Лекарки

кабинета на д-р Уолас.

— Е, днес изглеждаш много по-добре, Пейдж.

— Благодаря. И се чувствам по-добре.

Наистина беше така. Чувстваше се чудесно, изпълнена с огромно облекчение.

— Говорих с доктор Баркър.

Пейдж се усмихна.

— Благодаря ви. Наистина оценявам желанието да ми помогнете.

— Той не желае да те освободи.

Усмивката на Пейдж угасна. „Какво?“

— Каза, че си прикрепена към неговия екип и там ще останеш.

Тя не вярваше на ушите си.

— Но защо? — Знаеше защо. Това садистично копеле имаше нужда от жертва, от някого, когото да унижава. — Няма да остана.

Д-р Уолас я погледна печално.

— Боя се, че нямаш избор. Освен ако не желаеш да напуснеш болницата. Помисли си все пак.

Пейдж нямаше какво да мисли.

— Не. — Нямаше да разреши Баркър да я принуди да напусне. Точно това беше планът му. — Не — повтори бавно. — Ще остана.

— Добре. Значи всичко е уредено.

„Съвсем не — помисли си Пейдж. — Ще намеря начин да си го върна.“

В лекарската съблекалня Кен Малори се готвеше за визитация. Влязоха д-р Грънди и още трима лекари.

— Ето го нашия човек! — възкликна Грънди. — Как си, Кен?

— Добре — отвърна Малори.

Грънди намигна към другите.

— Не прилича на човек, на когото току-що са бутнали, нали? — Той отново се обърна към Малори. — Надявам се, че си готов с парите. Смятам да направя първоначална вноска за едно автомобилче.

Някой подхвърли:

— Аз пък ще си подновя целия гардероб.

Малори поклати глава и отрони със съжаление:

— Не бих разчитал на това, леваци. Пригответе се вие да плащате!

Грънди го погледна внимателно.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако тя е лесбийка, аз съм евнух. Това е най-разтропаното маце, което съм срещал. Онази вечер едвам я удържах!

Мъжете се спогледаха разтревожено.

— Обаче не я вкара в леглото си?

— Единствената причина, поради която не го сторих, приятели, бе, че ни попречиха на път за спалнята. Имам среща с нея в събота вечер и ми е в кърпа вързана. — Малори привърши с преобличането. — А сега, джентълмени, моля да ме извините…

Час по-късно Грънди спря Кет в коридора.

— Търсех те — каза.

Изглеждаше сърдит.

— Какво има?

— Това копеле Малори. Толкова е сигурен в себе си, та разправя наляво и надясно, че ще те вкара в леглото си в събота вечер.

— Не се притеснявай — отвърна Кет мрачно. — Ще изгуби.

Когато Кен дойде да вземе Кет в събота вечер, тя беше в рокля с дълбоко деколте, която подчертаваше съблазнителната й фигура.

— Изглеждаш страхотно — каза той възхитено.

Тя го прегърна.

— Искам да изглеждам добре за теб. — Тя се притисна до него.

„Господи, ама тя наистина го иска!“

Когато Малори заговори, гласът му беше дрезгав.

— Виж, имам една идея, Кет. Преди да идем на вечеря, защо не влезем в спалнята и…

Тя галеше лицето му.

— О, миличък, колко бих желала. Но Пейдж си е у дома.

Всъщност Пейдж бе на работа в болницата.

— О!

— Ала след вечеря… — Кет остави изречението да увисне във въздуха.

— Да?

— Можем да идем в твоята квартира.

Малори я прегърна и целуна.

— Предложението е великолепно!

Заведе я в „Айрън Хорс“, където вечеряха изискано. Въпреки всичко Кет се забавляваше чудесно. Той бе чаровен и забавен и невероятно привлекателен. Сякаш искрено се интересуваше от всичко, свързано с нея. Тя знаеше, че я ласкае, но като че ли бе непресторен в комплиментите, които й правеше.

„Ако не знаех каква е работата…“

Малори почти не се докосна до храната. Единствената му мисъл бе: „След два часа ще спечеля десет хиляди долара… След един час ще спечеля десет хиляди долара… След тридесет минути…“

Допиха кафето си.

— Готова ли си? — попита Малори.

Кет докосна ръката му.

— Нямаш представа колко съм готова, миличък. Да вървим.

До апартамента на Малори взеха такси.

— Абсолютно съм луд по теб — шепнеше той. — Не познавам друга като теб.

А тя чуваше гласа на Грънди: „Толкова е сигурен в себе си, че разправя, че ще те вкара в леглото си в събота вечер.“

Когато стигнаха, Малори плати на шофьора и поведе Кет към асансьора. Струваше му се, че се качват цяла вечност. Той отвори вратата и каза нетърпеливо:

— Най-сетне.

Кет влезе.

Беше обикновен ергенски апартамент, който отчаяно се нуждаеше от женска ръка.

— О, чудесен е — прошепна тя. Обърна се към Малори. — Олицетворява теб.

Той се ухили.

— Нека ти покажа нашата спалня. Ще пусна малко музика.

Когато отиде при дека, Кет си погледна часовника. Гласът на Барбара Стрейзънд изпълни стаята. Малори я взе за ръка.

— Да вървим, сладурче.

— Чакай малко — каза Кет тихо.

Той я погледна озадачен.

— Защо?

— Просто искам да се насладя на този миг с теб. Знаеш ли, преди да…

— Защо не му се насладим в спалнята?