си към тъмнината. Тогава видях нещо скрито в сенките — черен параван. Промъкнах се в ъгъла на тавана и надзърнах зад високата към метър и осемдесет сантиметра дървена преграда.
Едва успях да различа една нощна масичка и калаен свещник с наполовина стопена бяла свещ. Зад масичката стоеше статив с покрита картина, а под нея пръснати принадлежности за рисуване. След това на нощното шкафче забелязах нещо познато. Беше картината, на която Александър ме бе нарисувал и която той държеше на нощното шкафче в къщата в Дулсвил. И там до малката масичка се намираше единичен черен ковчег.
Аз стоях до спящото си гадже вампир. Притиснах ухо до студения капак на ковчега. Едва успях да доловя нещо което наподобяваше дишане. Сърцето ми забързваше с всяко негово вдишване.
Знаех, че слънцето залязва, защото светлината, която нахлуваше през таванския прозорец бавно се отдръпваше. Отне й само няколко минути да се свие до размера на нощното шкафче. Най-накрая изтъня до размера на молив, а след това просто изчезна.
Малък сноб светлина се появи от отворената врата на пода на тавана. Мина секунда, докато очите ми свикнат с промяната.
Точно тогава чух някой да се движи в ковчега.
Отстъпих назад и токът на ботуша ми се закачи на един малък пирон стърчащ от долния край на преградата. За няколко мига паравана и аз се олюлявахме напред и назад. Бях на прага да предизвикам голяма суматоха. Възвърнах равновесието си, успях да изправя преградата и да се скрия зад нея. Надзърнах през една малка пукнатина между дъските, които бяха широки колкото линийка, а сърцето ми заблъска по- силно и отпреди.
Капакът на ковчега започна съвсем бавно да се отваря към мен, което ми попречи да надзърна вътре, докато капака не се отвори на деветдесет градуса. Не видях пръсти или ръка, или каквото и да е да отваря капака нито пък можех да видя каквото и да е — или който и да е — зад него. Надникнах зад преградата.
И точно тогава един сънен Александър се взря право в мен.
Стресната нададох вик.
Той застина. Шоколадовите му очи станаха кърваво червени.
— Рейвън!
Опитах се да се успокоя и да възвърна самообладанието си.
— Не исках да изплаша нито теб, нито самата мен — извиних се аз.
— Какво правиш тук? — попита ме напълно шокиран.
— Дойдох да те видя…
Александър излезе от ковчега бос, облечен в черна тениска и черни боксерки и се спря до нощното шкафче. Не изтича до мен и не ме грабна в ръцете си. Това не беше реакцията, която очаквах.
— Мислех, че ще се радваш да ме видиш — казах. Костваше ми нечовешки усилия да се въздържа не го прегърна.
— Така е, просто… — Александър стоеше неловко. Той оправи косата си с едната ръка и изпъна дрехите си с другата.
— Не се ли радваш, че съм тук? — попитах. — Не можех да чакам дори ден повече.
— Аз току-що се събудих — каза той смутено, като търкаше едното си око с опакото на ръката си. — Бих предпочел да ми дадеш едно дори и съвсем кратко предупреждение преди това. — След това неприветливото му изражение се смекчи. Той изглеждаше секси, дългата му коса беше разрошена, а дрехите все още му стояха накриво. Дори на тъмно Александър грееше в стаята. Топла усмивка обхвана съненото му лице.
— Толкова ми липсваше, не можех да дишам без теб — казах и се затичах към него.
— И ти на мен — отвърна ми той с поглед отправен надолу към мен. Той отметна косата от лицето ми, придърпа ме към себе си и ме обви плътно с ръце. Аз го прегърнах през врата, а лакираните ми черни пръсти се заровиха в копринено черната му коса. Той се наведе към мен и ме целуна така страстно, точно както го бях сънувала нощ след нощ откакто замина от Дулсвил. Александър захапа шията ми с устни, както вълк би направил с шията на лебед. Острите ръбчета на зъбите му се плъзнаха по кожата ми след това той внезапно се дръпна назад.
