— Точно така.
— Колко печели един лекар в окръжна болница „Ембаркадеро“?
Алън Пен скочи на крака.
— Възразявам! Не виждам…
— Въпросът е уместен. Подсъдимата може да отговори.
— Тридесет и осем хиляди долара годишно.
Венабъл подхвърли съчувствено:
— Не е много в днешно време, как мислите? И като се приспаднат данъците, удръжките и ежедневните разходи, не остава за луксозно пътешествие, да речем, до Лондон, Париж или Венеция, нали?
— Предполагам, че не.
— Значи не сте планирали такава почивка, защото не можете да си я позволите?
— Точно така.
Алън Пен отново реагира.
— Ваша милост…
Съдия Йънг се обърна към прокурора.
— Накъде биете, мистър Венабъл?
— Просто исках да удостоверя, че обвиняемата не би могла да планира луксозна почивка, без да получи пари от някого.
— Тя вече отговори на въпроса.
Алън Пен знаеше, че трябва да направи нещо. Хич не му се искаше, но се приближи към обвиняемата бодро, като че ли беше спечелил от лотарията.
— Доктор Тейлър, спомняте ли си за тези туристически брошури?
— Да.
— Крояхте ли планове да пътувате до Европа, или пък да наемете яхта?
— Разбира се, че не. Беше само шега, невъзможна мечта. Аз и приятелките ми мислехме, че това ще повдигне настроението ни. Бяхме много изморени и… тогава идеята ни се стори добра. — Гласът й постепенно заглъхна.
Алън Пен хвърли тайно поглед към съдебните заседатели. По лицата им бе изписано пълно недоверие.
Гюс Венабъл разпитваше обвиняемата повторно.
— Доктор Тейлър, познавате ли доктор Лорънс Баркър?
Тя изведнъж си спомни: „Ще убия Лорънс Баркър. Ще го направя бавно. Ще го накарам първо да страда… после ще го убия.“
— Да. Познавам доктор Баркър.
— В каква връзка?
— Често работехме заедно през последните две години.
— Бихте ли казали, че той е компетентен лекар?
Алън Пен скочи.
— Възразявам, ваша милост. Обвиняемата…
Но преди да успее да завърши или съдия Йънг да се произнесе по въпроса, Пейдж отговори.
— Той е повече от компетентен. Той е блестящ.
Пен се свлече отново на стола си, твърде зашеметен, за да каже нещо.
— Бихте ли обяснили по-подробно?
— Доктор Баркър е един от най-известните сърдечни хирурзи в света. Той има голяма частна практика, но три дни от седмицата работи доброволно в окръжна болница „Ембаркадеро“.
— Значи вие цените високо преценката му по медицинските въпроси?
— Да.
— Смятате ли, че би могъл да прецени компетентността на друг лекар?
Пен се опитваше с всичката сила на волята си да накара Пейдж да каже „Не знам“. Тя се поколеба.
— Да.
Гюс Венабъл се обърна към съдебните заседатели.
— Чухте показанията на обвиняемата, тя високо цени мнението на доктор Баркър. Надявам се, че се е вслушала внимателно в преценката му за компетентността й… или за липсата на такава.
Алън Пен отново скочи вбесен.
— Възразявам!
— Приема се.
Но вече беше твърде късно. Стореното бе сторено.
По време на следващата почивка Алън Пен завлече Джейсън в мъжката тоалетна.
— В какво, по дяволите, ме въвлякохте? — запита Пен сърдито. — Джон Кронин я е мразел, Баркър я е мразел. Настоявам клиентите да ми казват истината и само истината. Иначе как да им помогна? Е, не съм в състояние да я отърва. Вашата приятелка така ме затрупа с показанията си, че не мога да се измъкна и на кокили. Всеки път, когато си отвори устата, забива по един гвоздей в ковчега си. Проклетото дело пропада неудържимо!
След обяд Джейсън Къртис отиде да види Пейдж.
— Имате посещение, доктор Тейлър.
Джейсън влезе в килията й.
— Пейдж…
Тя се извърна към него, борейки се със сълзите си.
— Нещата изглеждат зле, не смяташ ли?
Той се усмихна насила.
— Знаеш какво казват хората. „Нищо не е свършено, докато не му се види краят.“
— Джейсън, ти нали не мислиш, че съм убила Джон Кронин заради парите му? Направих го само за да му помогна.
— Вярвам ти — каза Джейсън тихо. — Обичам те.
Той я прегърна. „Не искам да я изгубя. Не мога. Тя е най-хубавото нещо в живота ми.“
— Всичко ще се нареди. Обещах ти, че вечно ще бъдем заедно.
Пейдж го притисна към себе си и си помисли: „Нищо не е вечно. Нищо. Как можа всичко да тръгне толкова наопаки… наопаки… наопаки…“
КНИГА ПЪРВА
1
— Хънтър, Кейт.
— Тук.
— Тафт, Бети Лу.
— Тук съм.
— Тейлър, Пейдж.
— Тук.
Бяха единствените жени сред голяма група новопостъпващи стажант-лекари, събрани в голямата мрачна зала на окръжна болница „Ембаркадеро“.
Това бе най-старата болница в Сан Франциско и една от най-старите в страната. По време на земетресението в 1989 година Господ си направи шегичка с жителите на града и остави болницата
