ревящата вода, вървеше напред под многозвездните небеса или под лъчите на лятното декемврийско слънце, от които мократа палуба започваше да пари, а в каютите изведнъж ставаше горещо.
Наближаваше Бъдни вечер. В каюткомпанията Доротея, Патерсън и доктор Грейсуел нареждаха коледната трапеза. Помещението бе украсено с килими. Клонче имел, откъснато за коледния празник още в далечната родна Англия, беше поставено в сребърна ваза насред масата.
Ричард Томпсън рядко се показваше на палубата. С младия адвокат бе станала поразителна промяна след паметния „семеен съвет“ в каютата на Грели. Оттогава той постоянно се намираше в състояние на дълбока подтиснатост.
Сега целият предишен живот се струваше на адвоката удивително прост, чист и спокоен. Как всичко се бе изменило за толкова кратко време! С неумолима яснота Ричард разбра каква катастрофа би предизвикал със своите разобличения; при това те не предвещаваха никакъв успех поради желязната защита, която противникът му си беше създал. Оттогава Ричард започна само малко по-внимателно да се вглежда в екипажа на кораба, като се стараеше да различи кои са тайните приближени на Грели между моряците и офицерите.
След престоя на остров Фернандо По господарят на „Орион“ смени Джефри Макрайл и сам дежуреше на мостчето. На мястото на заминалия Джозеф Лорн Грели назначи някакъв италианец, Джовани Карачиола, взет на брига като втори щурман. Уудро Крейг беше препоръчал на корабовладелеца този широкоплещест, приказлив субект като „надежден и ловък момък“. Двама моряци винаги се намираха близо до Грели. Единият от тях беше Енрико Рой, разпуснат субект, който на брига не се боеше от никого другиго освен от Грели. Другият, мълчаливият и муден датчанин Оге Йензен, се открояваше сред екипажа с атлетическото си телосложение, изключителна физическа сила и тъпа изпълнителност. Веднъж марсовият моряк Дик Милс замахна срещу Йензен с един железен прът, половин дюйм дебел. Датчанинът изтръгна пръта от ръцете му, злобно го преви, свърза го на двоен възел и го запрати в краката на Милс. Когато боцманът показа този възел на пасажерите на „Орион“, никой не искаше да повярва, че е завързан от човешка ръка.
Грели знаеше, че този великан е убил в родината си при сбиване четирима души наведнъж и е избягал от правосъдието. Освен нож Оге носеше със себе си една гиричка на желязно синджирче. В неговите ръце това оръжие беше по-страшно от шпага. Такава беше свитата на господаря на „Орион“.
…Легнал в тясното си корабно легло, мистър Томпсън младши гледаше през илюминатора разпенената вода. По стъклото пълзяха дъждовни капки; когато гребените на вълните се стоварваха връз борда, водата заливаше илюминатора и в каютата за миг ставаше още по-тъмно. Отегчително скърцаха дъските на преградните стени. От каюткомпанията достигаха гласове.
Адвокатът чу как слезлият от мостчето Грели се обърна към доктор Грейсуел:
— Я гледай! Вашите приготовления за празника са просто великолепни! Остава само да се наредят подаръците.
— Вашият наследник вече ме попита какво те му донесе Санта Клаус99.
— Целият екипаж се нуждае от почивка и може би от едно малко развлечение — каза Грели нарочно високо. — хората са изморени. Рейсът е труден.
— А кога ще достигнем целта на плаването?
— Според пресмятанията на Брентли около Нова година. Коледа ще отпразнуваме утре в открито море, а новата 1773 година ще посрещнем навярно вече на острова.
Коледа! Гологлави, хората се тълпят в каюткомпанията. Из кораба се разнасят звуци от малък клавикорд100. Тържествено звучи коледният хорал: „О, блажено, радостно, благодатно време!“ Свещеникът в черна одежда с бели панделки, висящи на гърдите му, държи в ръцете си библия. Сребърният кръст на гърдите отразява пламъците на свещите. Свещеникът чете думите на хорала, а екипажът ги пее куплет след куплет.
