Клодиюс? Не може и въпрос да става за това! Предназначението на момците е да карат момите да прегрешават, а пък те да се пазят! Все пак Оноре, човек съобразителен, който не би проявил никакво неблагоразумие, смята, че е за предпочитане да има небето на своя страна и да замеси и кюрето в своята игра. Надеждата, че скоро ще закръгли наследствения имот на Бродкенови, го прави разточителен.
— Майка му стара — казва той, — ще му бутна някоя пара на Понос в деня на сватбата, честна дума! Ще му бутна цели двеста франка наведнъж за църквата му!
— Двеста франка! — възкликва жално Адриен, поразена и сякаш смъртно засегната (тя се грижи за спестяванията, скътани в скрина за бельо, откъдето могат да излязат само за да бъдат напъхани в още по- сигурни скривалища).
— Добре де, петдесет да бъдат! — казва Оноре, възвърнал благоразумието си.
И наистина всичко се урежда без много шум. Към осем часа вечерта един хубав войник с хубави прасци се спуска от горния град с бързата парадна стъпка на стрелците. Това е Клодиюс Бродкен, победител, по- наконтен от когато и да било. Гледайте го, завиждайте му, възхищавайте му се — това е Клодиюс Бродкен, който нагласи малката Роз Бивак, колко е миличка само! Нагласи я както трябва, и то първа! Защото това, добре проведено начинание не само му е доставило и му предлага и за в бъдеще удоволствие, но ще му донесе и едно завидно парче лозе на Бон-Пант, където се намират най-хубавите лозя на Клошмерл. Неговата работа се урежда екстра по този начин! Докато Роз спокойно износи малкото, той ще завърши службата си и ще стане ефрейтор, ефрейтор от стрелците, ей хора! Така че като се върне от полка, ще завари малкото съвсем завършено, хубавото лозе прибавено към наследствения имот на Бродкенови, а Роз отново готова за забавления. Ако става въпрос за майсторски удар, е добре, това наистина е майсторски удар, Клодиюс, тарикат такъв! Той се смее сам, крачейки весело към срещата си с Роз, която навярно вече го чака. Смее се и си казва:
— Я, виж ти, дявол да го вземе! Брей, виж ти, дявол да го вземе!
IX
Празникът „Свети Рок“
Празникът на Клошмерл се чествува всяка година на „Свети Рок“, закрилник на градеца. И тъй като „Свети Рок“ се пада на 16 август, на другия ден след Успение богородично, по време когато няма какво друго да се прави освен да се остави гроздето спокойно да узрее, то обикновено той трае по няколко дни, изпълнени с всеобщо веселие. И понеже клошмерлци издържат много на ядене и пиене, случва се понякога празникът да продължи и цяла седмица, ако времето позволява.
Може да се попита защо свети Рок е закрилник на Клошмерл, предпочетен пред толкова други светии, всички хора заслужили и твърде различни. Няма съмнение, че свети Рок не е бил особено подходящ да бъде избран за закрилник на лозарите. И понеже изборът не е бил направен току-тъй, трябваше да се домогнем до първопричината. Резултатът от проучванията ни позволява да изложим истинските причини, които някога са определили този избор.
Преди XVI столетие землището на Клошмерл не било покрито с лозя, а с ниви и пасища, заобиколени отвред от гъсти гори. Отглеждало се много добитък, особено кози. Свинете били също многобройни. Край на колбаси и на сиренета. Повечето от земеделците били селяни, крепостници и изполичари, които работели за сметка на манастира, наброяващ около триста монаси, подчинени на устава на свети Беноа. Игуменът бил отговорен пред архиепископа — граф на Лион. Нравите съответствували на епохата — не били нито по- добри, нито по-лоши.
Дошла прочутата чума през 1431 година, чието мълниеносно разпространение хвърлило в ужас градове и села. Отвред от околността се стичали нещастни хора, които идвали да търсят убежище в Клошмерл с население по онова време от около хиляда и триста жители. Приемали ги, но всички много се страхували да не би някой от тези пришълци да внесе заразата на страшната болест. И именно тогава игуменът събрал цялото население. Клошмерлци се обрекли на свети Рок, светеца, който предпазвал от епидемии, ако Клошмерл бъде пощаден. Обетът бил съставен много акуратно на църковен латински и записан още същия ден върху хубав пергамент, скрепен с печати, документ, станал по-късно собственост на семейство Куртбиш, придобило отдавна сила и богатство в този край.
