един, а трима синове — Диего, Чарли и Томас, моите благородни „трима идалго“!
— Братя! — възкликна Томас. — отхвърлете скръбта! Ние пак сме заедно, пак сме на свобода. И я се опитайте да си представите какво е сега изражението на Леопард Грели!
Като изговори тези думи, Том се запъна и погледна смутено Чарлз Райланд. Чарлз улови погледа Му, изправи се и като разтърси къдрици, каза решително и твърдо:
— Моя баща — то го, той е тук с мен. Леопарда, който е посегнал върху честта на майка ми, ще си остане за мен един ненавистен враг, какъвто е и за всички честни люде. Аз нямам намерение да свалям шпагата, приятели!
— Добре го каза, сине! Гласът на честта трябва да бъде по-силен от гласа на кръвта. Но не забравяй този втори глас по отношение на твоята сестра Изабела. Тежки изпитания очакват тази горда, прекрасна сеньорита. Но губейки баща си, тя трябва да намери един любещ, нежен брат. А… нежен рицар тя като че ли вече си е намерила, а? Нашият кавалер дьо Креси май че нещо твърде често се озърта към английските брегове!
Младият кавалер се смути и почервеня. Чарлз буйно прегърна младежа, а капитан Брентли, взирайки се в „старшия офицер“ от комисията, се напрягаше да си припомни чии познати черти са повторени в младото, привлекателно лице на кавалера… Той сякаш прилича на… островитянина Мърей! Само че лицето му е още младежки нежно, лице на човек, незакален в упорита жизнена борба …
Ала размишленията на Брентли бяха прекъснати от Бернардито Луис.
— Сега, господа Брентли и Джордж Бингъл, благоволете по-отблизо да се запознаете с двамата важни джентълмени — милорда кралски прокурор и чиновника при първия лорд на адмиралтейството… От този миг двамата „лордове“ се освобождават от държавните пълномощия, но самият Джакомо Грели едва ли ще може да отрече, че моите ученици изиграха ролите си не по-лошо, отколкото биха сторили това актьорите от театър „Друри Лейн“! И така, позволете ми да ви помоля, мистър Брентли, да се взрете по-внимателно в милорд прокурора, в когото дори досега не можахте да откриете своя стар приятел!…
От креслото в дъното на полутъмната каюта стана почтеният на вид джентълмен с разкошна перука с огромни букли, стърчащите му бакенбарди и побелелите вежди му придаваха суров вид. Под слоя на пудрата и червилото лицето му беше малко подвижно. Златни очила украсяваха носа на джентълмена, а на копчето на камизолата висеше още и лорнетът… Брентли беше запомнил добре погледа на прокурора през тоя лорнет в следствената килия… Но в тази минута притежателят на златния лорнет се преви пред капитан Брентли в церемониален поклон, а след това започна бавно да изтрива от лицето си дебелия слой пудра и червило, използувано обикновено от старците контета… Под пудрата и червилото се откри загорялата кожа на страните, още съвсем не старчески… Ето от лицето изчезнаха очилата, бакенбардите, побелелите вежди… Цъфна познатата усмивка… Падна, отхвърлена настрана, перуката…
— Света Богородице, ами че това е… мистър Едуард Уент! Еди, моят помощник от „Орион“, който започна при мен като мичман… Каква среща! …
Слисаният старец още не беше успял да се освободи от приятелската прегръдка на бившия си помощник, когато Бернардито Луис приближи до него и „чиновника от адмиралтейството“.
— Е, капитан Брентли, вторият член от нашата „комисия“ ви е неизвестен. Нарича се Джеймс Колгрев. В цялото това предприятие отначало той ни оказа големи услуги като първокласен гравьор и калиграф, а след това се справи доста добре с ролята на мистър Бленърд. Преди шестнадесет години Колгрев беше моряк на капьора „Окриленият“, но когато през есента на 1779 година плених този кораб, бедният момък преживя силна уплаха и, както виждате, съвсем побеля. Външността на Колгрев толкова се измени, че дори Уудро Крейг и Джозеф Лорн, които познаваха добре по-рано Джеймс Колгрев лично, съвсем не заподозряха измамата.
— Но кажете, сеньор Бернардито, по какво чудо вие успяхте да ни се притечете на помощ?
— Това чудо се нарича яхтата „Толоса“. Капитан Брентли, познавате ли нашия кораб?
— Напомня ми потъналата яхта „Ели“, но като че ли е по-тежък и с по-висока кърма.