— Госпожице Рейвън? Госпожице Рейвън? — ме викаше Джеймсън отдолу.
Александър ме пусна да стъпя на земята. Червения цвят на очите му се върна до естествения им кафяв цвят. Той изглеждаше разтърсен, но аз държах ръката му в знак на насърчение. Знаех, че съм в безопасност в прегръдката му.
— Тя е тук горе с мен, Джеймсън — отговори му Александър.
— Помислих, че се е загубила. Вечерята е сервирана.
— Тъкмо бях започнал с предястието — прошепна ми той с намигване.
— Десерта ще е още по-вкусен — отвърнах му аз и го целунах бързо по бузата.
Чувствах се толкова дребна колкото мъничка кукла Поли в къщата-мечта на Барби, докато седях сама на дългата колкото лимузина маса в грандиозната и застинала, с висок цели километри таван, трапезария. Черна дантелена покривка беше застлана върху масата, а един единствен свещник блещукаше в центъра й. На чудовищната маса бяха подредени чинии от китайски порцелан на марката Уеджууд, истински сребърни прибори и кристални чаши — ежедневие за моето гадже вампир. Семейство Мадисън хапваха така изискано само веднъж годишно и то когато баба ми извадеше китайския порцеланов сервиз и приготвяше коледна вечеря; иначе хапвахме стриктно от сервизи на Pfaltzgraff.
Кубинките ми драскаха дървения под, докато неспокойно ги люлеех напред-назад под масата, нетърпелива да дочакам Александър да се появи. Надявах се поне някой призрак да прелети покрай мен, за да ми прави компания, но такъв не се появи. След миг усетих познато присъствие зад мен последвано от докосването на две ръце по раменете ми.
Почувствах устни да се притискат към шията ми. Стана ми толкова горещо, че помислих, че бих могла да разтопя ледените кубчета в кристалната ми чаша. Усетих краищата на косата на Александър с цвят на нощ все още влажни от бързия душ при допира им до голото ми рамо. Той ухаеше силно на сладката миризма на парфюм „Дракар“ на Guy Laroche и на шампоан Ирландска пролет.
— Не трябваше да ти се натрапвам по този начин — извиних се, докато той стоеше до мен. — Ти си много по добър спортсмен от мен — добавих. — Не съм сигурна каква щеше да е моята реакция, ако аз те заварех да ме гледаш докато спя.
— Аз знам точно как щеше да реагираш — Александър направи чудовищна физиономия подобна на Годзила и двамата се ухилихме знаейки, че е прав.
Александър придвижи стола и приборите си до мен. Джеймсън влезе в стаята бутайки скърцаща метална количка на колелца, върху която имаше един покрит поднос от истинско сребро. Вдигна капака и разкри две цвъртящи, окървавени пържоли.
— Позволих си да приготвя вашата средно опечена — каза ми Джеймсън докато ми сервираше. — Предположих, че няма да ви харесва да е толкова сурова, колкото тази на Александър.
Погледнах към чинията на Александър. Едва запечена на скарата пържола почти плуваща в басейн от кръв.
— Перфектна е — му казах аз с пресилена усмивка.
— Не е ли приятна изненада, че Рейвън дойде? — попита Джеймсън докато слагаше вдигащия пара и приготвен в масло, горещ грах.
— Най-перфектният начин да се събудиш — каза Александър с весели пламъчета в очите.
— Ще желаете ли нещо друго?
— Мисля, че това е всичко засега — обяви Александър.
Придърпах стола си още по-близко до този на Александър. Не можех да повярвам, че гаджето ми, което бе далеч за толкова много дни, сега седеше до мен. Болката, която чувствах през последния месец и нещо се бе изпарила.
Александър изглеждаше съвсем прегладнял, докато късаше кървавата си пържола. Всеки път, когато бях с Александър ми трябваше да си напомням, че излизам с истински вампир. Че той току-що се бе събудил докато аз, от друга страна, бях будна от повече от дванадесет часа. След като се събудеше гаджето ми