Още на другия ден след този събор, отбелязан с тържествено шествие, чумата се появила в Клошмерл. За няколко месеца тя взела деветстотин осемдесет и шест жертви (повече от хиляда според някои летописци), в числото на които бил и игуменът — това свело населението на шестстотин и трийсет жители заедно с бежанците. Сетне бедствието преминало. Тогава новият игумен събрал шестстотин и трийсетте оцелели, за да обсъдят дали свети Рок е извършил въобще някакво чудо. Той, новоизбраният игумен, клонял към чудо, както и някои калугери, придобили вследствие големия брой умрели известно значение в общността. Всички оцелели веднага се съгласили, че действително е имало чудо, и то голямо чудо, щом като останали все пак шестстотин и трийсет души, за да решат това, и щом като са само шестстотин и трийсет души, ще си поделят земята, която е хранела повече от хиляда и триста души. Лесно било прието, че умрелите са загинали в изкупление на греховете си, за които небето е единственият съдник в своята просветена милост. Всички оцелели възприели с въодушевление това мнение, освен един.
Този човек бил някакъв нещастен глупав умник на име Рено ла Фурш, един от ония клетници, които постоянно пречат на обществата да вървят по правия път. И тъй, Рено ла Фурш се изправил посред цял църковен събор, рискувайки да разстрои душевното спокойствие и да разклати единодушното убеждение на клошмерлци. Без да държи сметка за настойчивите благочестиви молби на игумена, той заговорил по следния начин като същински невежа: „Не бихме могли да кажем, че е имало чудо, докато хилядата мъртъвци, чиито остатъци си поделяме, не възкръснат, за да ни кажат мнението си.“ Приказки на непоправим нехранимайко. Този Рено проявил лекота на словото на крепостника мързеливец — той умишлено забравял да отива на нивята и предпочитал да прекарва времето си в тенденциозни препирни, сврян в някоя тъмна колиба в компания с неколцина негодници като него. Развил темата на възражението си много пламенно, на някакъв объркан език, смес от развален латински, романски и келтски диалект. Тогавашните клошмерлци били хора простовати, съвсем необразовани. Полагали големи усилия да разберат това, което казвали Рено и игуменът. И тъй като било лятно време, те страшно се потели и вените на челата им били издути.
По едно време Рено ла Фурш, разгорещен от нечестивата си диалектика, започнал така да вика, че заглушил гласа на игумена. Слушайки този решителен шум, клошмерлци взели да си казват, че Рено имал право и че свети Рок не бил направил нищо. Игуменът подушил промяната. За щастие, той бил човек хладнокръвен, учен, надарен предостатъчно с калугерска хитрост. Поискал временно прекъсване на заседанието под предлог, че щял да отиде да провери какво пишело в свещените ръкописи, в които имало хубави рецепти за управляване. Когато разискванията се подновили, той заявил, че свещените писания повелявали в случай на подобни разногласия да се удвоят задълженията на земеделците, които те трябвало да доставят в натура на манастира. Всички клошмерлци веднага разбрали, че Рено ла Фурш не бил прав и че свети Рок наистина бил извършил чудо. Самозванецът бил на часа обявен за еретик. Още преди края на заседанието издигнали хубава клада сред площада на Клошмерл и изгорили по здрач Рено и с това, за всеобщо задоволство, завършил — и то в една епоха, когато развлеченията съвсем липсвали — този ден, посветен на славата на свети Рок. Оттогава клошмерлци са му безгранично предани.
Тези събития от 1431 година са описани подробно, с мило простодушие в един друг документ от онова време. Дължим превода му на един именит преподавател в университета, чиито многобройни дипломи са гаранция за високата му интелигентност и непогрешимост. Не може, значи, да поставим под съмнение истинността на събитията, които накарали клошмерлци от XV век да приемат свети Рок за свой закрилник.
Всички знаем какво трябва да се разбира под думите „хубав месец август“. А пък месец август през тази 1923 година бе необикновен месец август за Клошмерл, нещо като опит за рай, предприет на земята. Благоприятни въздушни течения, добре канализирани от долините, превърнаха клошмерлското небе в непокътната синева (точно от 26 юли) в продължение на цели петдесет и два дни, приятно прекъсвани от нощни дъждове, така уместно разпределени след полунощ, че не пречеха на никого. Това беше като някакъв шедьовър на благоустрояването, проявен в поливането, който предлагаше на най-ранобудните