— Това е именно яхтата „Ели“, която моряците от „Окриленият“ извадиха от подводната плитчина и престроиха. Моите момчета я нарекоха „Толоса“ — това е името на моя пръв малък кораб. Екипажът на яхтата се състои от останките на предишния екипаж на „Окриленият“, който плених в 1779 година. Те сами изказаха желание да останат на острова, в нашата малка свободна колония „Буено Рио“. Вам е известно, капитан Брентли, че през последните години нашият крайцер, престроен от „Окриленият“ от време на време тревожеше спокойния сън на лорд-адмирала. При това аз самият ръководех сраженията, но винаги стоях в сянка.
Когато моите момчета закрепнаха и свикнаха с морето, аз ги пуснах на самостоятелен рейс, като им наредих: от всички кораби на Грели да щадят както дотогава само вашия бриг „Орион“. Антонио Чени тръгна на този рейс като старши артилерист, а Дик Милс — като щурман. А как завърши това плаване, вие знаете добре.
След като ги пуснах в морето, аз също се отправих на път; с товар злато, добито в находищата на нашия остров, заминах за Америка с яхтата „Толоса“, с цел да навестя във Филаделфия моя стар приятел Алфред Мърей. Той беше напуснал Синята долина. Постигна го горчиво разочарование по отношение на миролюбието и хуманността на американските колонисти: същата 1779 година, когато измамените индианци нападнаха селището в Синята долина, а след това пуснаха кротко пленниците си, като се убедиха с моя помощ в тяхната невинност, в индианските земи беше изпратен от Пенсилвания наказателният корпус на генерал Съливан. Индианските селища на една голяма територия бяха опожарени, царевичните посеви изгазени, ябълките изсечени, добитъкът унищожен… Тогава загинаха хиляди индианци. Може да се каже, че беше унищожено цялото племе на ирокезите. Всичко това беше извършено тъй безчовечно, че потресеният Мърей не можеше да остане в основаното някога от него селище и се пресели със семейството си във Филаделфия. Там той се сдоби с нови приятели, мистър Джеферсън и мистър Франклин, знаменития учен. С тях той възобнови някои свои научни занимания, които е бил започнал още на младини, когато живеел в Индия. Мистър Мърей стана член на конгреса и страстен аболиционист188. Той можеше още много нещо да направи, но силите му изневериха. Беше умрял един месец преди моето пристигане. Множеството народ, следващ ковчега му, нагледно показа колко голяма любов си беше спечелил в сърцата на обикновените хора; самият президент на Съединените щати Джордж Вашингтон изказал съжаление за смъртта на такъв голям обществен деец. Ето така стана, че във Филаделфия намерих само мисис Емили и децата й, както и семейство Уент, което също беше напуснало Синята долина. След смъртта на Мърей мистър Уент затъгува по морето и сега мисис Мери Уент го очаква да се върне от плаването: мистър Уент имаше намерение да си потърси щастието при златните находища на нашия остров.
Но не само с мистър Уент се върнах аз на острова от Филаделфия. Вдовицата на мистър Алфред Мърей, лейди Емили, пусна с мен сина си Реджиналд. Позволете ми да ви представя моя старши офицер „кавалер дьо Креси“ под истинското му име. Мистър Брентли, пред вас е Реджиналд Мърей, синът на Алфред Мърей. Погледнете този кавалер, капитане, и ще ми повярвате, че клетата мисис Емили не се раздели твърде охотно с Реджи, оставяйки го под опеката на стария скитник Бернардито. Но Реджиналд много настояваше. Той знае историята на своя баща и гори от желание да влезе в решителна схватка с Леопарда, за да измие позора от предишното бащино име, опетнено от дръзкия самозванец.
Когато ние с Уент и Реджиналд пристигнахме на острова, оказа се, че моите трима идалго не се бяха завърнали от своя поход и това ме разтревожи: капьорът трябваше да пристигне към началото на октомври. След като изчаках още една седмица, много обезпокоен, аз излязох заедно с Уент и Реджиналд в морето да ги диря. На триста мили от острова ние срещнахме повредения капьор и узнахме от Диего и Антонио за съдбата на доверчивите парламентьори.
Аз възложих на Джон Бутби, бившия боцман на „Окриленият“, да откара „Тримата идалго“ до залива на нашия остров и да подготви острова за отбрана, в случай че враговете се опитат да направят десант. Диего, Антонио, Дик Милс, Уент и Колгрев взех на борда на „Толоса“ и се спуснах да догоня ескадрата на Грели. В Капщад заварихме двата повредени кораба от тази ескадра — брига „Орион“ и фрегатата „Крал Георг III“. Узнахме, че нашите доверчиви парламентьори са отправени за Англия с фрегатата „Адмирал Ченсфилд“. В Плимът, където пристигнахме след фрегатата, успяхме да установим, че „Адмирал“ е заминал за Бълтън. Вестниците вече бяха поместили подробности от боя на ескадрата с „пиратския крайцер“ и съобщаваха, че кралят е заповядал да се назначи в помощ на лорд Ченсфилд цяла комисия, за да бъде ускорено
