— Освен това, можеш да правиш това, което аз не мога — да посещаваш училище. Това е мястото, където ще е Тревър, ако вече не е превърнат. Там ще имаш шанс да го убедиш да стои надалеч от Луна.
Усетих внезапен прилив на гордост.
— Възлагаш ми тайна мисия?
— Ще си като готически Ангел на Чарли.
— Ами ако Джагър разбере, че ходя на училище? — попитах аз. — Може да се почуди защо съм навън през деня. Не съм виждала вампири да учат в гимназията.
— И това е причината, поради която Джагър и Луна няма да разберат. След като ще излизат само по тъмно, няма как да узнаят, че ходиш на училище — успокои ме той.
— Ами ако Тревър и футболните му приятелчета кажат на Джагър, че ходя? — продължих да настоявам аз.
— Няма да имат доказателство — отговори ми убедено Александър. — Джагър няма да повярва на нещо, което не е видял. А ме видя как те хапя — или как се правя, че те хапя — добави той.
Александър ме изпрати до вратата. Наведе се към мен и ме целуна дълго за лека нощ.
— Докато ти си на училище, вече ще съм заспал и ще те сънувам.
Той ми изпрати въздушна целувка, качи се в колата си и замина. Когато се обърнах да помахам, вече бе извън погледа ми.
Същата нощ, докато лежах на леглото, се опитах да успокоя напрегнатите си нерви. Затворих очи и си представих Александър сам в стаята си на тавана, умело рисуващ наш портрет на карнавала в Дулсвил, както и гърмящата музика на Корн от уредбата.
Не бях сигурна защо бе останал толкова спокоен, след като знаеше, че Луна и Джагър бяха в Дулсвил. Когато слънцето изгрееше, нямаше да мога да видя своята половинка чак до залез. Докато той спеше, аз щях да отида на училище и да се изправя срещу Тревър сама.
На следващата сутрин се събудих на слънчевата светлина, която се процеждаше между процепа на завесите ми като изгарящо фенерче. Дръпнах хубаво пердето, завих се в одеялото и се опитах да заспя отново. Но продължавах да мисля за мисията си — да спася своят враг от жадния вампир.
Търсех какво да облека в спалнята си, когато чух звука от клаксона на кола.
— Беки е тук! — извика майка ми от кухнята.
— Тя винаги подранява с десет минути! — излаях аз, обувайки черно-бял клин. Моята най-добра приятелка винаги подраняваше, но сега, когато бе с Мат, настояваше да ходим дори по-рано.
Клаксонът избипка отново.
— Ще гледаш само него през следващите шест часа — измърморих си ядосано.
— Рейвън! — извика отново майка ми. — Не мога и днес да те покривам. Имам среща и…
— Знам! Слизам след минута!
Истината бе, че ако Александър ме чакаше всеки ден в гимназията, аз също щях да навия часовника си с мотив „Кошмар преди Коледа“ за пет и половина. Но докато обувах черна минипола и раздърпана тениска на Дони Дарко, единственото, за което можех да мисля, бе как Александър спи в тъмната стая. Щях да посрещна този слънчев ден без него.
Докато Беки нетърпеливо продължаваше да натиска клаксона, покрих вече тъмните си и изморени очи с черни сенки и очна линия. Най-накрая сграбчих раницата си, помахах на майка си и се качих я пикапа на Беки.
— Ще разкача жиците на този клаксон веднага! — казах аз със сърдит тон.
— Съжалявам Рейвън, но просто…
— Знам, знам. Ще се срещна с Мат преди училище.
— Досадна ли съм? — попита тя.
— Щях да се държа по същия начин, ако Александър ме чакаше там, вместо Тревър Мичъл.
— Благодаря за разбирането.
Беки задмина един жълт училищен автобус, пълен с малки ученици, които отиваха към училището на брат ми. Някои от тях гледаха през прозорец. Едни ми намигнаха, докато други ме сочеха с пръст и се смееха. Щях да съм обезпокоена или изненадана, ако не правеха това всеки ден.
— Е, като говорим за Тревър… Имам много мръсна клюка за него.
— И каква е тя?
— По скалата от едно до десет има рейтинг девет и половина.
— Казвай! — подканих я аз, проверявайки грима си в счупеното й огледало за обратно виждане.
— Тревър си има гадже.
— Имаш предвид Луна? — попитах аз.
— Луна ли? — обърка се тя.
— Имам предвид, луна… тичка. Трябва да е лунатичка, за да се среща с него. Както и да е, кой ти каза?
— Мат каза, че Тревър е видян с готическо момиче на карнавала. Мислех, че става дума за теб, докато той не добави, че имала призрачно бяла коса.
— Готичка? Така ли я наричат хората?
Тя кимна.
— Да. Както и че е супер секси. Мат не каза това, разбира се, но това се говори измежду футболните сноби. Знаеш как са момчетата, оглеждат новото момиче.
— Но Тревър презира всеки един, който не носи училищната спортна униформа.
— Да, но тя му угажда като на принц. Двамата с брат й го боготворят. Така че той сякаш е капитан и на футболния отбор, и на готиците. Сякаш главата му ще експлодира. Вероятно той я харесва, — продължи тя, — но ти си тази, която обича. Беше ясно, че си пада по теб, още откакто бяхте деца. Не може да те има, така че се опитва да притежава второто най-добро нещо.
Аз подбелих очи и се престорих, че повръщам.
— Благодаря за комплимента — саркастично подметнах.
— Добрата новина е, че може би ще спре да те тормози.
Ако Тревър станеше вампир… Е, ухапването му щеше да е по-зле от непрестанното му лаене.
— Очевидно се е появила на футболната му тренировка снощи, викайки за него — продължи Беки.
— Така ли? Опасявах се, че това ще се случи.
— Опасявала си се от какво?
— Ъ… — измърморих аз. — Че Тревър отново ще стане популярен. След като работихме толкова усърдно да извадим на показ какво чудовище е всъщност.
— Без Мат на негова страна, на никой не му пука какво казва или прави повече.
— Но кой знае дали…
— Вече си имаме свои животи, — гордо каза тя, — на кого му пука дали и той има такъв!
Погледнах през прозореца и се припомних враждебно настроеният към мен Тревър, който се държеше така още от детството ми. Дълбоко в себе си, знаех, че Беки е права, но не можех да спра да се самоизмъчвам. Дори да мразех Тревър и да бях влюбена в Александър, все пак имаше част от мен, която не искаше Тревър да е популярен и да си има приятелка — вампир или не.
Двете с Беки пристигнахме по-късно от обикновено в училище и видях Мат да се разхожда до скамейките на стадиона, слушайки музика на Ipod-а си. Беки се затича към него сякаш бе войник, връщащ се от опасна мисия.
Стигнах до сантименталната двойка.
— Беки ми каза, че Тревър си има приятелка, — изпуснах се аз.
— Не съм казвал такова нещо — отвърна Мат, гледайки Беки странно.
— Но Беки каза, че имало едно момиче на тренировката, което е викало за Тревър.
— Предполагам. Мислех, че си приключила с него.
— Вярно е, но клюката си е клюка. Тревър тръгна ли си нея? — попитах аз.
— Тя беше с едно зловещо момче с черна вълнена шапка. Мисля, че би го харесала. Блед, с много татуировки. Когато отборът си тръгна от съблекалните, вече си бяха тръгнали.
