ефекта на марихуаната. Твърдеше се, че премахва задръжките и че човек се отпуска. Дръпна още веднъж, този път по-дълбоко, и започна да се чувства приятно, сякаш плува и се намира на друга планета. Виждаше момичетата в стаята и чуваше гласовете им, но те бяха някакси неясни, а звуците — приглушени и далечни. Светлината бе много ярка и тя притвори очи. В мига, в който замижа, започна да плува в пространството. Усещането бе великолепно. Виждаше се как се издига над покрива на училището, нагоре и все нагоре над снежните Алпи, сред море от пухкави снежнобели облаци. Някой я извика, връщайки я на земята. Елизабет неохотно отвори очи. Над нея бе се надвесила Рене, а лицето й изглеждаше загрижено.
— Има ли ти нещо, Рофи?
Елизабет се усмихна блажено и измърмори неясно.
— Чувствам се прекрасно.
Приятната възбуда още не бе отминала и тя си призна:
— Никога не бях пушила марихуана.
Рене я зяпна изненадано.
— Марихуана ли? Та това беше „Галоаз“.
На другия край на Нюшател имаше мъжки пансион и съученичките на Елизабет се измъкваха при всяка възможност, за да ходят на срещи с момчетата. Девойките говореха постоянно за момчета. Говореха си за телата им, размера на пенисите им, какво им позволяват да правят с тях и какво пък те, на свой ред, правят на момчетата. На Елизабет понякога й се струваше, че е попаднала в училище, пълно с побеснели нимфоманки. Мислеха непрекъснато за секс. Едно от интимните занимания в училището бе фролаж.
Едното момиче се събличаше изцяло и лягаше по гръб на леглото, а другата я милваше от гърдите до бедрата. Възнаграждението бе една паста, закупена в селото. Десет минути фролаж струваха една паста. На края на десетте минути момичето обикновено стигаше до оргазъм, но ако не успееше, другото продължаваше и спечелваше още една паста.
Мястото на другото любимо сексуално развлечение бе банята. В училището имаше огромни старомодни вани с подвижни душове, които можеха да се свалят от куките на стената. Момичетата сядаха във ваната, пускаха душа и насочваха бликащата топла вода между бедрата си, местейки бавно струята напред- назад.
Елизабет не се задоволяваше с фролаж, нито пък с душа, но сексуалните й пориви ставаха все по- силни. Някъде през този период тя стигна до потресаващо заключение.
Една от учителките на Елизабет бе дребната и стройна Шантал Арио, Тя бе малко под трийсетте, с външност на ученичка. Беше привлекателна, а когато се усмихваше, ставаше дори красива. Бе най- симпатичната учителка и Елизабет се чувстваше много привързана към нея. Когато Елизабет бе притисната от нещо, тя отиваше при мадмоазел Арио и й разказваше проблемите си. Мадмоазел Арио умееше да слуша с разбиране. Вземаше ръката на Елизабет и я стискаше приятелски, даваше й някакъв съвет, черпейки я с чаша топъл шоколад и сладкиши, след което Елизабет винаги се успокояваше моментално.
Мадмоазел Арио преподаваше френски и водеше часовете по шев и кройка, в които наблягаше на стила и съчетанието на цветовете, както и на подходящите аксесоари.
— Запомнете, момичета — казваше тя, — че и най-хубавата дреха на света може да изглежда ужасно, ако към нея не носите подходящите аксесоари.
„Аксесоари“ бе ключовата дума за мадмоазел Арио.
Когато Елизабет лежеше в топлата вана, откриваше, че си мисли за мадмоазел Арио, за израза на лицето й, когато си говореха, и за начина, по който учителката галеше ръката й — нежно и внимателно.
Когато седеше в час по друг предмет, Елизабет се улавяше, че мислите й се отнасят към мадмоазел Арио, спомняше си миговете, когато учителката я прегръщаше и я утешаваше, докосвайки гърдите й. В началото Елизабет смяташе, че докосванията са случайни, но те започнаха да стават все по-чести и всеки път мадмоазел Арио й отправяше нежен, питащ поглед, като че ли в очакване на някакъв отговор. Елизабет си представяше мислено мадмоазел Арио с нейните нежно надигнати гърди и дълги бедра, питайки се как ли изглежда без дрехи в леглото. И тъкмо тогава дойде смайващото прозрение.
Реши, че е лесбийка.
Не се интересуваше от момчета, защото се интересуваше от момичета. Но не от глупави момиченца, каквито бяха съученичките й, а от чувствени и разбиращи жени като мадмоазел Арио. Елизабет си представяше как лежат двете в леглото, прегръщайки се и любувайки се една на друга.
Тя бе слушала и чела достатъчно за лесбийките, за да й бъде ясно колко е труден животът им. Обществото не ги одобряваше. Лесбийството се смяташе като престъпление срещу природата. Но какво лошо има в това да обичаш някого дълбоко и нежно, чудеше се Елизабет. Имаше ли значение дали е мъж или жена? Не е ли любовта най-важното нещо? По-добре ли е да встъпиш в хетеросексуален брак без любов, отколкото в хомосексуална връзка с много обич?
Елизабет си помисли колко ще се ужаси баща й, когато научи истината за нея. Е, нещата трябва да се приемат такива, каквито са. Ще се наложи да направи преоценка на плановете си за бъдещето. Никога няма да може да води така наречения нормален живот със съпруг и деца като другите жени. Където и да отидеше, щеше винаги да бъде изгнаница, бунтовничка, отхвърляна от по-голямата част на обществото. Тя и мадмоазел Арио… Шантал, ще си намерят един малък апартамент някъде, а може би и малка къща. Елизабет ще я украси великолепно в меки пастелни цветове и с всички подходящи аксесоари. Ще има елегантни френски мебели и хубави картини по стените. Баща й може да помогне — не, не трябва да очаква никаква помощ от баща си. Най-вероятно е той никога да не й проговори.
Елизабет се замисли за облеклото си. Може да е лесбийка, но реши, че няма да се облича като такава. Никакви голфове или панталони, или пък костюми и просташки мъжки шапки. Емоционално осакатените жени ги носеха, така, както някога прокажените са носели звънци. Тя ще се опита да изглежда колкото е възможно по-женствена.
Елизабет реши, че ще се научи да готви превъзходно, за да може да приготвя на мадмоазел Арио, не, на Шантал, любимите й ястия. Виждаше във въображението си как двете седят в апартамента или в малката къща, наслаждавайки се на приготвената от Елизабет вечеря на светлината на свещи. Първо ще има ордьовър, следван от чудесна салата, после може би скариди или омари, или пък „Шатобриан“, а накрая — превъзходен сладолед за десерт. След като вечерят, ще седнат на пода пред лумналия огън в камината и ще гледат меките снежинки навън. Снежинки. Значи ще бъде през зимата. Елизабет бързо смени менюто. Вместо студен ордьовър ще приготви хубава, силна подлучена супа, а може да направи и фондю. Десертът може да бъде суфле. Ще трябва да се научи как да го прави, за да не се разпада. После двете ще седнат на пода пред уютния огън и ще си четат стихове. Т.С. Елиът, вероятно. Или пък В. Дж. Раджадхон.
Да, Елизабет виждаше дългите години, през които щяха да бъдат заедно, а времето ще се топи в златен, топъл блясък.
После заспиваше.
Елизабет бе го очаквала, но когато се случи, остана изненадана. Събуди се една нощ от звука на вратата, която някой тихо затваряше след себе си. Ококори очи. Виждаше някаква сянка, която се движеше през осветената от луната стая към леглото й, а после случаен лунен лъч освети лицето на мадмоазел
