следствието и съденето по делото на престъпния Брентли и злодеите пирати. Според сведения на вестниците комисията се оглавяваше от новия канцлерски прокурор сър Холенщед, който неотдавна бил пристигнал в Лондон след двадесетгодишна служба в Индия. Това означаваше, че никой в Бълтън, в това число и лъже-Райланд, не познава този господин лично… За останалото, предполагам, вече се досещате. Накратко казано, реших, че моята „комисия“ трябва непременно да пристигне в Бълтън преди кралската. Отивахме на голям риск, още повече, че и ние самите нямахме никаква представа как изглежда прокурорът Холенщед.
Докарах яхтата си „Толоса“ в прикритото заливче Стария крал близо до Ченсфилд. Моята „комисия“ изпрати „от Лондон“ писма до началника на бълтънската тъмница и до коменданта на гарнизона, а на другия ден пристигна в Бълтън. Колгрев изготви такива документи, че като ги гледаше, той самият се преизпълваше с уважение към тях. Бълтънци пък легнаха пред „комисията“ в праха, защото повечето от тях имат нечиста съвест.
— Позволете — изуми се Брентли, — как ви се удаде да ни прехвърлите на „Толоса“ без да възбудите подозрение у затворническия конвой?
— О, това не беше сложно, когато цял Бълтън вече трепереше пред „жреците на правосъдието“ и у никого не се породи дори най-малко подозрение… Майор Древърс и „сър Холенщед“ получиха „от Лондон“ допълнително поверително указание, в което на комисията се съобщаваше, че съучастници на пиратите се готвят да нападнат по пътя кортежа и да освободят затворниците. Ето защо, с цел да се запази всичко в тайна, се „предписваше“ в Шрусбъри да се отправи празна затворническа карета и силен конвой, а затворниците тайно да се прехвърлят на борда на специалния „полицейски кораб“. Благодарение на Джордж Бингъл ние навреме узнахме за старанията на Грели да склони затворниците да избягат. Ясно беше, че Грели е намислил под такъв предлог да убие пленниците. Затова ние предварително започнахме да наблюдаваме пътя, а в тъмницата отстранихме от затворниците опасността, като ги прехвърлихме в карцера.
При пътуването на затворническия кортеж в Шрусбъри „комисията“ изпълни добросъвестно „поверителното указание“: каретите спряха край ченсфилдската гора, завиха към заливчето и стовариха затворниците и „джентълмените“ право на борда на „полицейския кораб“. Ако конвоят заподозреше нещо, щеше да бъде мигновено унищожен на безлюдния бряг. Но всичко мина гладко и чисто. Когато затворниците вече се намираха на борда, „сър Холенщед“ предупреди Древърс, Бартолд и кмета да бъдат предпазливи, щом наближат Търпин бридж, тъй като ние бяхме открили подготвянето на атентата, когато наблюдавахме като пътуващи селяни бълтънското шосе. Взет ли е нашият съвет под внимание, ние с вас не знаем. От взрива над гората се вижда, че атентатът е станал, но кой именно е паднал жертва на Грели, ще се изясни по-късно…
— А накъде пътуваме, сеньор Бернардито?
— Яхтата ще се отбие в испански води и ще стовари в Кадикс малък десант. Дик Милс, братята Бингъл и Антонио Чени ще трябва да направят едно пътешествие до Италия. Джордж ни откри удивителни неща за коварните замисли на някой си Кремпфлоу.
— Алекс Кремпфлоу ли? Собственикът на „Бялата мечка“? Помагачът на лъже-лорда?
— Сеньор Брентли, той е май слуга на двама господари, както се казва в една добра стара комедия… В Италия моите момчета ще му стъпят на опашката… А „Толоса“ ще се отправи към известния ви остров. Там, в моя дом, сеньора Доротея с радост ще ви окаже гостоприемство, капитане. Мене, Чарлз и Реджиналд ни очаква след това дълъг път, а и мистър Уент, който махна ръка на златното находище, възнамерява да го измине заедно с нас: ние ще изстискаме от „Толоса“ нейните двадесет възли, за да пристигнем в Калкута и през лятото да се върнем в Бълтън.
