може да се шегува за случилото се.
— Радвам се, че си добре, Лиз — добави той.
Топлината в гласа му, както и думите му, я успокоиха. Помисли си дали не е с друга жена в момента и коя ли може да е тя. Сигурно е някоя красавица.
„Да бъде проклета!“
— Знаеш ли, че вестниците писаха за тебе? — попита Рийс.
— Не.
— Цитирам: „Богата наследница едва остава жива след автомобилна катастрофа. Само няколко седмици след като баща й — известният…“ За останалото можеш да се досетиш.
Говориха по телефона около половин час, а когато Елизабет остави слушалката, се чувстваше много по-добре. Рийс й се струваше истински загрижен за нея. Не можеше да разбере дали прави същото с всяка жена. Това бе част от чара му. Спомни си как бяха отпразнували рождения иден. „Мисис Рийс Уйлямс.“
В стаята влезе Алек и забеляза:
— Много си се захилила.
— Така ли?
Рийс винаги успяваше да я накара да се развесели. Помисли си, че може би ще трябва да му разкаже за поверителния доклад.
Алек бе уредил да дойдат да ги вземат с един от самолетите на компанията и да ги закарат до Цюрих.
— Неприятно ми е, че трябва да те закарам обратно — извини й се той, — но има няколко спешни въпроса, които не търпят отлагане.
Полетът до Цюрих премина нормално. На летището я посрещнаха журналисти. Елизабет даде кратко изявление за катастрофата, а после Алек й помогна да се качи в лимузината и потеглиха към офиса на компанията.
Седеше в заседателната зала, заобиколена от членовете на съвета. Рийс също бе там. Заседанието продължаваше вече повече от три часа и залата бе задимена от цигари и пури. Елизабет все още не се бе успокоила от преживяното и имаше силно главоболие. „Няма защо да се тревожите, мис Рофи. Щом отмине сътресението, ще изчезне и главоболието.“
Огледа напрегнатите и гневни лица около себе си.
— Реших да не продаваме — бе им съобщила тя.
Решиха, че е деспотична и упорита. Ако само знаеха колко малко й трябваше да се предаде. Но вече бе невъзможно. Някой от присъстващите бе враг. Ако сега се оттегли, той ще бъде победителят.
Бяха се опитали да я убедят, като всеки действаше в собствения си стил.
Алек разсъждаваше логично.
— „Рофи и синове“ има нужда от опитен президент, Елизабет. Особено в настоящия момент. Искам да се оттеглиш, което ще бъде от полза и за тебе, и за всички останали.
Иво се осланяше на умението си да очарова.
— Ти си хубава млада жена, скъпа. Целият свят е твой. Защо искаш да станеш робиня на нещо толкова скучно като бизнеса, след като можеш да се оттеглиш, да си живееш приятно и да си пътуваш…
— Пътувала съм достатъчно — напомни му Елизабет.
Шарл приложи логиката на галите:
— Случи се така, че ти получи ръководството вследствие на трагедия, но няма никакъв смисъл да се опитваш да ръководиш компанията. Имаме сериозни проблеми. Ти само ще ги влошиш.
Валтер заговори без заобикалки:
— Компанията си има достатъчно неприятности. Нямаш представа колко са. Ако не продадеш, сега, утре ще бъде късно.
Елизабет се почувства така, като че ли е попаднала във вражеска обсада. Слушаше ги, изучаваше ги и обмисляше казаното от тях. Всеки твърдеше, че иска доброто на компанията — но в същото време някой от тях се опитваше да я унищожи.
Но имаше нещо, което й бе съвсем ясно. Всички искаха тя да се оттегли, да им разреши да продадат дяловете си и да допусне странични хора в ръководството на „Рофи и синове“. Елизабет знаеше, че в момента, в който направи това, шансовете й да открие предателя изчезват. Докато оставаше вътре в играта, щеше да има възможност да разбере кой саботира компанията. Ще остане само дотогава, докато е необходимо. Не бе прекарала напразно последните три години близо до Сам и бе научила нещичко за големия бизнес. Ще продължава да прилага стратегията на Сам с помощта на изградения от него опитен щаб от специалисти. Настойчивостта на всички членове на съвета да я накарат да се оттегли сега само я убеждаваше, че е длъжна да остане.
Реши, че е време да прекрати заседанието.
— Аз реших за себе си — съобщи Елизабет. — Нямам намерение да ръководя сама компанията. Зная още колко много имам да уча. Уверена съм, че мога да разчитам на помощта на всички ви. Проблемите ще решаваме един по един.
Седеше начело на масата, все още бледа от катастрофата и изглеждаше дребна и беззащитна. Иво разпери отчаяно ръце:
— Не може ли някой да я вразуми?
Рийс се обърна към Елизабет и се засмя:
— Струва ми се, че всички трябва да се съгласим с решението на дамата.
— Благодаря ти, Рийс — Елизабет огледа останалите. — Има още нещо. Тъй като заемам мястото на баща си, мисля, че ще е най-добре да вземем официално решение за поста ми.
Шарл я зяпна изненадан.
— Искаш да кажеш… Искаш да станеш президент?
— В действителност — напомни му сухо Алек — Елизабет е вече президент. Тя просто ни дава възможност официално, да потвърдим съществуващото положение.
Шарл се поколеба за миг, а после реши:
— Добре. Предлагам Елизабет Рофи да бъде избрана за президент на „Рофи и синове“.
— Подкрепям предложението — обади се Валтер.
Предложението бе прието.
„Колко е тъжно да бъдеш президент в наше време — помисли си тъжно той. — Много лесно е да те убият.“
ГЛАВА 21
Никой не можеше да осъзнае по-добре от самата Елизабет огромната отговорност, която бе поела. Докато ръководеше компанията, работните места на хиляди хора щяха да зависят от нея. Имаше нужда от помощ, но нямаше представа на кого може да вярва. Алек, Рийс и Иво бяха хората, на които най-много й се искаше да се довери, но още не се чувстваше готова. Повика Кати Ерлинг.
— Да, мис Рофи?
Елизабет се колебаеше, чудейки се откъде да започне. Кати Ерлинг бе работила с баща й в продължение на дълги години. Сигурно е усещала подмолните течения под измамно спокойната повърхност. Сигурно е добре запозната със скритите проблеми на компанията, с мислите и плановете на Сам. Тя би могла да й бъде стабилна опора.
— Баща ми е наредил да му изготвят някакъв поверителен доклад, Кати — започна Елизабет. — Знаете ли нещо за него?
Кати Ерлинг сви замислено вежди, а после поклати глава.
— Никога не го е обсъждал с мен, мис Рофи.
Елизабет опита по друг начин.
— Ако баща ми е искал да се проведе някакво поверително разследване, към кого би се обърнал?
Отговорът й дойде без никакво колебание:
— Към нашия отдел по сигурността.