Лейди Емили, облечена с дълга кадифена рокля, седи пред инструмента. Нейната камериерка Камила прелиства нотните страници. Моряците са съсредоточени и сериозни. Всеки си припомня детинството, родните гробове, по-малките братя…
Ала навън не се сипят снежни парцали, не трепти във въздуха звънът на катедралната камбана. Буйният вятър свисти във въжетата, фучат разпенените гребени зад борда и гидът се люлее под краката на пеещите…
…В кубрика прибраха висящите легла и наредиха масите. Свещите озаряваха ниското помещение с неговата скромна празнична украса. Юнгите разнасяха чиниите. Дамите наливаха вино и докосваха с устни калаените канчета.
Капитан Брентли, който знаеше от по-рано колко малко господарят се интересува от нуждите на екипажа, още в Бълтън се учуди на приготовленията за този рейс. Бяха взети в запас най-добри провизии, лекарства, вина; на хората обещаха след завършването на рейса щедро възнаграждение свръх заплатата. Грели се отнасяше меко с екипажа и плетеният му троен камшик, който по-рано честичко се разхождаше по моряшките гърбове, през пелия рейс нито веднъж не излезе на бял свят.
Пристегната в копринена рокля, лейди Елен Станфорд, винаги дълбоко равнодушна към „простолюдието“, изобразяваше на празника „добрата фея“ на кораба. Тя наливаше канчетата на моряците, шегуваше се с тях, разпитваше ги за семействата им, но красивите й сивозелени очи си оставаха студени и презрителни.
След като раздадоха подаръците на екипажа, дамите заедно с офицерите се върнаха в салона. Започна „семейната“ част на празненството.
Антонио въведе за ръка в салона малкия Чарли. С тъмносин колет101 от фламандско кадифе над нежносинята копринена блузка, с атлазени пантофки със златни катарами и бяла хермелинова шапчица върху ленените къдрици момченцето приличаше на приказен принц от старинните шотландски легенди.
Доведено от полутъмната каюта, детенцето примигваше на ярката светлина. Корабът се люшна, малкият принц не можа да се задържи на крака и като мека топка се търкулна на килима. Бащата го взе на ръце. Чертите на момченцето бяха по-фини и по-красиви от бащините, но приликата между двамата беше поразителна.
Иззад копринената завеса излезе Олсен, старият боцман, облечен като Санта Клаус. Той извади от един чувал великолепни подаръци за малкия принц и за неговия „паж“ — Антонио Чени.
Още в Капщад пастор Редлинг купи за своя кръщелник дебела книга с цветни картинки. На тях бяха изобразени зверове и птици, дървета, кораби, съзвездия, планини, храмове, замъци, големи градове, воини и жители на далечни страни с техните красиви облекла. Тази книга можеше да се прелиства многократно и винаги да се намери в нея нещо ново, незабелязано преди.
Лейди Станфорд окачи на врата на момченцето овален златен медальон, отвътре с две миниатюри върху емайл, поръчани от нея на един италиански майстор при минаването им през Лондон. Едната миниатюра изобразяваше Чарлз в третата му година. На другата страна на медальона беше поместен портретът на баща му. Надписите гласяха: „Чарлз Франсис Райланд, роден на 5 юли 1770 година“, и „Сър Фредрик Джонатан Райланд, виконт Ченсфилд, роден на 13 ноември 1738 година“. Само с лупа можеше да се разчете надписът, направен от изкусния художник по овалния край на медальона: „Изработил в Лондон на 19 септември 1772 година майстор Виченце Антонио Кардозо от Милано“.
Дългобрадият Санта Клаус изпразни своя чувал и си отиде. Антонио беше ощастливен с една ловна пушка с гравиран надпис на нея: „На ловеца на носорози“.
— А сега е мой ред да направя един мъничък подарък на моя син — каза корабовладелецът.
Щом чу тия думи, адвокатът Томас Мортън извади от червена марокенена папка голяма хартия с печати и гербове, цветна топографска карта и сноп документи и подаде всичко това на господаря.
— Господа! — обърна се ръководителят на експедицията към присъствуващите. — реди много години открих във водите на Индийския океан един необитаван и неизследван остров. По посочените от мен координати тази пролет Брентли намери, измери и изследва тази земя. Формата на острова наподобява малко черепа на хищен звяр. В югозападната му част има огнедишаща планина. Нейният кратер дими, наблюдават се подземни трусове, но признаци от скорошни изригвания не намерихме нито аз, нито капитан Брентли. Отсега нататък островът е включен в презокеанските владения на Британия. За губернатор на острова министърът на марината назначи мен. По доклад на министъра негово величество кралят