— Добре. Достатъчно вълнения за тази вечер. Хайде всички да лягаме — нареди татко, обгръщайки с ръка брат ми, излизайки от стаята.
Настаних се обратно в леглото.
— Е, наистина какво сънува? — попита майка ми, любопитно.
— Нищо.
— Нищото събуди цялата къща? — попита тя.
Тя поклати глава и се упъти към вратата.
— Мамо… — казах аз, а думите ми я спряха. — Врата ми изглежда ли ти наред? — прошепнах аз, отмятайки косата си.
Тя се върна до леглото ми.
— Прилича ми на нормален врат — каза тя, проучвайки го. — Какво очакваше — ухапване от вампир?
Бързо й се усмихнах. Тя ме зави все едно още бях дете.
— Спомням си, когато беше малко момиченце и стоеше будна цяла нощ с баща си да гледате филмите за Дракула на черно-белия телевизор — припомни си наивно тя.
Подаде ми плюшеният ми Мики Злобаря, който беше паднал до леглото ми.
— Тогава никога не си имала кошмари. Сякаш се успокояваше с вампири по начина, по който другите деца се успокояваха от приспивни песни.
Тя ме целуна по главата и се пресегна към лампата ми.
— Може би трябва да оставиш пусната — казах аз. — Само за тази вечер.
— Сега вече ме плашиш — каза тя и излезе от стаята ми.
Глава 2. Почти великото бягство
Сега вече табелата на входа на родния ми град трябваше да гласи: „Добре дошли във Вампирсвил — елате за едно ухапване, останете за вечността!“
Градът, в който бях израснала и винаги бях наричала „тъп“ вече не бе такъв. Не само че се срещах с вампир, но сега и други двама тийнейджъри — Носферату живееха сред жителите на Дулсвил, чиито най- голям проблем бе да получат най-изгодната цена на новите малки чантички „Прада“ или пък членство е най-новите голф клубове.
Аз бях единствената смъртна, която знаеше за тайната самоличност на новите кръвосмучещи жители на града и направо си умирах да отида и да разкажа всичко на местния вестник. Заглавието на първата страница щеше да гласи: „Готическо момиче печели джакпота — Рейвън Мадисън печели нобелова награда за изравяне на мъртвите.“
Отдолу, под статията, една цветна снимка щеше да улавя мен, Луна, Джагър и Александър… Или всъщност само мен, тъй като те нямаше да излязат на снимката.
Ако разкажех за моите открития, моят живот на аутсайдер щеше да бъде излъчен из цялата страна. Може би щяха да ме карат в лимузини, а чакащият ме публицист щеше да ме изпрати на турне с частният си джет по Гълфстрийм. Щях да съм резервирана за интервюта от CNN, Опра и MTV, за да разкажа за своите спомени. Личният ми асистент щеше да се грижи да не ми липсва нищо, да имам пълна купа от черните дъвчащи прилепи, както и непрогледна тъмнина. Личният му стилист щеше да ме следва неотлъчно, нанасяйки отново татуировки, поставяйки ми сини кичури коса и обличащ ме по последният готически писък на модата.
Но вместо да разказвам за откритията си на света, аз трябваше да пазя тайната на Джагър и Луна — че близнаците наистина бяха вампири.
Не е било винаги така. Александър ми споделил, че когато близнаците на семейство Максуел се родили, бързо било установено, че Луна не е вампир като всички останали в семейството, а по-скоро човек — генетична нишка, която ни отвеждаше поколения назад чак до една смъртна прапрабаба. Имало дадено обещание, че на осемнадесетият си рожден ден, Александър трябвало да се срещне с Луна на свещена земя за брачната церемония, когато той трябвало да се обвърже с нея завинаги. Но когато този ден дошъл, Александър решил, че двамата с Луна заслужават да прекарат вечността с някого, когото обичат. След като Александър нарушил обещанието, което си били дали двете семейства, Джагър започнал да търси начин да си отмъсти на Александър. Веднъж щом Луна била променена от друг вампир, но на обикновена земя, тя се бе присъединила към брат си в Дулсвил, за да се срещне с един смъртен тийнейджър, с когото да прекара вечността. Знаех, че ако разкрия тайната самоличност на близнаците, щях да издам и Александър. Щях да поставя гаджето си в смъртна опасност, а можеше дори и да го загубя завинаги.
Така че вместо да съм на корицата, бях под прикритие.
Ироничното бе, че трябваше да убедя Тревър, който бе пуснал клюката отначало, че е бил прав през цялото време и сега бе пръв в редицата да стане жертва на смъртоносният дует Джагър-Луна. И макар че нито един човек на земята не ме отвращаваше повече от Тревър, аз бях длъжна да го предупредя за опасността. И най-важното, ако някой толкова извратен като Тревър станеше вампир, цял Дулсвил щеше да е в опасност след залез слънце.
На паркинга на Дулсвил, по време на прожекцията на „Нежност в положен ковчег“, Александър и аз бяхме измамили Джагър и той повярва, че аз наистина съм ухапана и превърната във вампир. Но няколко дни по-късно, на един карнавал, двамата бяхме срещнали Луна в Къщата на Огледалата и аз бях единствената, чиито образ се отрази в огледалото. Дали Джагър щеше да повярва на собствените си очи, или пък на думите на сестра си?
— Не се притеснявам, — каза ми Александър, докато ме успокояваше същата нощ в Мерцедеса на своя иконом Джеймсън. — Джагър иска отмъщение и използва Тревър срещу нас. Можем лесно да обясним станалото в Къщата на огледалата. Освен това, егото на Джагър е толкова голямо, че той никога не би признал, че е сбъркал.
— Значи трябва да поддържам теорията, че съм вампир — казах аз. — Щеше да е по-лесно ако просто отидем на гробището и ти вкусиш от кръвта ми.
Александър загаси двигателя.
Знаех, че той копнее да принадлежи към моя свят така, както аз в неговия. Но когато се обърна да ме погледне, тъмните му очи изразяваха самотата от живота в един тайнствен свят, пълен с тъмнина и изолация.
Докато се взирах в него се зачудих дали наистина искам да съм част от един свят, в който Александър не желаеше да живее. Дали просто не преминавах през фаза от живота си, която можеше да продължи вечно? На този етап бе невъзможно, докато бяхме паркирали на не свещена земя. Александър бе взел решение и за двама ни, без да ми каже нито дума.
— Тогава просто ще започна като бягам от училище — помислих си аз на глас. — Ще заменя леглото си с ковчег, ще спя цял ден с пуснати щори, ще се будя точно когато стане време за вечеря. Можем да хапваме кървави пържоли и да си правим партита между надгробните плочи. Ще обожавам да съм вампир!
Той се обърна към мен и положи ръка на коляното ми.
— Вече достатъчно разруших живота ти, още щом станах част от него — меко каза той. — Първо Джагър, а сега и Луна. Няма да позволя това да се намеси в живота ти в училище или пък в семейството ти.
Объркан, той отметна черната си коса назад, а обеците му отразиха лунната светлина, проблясвайки.
— Никога не казвай това — ти промени живота ми по начин, който не съм си и мислел, че съществува. Приключение, съдбовност. Истинска любов.
Мрачните му очи просветнаха.
— Е, ако не се държиш нормално родителите ти, приятелите ти, както и целия град ще започне да говори за поведението ти — заспори той.
Загризах черният си нокът.
— Но те вече го правят.
Сладка усмивка се разля по бледото му лице. И тогава той смръщи вежди.