— Ами… вашият син, сеньор Диего?…
— Диего ще се върне на командното мостче на „Тримата идалго“. Момчето ще намери добра работа на този кораб във Франция, където народът се е вдигнал против тираните. Вимпелът на кораба ще се украси с девиза на въстаналия народ. „Свобода! Равенство! Братство!“
6
Нощната катастрофа при Търпин бридж предизвика голям смут в Бълтън, гражданите се мъчеха да отгатнат личността на новия Гай Фокс. Някои проповедници виждаха в това събитие нови коварства на Велзевула, под чийто черен знак протичаше краят на бунтовния, богоомразния век. Други гласове не предявяваха такива лъжливи обвинения спрямо дявола с неговия остарял арсенал от интриги Тези гласове тълкуваха цялото произшествие по-другояче: някои, значи, е разтърсил тежка кесия, за да обърне в прах лондонските инспектори…
През изтеклите две седмици след атентата граф Ченсфилд само веднъж напусна имението: за да почете с присъствието си погребението на загиналите. Бълтънци бяха поразени от страшната промяна в неговия вид. Накуцвайки, той вървя пеша след ковчезите от катедралата до гробищата. Командата на „Адмирал“ почете погребението на своя капитан с топовен залп. Той изгърмя от фрегатата в онзи скръбен миг, когато граф Ченсфилд хвърли първата шепа пръст в гроба на Джозеф Лорн. При изгърмяването на залпа лорд- адмиралът потръпна… След погребението се проточиха дни на затворничество. От време на време лорд- адмиралът се разхождаше из парка. В тези минути никой не смееше да се приближи до него. Лицето на графа стана жълтеникаво бледо, погледът му — ламтящ и зъл; той започна много да се прегърбва и когато вървеше, гледаше не напред, а в земята …
В края на втората седмица след Коледата, в навечерието на деня на „Тримата свети крале“, бълтънци започнаха да си шепнат за пристигането на полковник Хауерстън от Лондон, началника на тайната канцелария при военното министерство.
…Изгърбен, граф Ченсфилд седеше край огъня и слушаше воя на вятъра в комина. Купчина непрочетени вестници се валяше на масата и вече се беше покрила с прах и с пепел от лула. Господарят на имението гонеше от кабинета си прислугата, избягваше въпросите на дъщеря си. Подносите с храната камериерът носеше в кабинета; изнасяше ги почти недокоснати.
На масичката край камината лежеше дълга глинена лула. Графът се пресегна да я вземе и, без да иска, разплиска виното от сребърната чаша. Червената светлина на въглените падна върху разляната течност… Зениците на лорд Ченсфилд се разшириха. Няколко мига той гледаше тъпо петното. Струваше му се, че то расте и че под него е не бяла покривка, а почернял от сажди сняг…
Гласът на камериера изтръгна графа от неговата замисленост:
— Полковник Еймъри Хауерстън, сър.
— Какво има?
— Ще благоволи ли ваша светлост да приеме полковник Хауерстън?
— Добре. Покани го. Стой! Махни тази проклета покривка …
Лорд-адмиралът се приближи до писалището и отвори едно чекмедже; малък двуцевен пищов мълниеносно се прехвърли оттам в джоба на редингота…
С влизането си полковникът отдаде чест по военному, а след това със сърдечен, приятелски жест протегна двете си ръце към домакина.
— Графе, позволете ми да ви изкажа искрените си съболезнования. Какви тежки загуби! Негово величество скърби заедно с вас, милорд! И най-сетне тази нечувана по своята дързост история с лондонската комисия…
— Аз ще се оплача от действията на тази комисия пред негово величество и ще помоля застъпничеството му срещу долната и възмутителна клевета, с чието събиране тази ваша комисия се занимаваше в Бълтън!
— Но, моля ви се, милорд, нито един член от нашата комисия не е напускал Лондон. Цялата история с комисията е най-чиста мистификация! Тайни зломишленици, очевидно съучастници на арестуваните пирати, са измамили целия град и са освободили пленниците.
Зашеметен, граф Ченсфилд не можа да се задържи на нозе. Той почти падна в креслото. Мозъкът му още не беше в състояние да обхване случилото се. Той, лорд-адмирал Ченсфилд, измамен!… Напразно загинаха най-близките му приятели! Той е измамен! Но от кого, от кого?…
Лицето на събеседника се разливаше пред очите на Грели. Той почти нямаше сили да запази
