„Сам би се обърнал към всеки друг, но не и към тях“, помисли си Елизабет и каза:
— Благодаря ви.
Нямаше с кого да поговори за доклада.
Върху бюрото й лежеше текущият финансов отчет. Елизабет го прочете с нарастващо безпокойство, а после се разпореди да изпратят при нея ревизора на компанията.
Казваше се Уилтън Краус. Беше по-млад, отколкото Елизабет бе очаквала. Интелигентен, амбициозен и със самочувствието, че я превъзхожда. Реши, че сигурно е завършил колежа Уортън или вероятно Харвард. Елизабет започна без предисловие:
— Как може компания като „Рофи и синове“ да изпадне във финансово затруднение?
Краус я изгледа и сви рамене. Явно не бе свикнал да дава отчет пред жена. Заговори със снизхождение:
— Ами, ако се опитаме да го кажем накратко…
— Нека да започнем с факта — рязко го прекъсна Елизабет, — че само допреди две години „Рофи и синове“ винаги е успявала да се финансира със собствени средства.
Наблюдаваше лицето му, чийто израз се промени, опитвайки се да се приспособи към положението.
— Ами… да, мис Рофи.
— Тогава защо имаме толкова много задължения към банките?
Краус преглътна и обясни:
— Преди няколко години имаше период на необикновено големи разходи. Баща ви и останалите членове на Управителния съвет решиха, че би било разумно да се наберат средства чрез краткосрочни заеми от банките. Текущите ни нетни задължения към различните банки възлизат на шестстотин и петдесет милиона долара. Някои от заемите са дължими сега.
— Просрочени са — поправи го Елизабет.
— Да, мадам, просрочени са.
— Плащаме първоначалната такса, плюс един процент, плюс лихвата за просрочване. Защо не сме изплатили просрочените заеми, намалявайки главницата на другите дългове?
Изненадата му бе пълна.
— Защото… ъ-ъ… поради известни неблагополучия напоследък обезпечеността на компанията с парични средства е много по-зле, отколкото бяхме предвидили. При нормални обстоятелства бихме се обърнали към банките — с молба за удължаване на сроковете. Поради настоящите ни проблеми обаче — различните съдебни разследвания, закриването на някои от експерименталните ни лаборатории и… — гласът му постепенно заглъхна.
Елизабет седеше, разучаваше го и не можеше да определи на чия страна е. Погледна още веднъж документите с баланса, опитвайки се да разбере откъде са започнали бедите. Извлечението посочваше остър спад през последните три тримесечия главно поради значителните разходи за съдебните дела, вписани в графата „Извънредни разходи (Невъзвращаеми)“. Представи си мислено експлозията в Чили и облака от отровни химикали, понесен от вятъра. Чуваше писъците на жертвите. Една дузина загинали. Стотици други настанени в болници. И накрая цялата човешка болка и нещастие бяха обърнати в пари, в „Извънредни разходи (Невъзвращаеми)“. Вдигна очи към Уилтън Краус:
— Според вашия доклад, мистър Краус, проблемите ни имат временен характер. Ние сме „Рофи и синове“. Но все още сме в рисковата категория за която и да е банка в света.
Сега бе негов ред да я преценява. Надменността му бе изчезнала и бе станал предпазлив.
— Трябва да разберете, мис Рофи — внимателно започна той, — че репутацията на една фармацевтична фирма е също толкова важна, колкото и продукцията й.
Кой бе й казвал подобно нещо вече? Баща й? Алек? Спомни си, че бе го чувала от Рийс.
— Продължавайте.
— Проблемите ни придобиват прекалено голяма известност. Светът на бизнеса е джунгла. Ако конкурентите усетят, че си ранен, те са готови да те убият. — Поколеба се, преди да добави: — Решили са да ни убият.
— С други думи — отвърна Елизабет, — банките на конкурентите ни заедно с нашите банкери.
Поздрави я с кратка усмивка.
— Точно така. Банките разполагат с ограничени фондове за заеми. Ако решат, че лицето А представлява по-малък риск от лицето Б…
— И така ли смятат?
Краус прокара нервно пръсти през косата си.
— След смъртта на баща ви хер Юлиус Бадрут няколко пъти ми се обади по телефона. Той оглавява банковия консорциум, с който работим.
— И какво иска хер Бадрут? — Знаеше какво ще последва.
— Искаше да знае кой ще бъде новият президент на „Рофи и синове“.
— Знаете ли кой е новият президент? — попита Елизабет.
— Не, мадам.
— Аз. — Гледаше го внимателно, докато той се опитваше да прикрие изненадата си. — Какво мислите, че ще се случи, когато хер Бадрут научи новината?
— Ще ни спрат кранчето — избъбри Уилтън Краус.
— Ще поговоря с него — реши Елизабет. Облегна се на стола и се засмя. — Искате ли да пиете кафе с мен?
— Ами това… това е много мило от ваша страна. Да, благодаря ви.
Елизабет го наблюдаваше как се отпуска все повече. Усетил бе, че го е поставяла на изпитание, а сега бе сигурен, че е издържал проверката.
— Бих искала да чуя вашия съвет — подхвърли Елизабет. — Ако вие сте на моето място, мистър Краус, какво бихте направили?
Зае отново позата на покровител.
— Е — самоуверено каза той, — всичко е много просто. „Рофи и синове“ има огромни активи. Ако продадем една значителна част на борсата, можем лесно да се сдобием с достатъчно средства, за да изплатим заемите си към банките.
Сега вече й бе ясно на чия страна стоеше той.
ГЛАВА 22
Вятърът духаше откъм морето, а въздухът в ранната утрин бе хладен и влажен. Улиците в хамбургския район Реепербан бяха изпълнени с туристи, желаещи да вкусят от забранените удоволствия в града на греха. Реепербан задоволяваше всички възможни вкусове. Алкохол, наркотици, момичета или момчета — човек можеше да получи всичко на съответна цена.
На главната улица се намираха ярко осветените барове, предлагащи компаньонки, а на „Гросе Фрайхайт“ бяха разположени заведения с долнопробен стриптийз. Следващата пряка бе затворената за автомобили „Хербертщрасе“, от двете страни на която по прозорците на партерните жилища седяха проститутки, показващи атрибутите си през нищо не прикриващите леко замърсени нощници. Реепербан бе огромен пазар, предлагащ човешка плът, на който можеш да си избереш всякакво парче месо, стига да си платежоспособен. За пуританите в секса се предлагаше традиционният начин за правене на любов; за предпочитащите малко разнообразие имаше орален секс, федерос и содомия. В Реепербан можеш да си платиш за дванайсетгодишно момче или момиче или пък да се любиш с майка и дъщеря едновременно. Ако пък имаш по-различен вкус, можеш да наблюдаваш сношение между жена и огромен датски дог или да те шибат с камшик, докато стигнеш до оргазъм. На някоя от оживените улички можеш да си наемаш беззъба старица за орален секс, но можеш и да си поръчаш оргия в спалня с много огледала и с толкова момичета
