение за кацане и ние му го дадохме. И когато стигна само на три километра оттук, съобщи за ураган. Ураган! Нашите метеорологични монитори показваха, че времето е чисто. По-късно проверих в метеорологичната служба. По онова време не беше имало вятър. Честно казано, реших, че е бил пиян или дрогиран. И преди да се усетим, той се блъсна в планинския склон.
— Научих, че черната кутия не е била открита — каза Кели.
— Това е друг въпрос — замислено отвърна Хауард Милър. — Намерихме всичко останало. А какво се е случило с черната кутия? Проклетата Федерална авиоинспекция се намеси и обяви, че документацията ни е объркана. Не ни повярваха, когато им обяснихме какво се е случило. Нали знаете, когато усещате, че нещо не е наред?
— Да…
— Е, аз имам чувството, че нещо не е наред, обаче не мога да ви кажа какво. Съжалявам, че не съм ви особено полезен.
Разочаровани, Даян и Кели се изправиха.
— Много ви благодарим, че ни отделихте от времето си, господин Милър.
— Няма нищо.
Милър поведе двете жени към изхода.
— Надявам се сестрата на Гари да се оправи — каза той.
Кели се закова на място.
— Моля?
— Тя е в болницата, не знаете ли? Бедната. Къщата й изгоря същата нощ. Не знаят дали ще прескочи трапа.
Даян се вцепени.
— Какво се е случило?
— Пожарникарите смятат, че причината е късо съединение. Лоис успяла да изпълзи на моравата, но когато я намерили, вече била в много тежко състояние.
Даян се опита да овладее гласа си.
— В коя болница са я закарали?
— В университетската. В центъра за изгаряния.
— Съжалявам, посещенията при госпожица Рейнолдс не са позволени — каза сестрата на регистратурата.
— В коя стая е? — попита Кели.
— Не мога да ви кажа.
— Спешно е — намеси се Даян. — Трябва да я видим и…
— Никой няма право да влиза при нея без писмено разрешение — категорично заяви сестрата.
Даян и Кели се спогледаха. Отдалечиха се и Кели попита:
— Какво ще правим? Това е последният ни шанс.
— Имам план.
Към регистратурата се приближи униформен куриер. Носеше голям пакет, завързан с панделка.
— Имам пратка за Лоис Рейнолдс.
— Аз ще я приема — каза сестрата.
Куриерът поклати глава.
— Съжалявам, имам нареждане да й я предам лично. Много е ценна.
Сестрата се поколеба.
— В такъв случай ще трябва да дойда с вас.
— Разбира се.
Той я последва към дъното на коридора. Когато стигнаха до стая 391, сестрата понечи да отвори вратата. Куриерът й подаде пакета.
— Е, можете да й го занесете и вие.
На долния етаж куриерът отиде при пейката, на която го чакаха Даян и Кели, и им каза:
— Стая триста деветдесет и първа.
— Благодаря — признателно отвърна Даян и му подаде няколко банкноти.
Качиха се на третия етаж, влязоха в коридора и изчакаха да повикат сестрата на телефона. Когато се обърна с гръб към тях, бързо минаха по коридора и влязоха в стая 391.
Лоис Рейнолдс лежеше сред паяжина от системи и жици, свързани с тялото й. Цялата беше бинтована. Очите й бяха затворени.
— Госпожице Рейнолдс, аз съм Даян Стивънс, а това е Кели Харис — тихо каза Даян. — Мъжете ни работеха в КИГ…
Лоис Рейнолдс бавно отвори очи и попита едва чуто:
— Какво?
— Мъжете ни работеха в КИГ — продължи Кели. — И бяха убити. Ние смятаме, че ще сте в състояние да ни помогнете, заради случилото се с брат ви.
Лоис едва забележимо поклати глава.
— Не мога да ви помогна… Гари е мъртъв. — От очите й бликнаха сълзи.
Даян се наведе към нея.
— Брат ви казвал ли ви е нещо преди злополуката?
— Гари беше прекрасен човек. — Лоис Рейнолдс говореше бавно и с мъка. — Загина при самолетна катастрофа.
— Брат ви казвал ли ви е нещо, което може да ни помогне да открием какво се е случило? — търпеливо
