предостави на рода на виконтите Ченсфилд права и привилегии за придобиване на островните земи в лично владение. С участието на юристите мистър Мортън и мистър Томпсън преди три месеца в Лондон беше извършен юридическият акт, с който ми се признава правото на собственост върху всички годни земи на острова и на прехвърляне правата на владение върху тях на моя син Чарлз. На картите на Британската империя новооткритият остров ще се назовава отсега нататък с името на първия си владетел — Чарлз Райланд, наследник на титлата на виконтите Ченсфилд. Целта на експедицията на „Орион“ е остров Чарлз — то моя коледен подарък на наследника ми!
В салона избухнаха ръкопляскания.
— Погледни владенията си, мое момче — ласкаво изрече ръководителят на експедицията, като прекарваше ръка по разстланата карта.
Детето веднага захвърли новите играчки и протегна двете си ръце върху пъстрата карта на масата.
2
Пет денонощия още „Орион“ се бори с вълните, преодолявайки последните стотина мили до острова. Вечерта на 29 декември Грели, който беше дежурен, видя отпред по посока на курса на кораба бели пенести вълни.
— Подводен риф отдясно на носа! — раздаде се викът на моряка от марсовата рея.
Собственикът на „Орион“ успя да види с далекогледа един водовъртеж, който за разлика от търкалящите се гребени се пенеше на едно и също място, сякаш там морето непрестанно кипеше от дълбоко скрит в недрата му огън.
— Разпуснете платната! — заповяда Грели.
Капитан Брентли вече бързаше към мостчето. Грели му показа мълком пенещия се водовъртеж.
На свой ред капитанът кимна наляво. Там, съвсем близо до кораба, в дълбока падина между две вълни се мярна и скри втори риф, още по-пасен от забелязания. Скоро нов водовъртеж се показа срещу носа на кораба.
— Свири, всички горе! Да се свият платната! — загърмя гласът на Брентли.
Плющейки с платната си, „Орион“ прелетя край предателската подводна скала. Върхът й, обрасъл с поклащаща се брада от водорасли, приличаше на главата на зъл морски великан. В тази минута Патерсън надзърна на палубата и се хвана за сърцето, но моряците вече се катереха по мачтовите въжета… Корабът намали хода си на два възела. Брентли посочи на корабовладелеца означенията, които беше направил на картата при предишния рейс.
— Вижте, мистър Райланд, през май аз минах по на из ток и нанесох на картата само два рифа. Този път ние по паднахме на верига от подводни скали… До острова навярно остават не повече от осемдесет мили…
Падна мрак. От лунния сърп се проточи сребърна пътечка към кораба. Лотът показа дълбочина около двеста ярда и двете котви с грохот отидоха на дъното. Духаше равен, топъл пасат. Вълните се гърчеха плавно и величаво. Към два часа след полунощ Грели се качи на мостчето и дълго се вглежда в тъмнината.
— Съберете екипажа на дясната батарейна палуба и по викайте тук пасажерите — заповяда той на Карачиола.
След няколко минути на тясната батарейна палуба се струпаха стоте души от екипажа. Пасажерите насядаха на празни бъчвички от барут. Корабният фенер осветяваше медните цеви на топовете, сводестия таван, лицата на събралите се и артилерийското снаряжение, окачено по стените. Грели застана на един оръдеен лафет.
— Приятели мои! — каза той. — нашият кораб наближава целта на плаването. До бреговете на остров Чарлз остават по-малко от сто мили. На този остров скоро ще из никнат плантации и неговите земи ще обогатят новите колонисти. Има ли между вас желаещи да започнат тук нов живот? Като губернатор на новата земя, аз съм готов всестранно да подпомогна моите колонисти.
Тълпата зашумя. Моряците се споглеждаха. Неколцина брадати, възрастни моряци вдигнаха плахо ръце.
— Добре, уверен съм, че колонистите ще намерят тук свое то щастие. Но, приятели мои, сега на острова има няколко обитатели. Един от тях е пасажер на френски кораб, претърпял корабокрушение във водите на острова. Предполага се, че този човек е болен от проказа. Не е изключено подозрението да е неоснователно и той да може да бъде възвърнат на обществото. Освен него на острова са забелязани още няколко жители. Възможно е те да са престъпници, свалени на тази необитавана земя. Ето защо, докато определените от мен лица не се убедят, че общуването с островитяните е безопасно за нашия екипаж, нито един човек, под страх от смъртно наказание, не бива да слиза на острова. При най-малък опит за връзка с островитяните ще застрелям всеки неподСтрувал се. При първите лъчи на слънцето ще тръгнем в опасен път между рифове. Спирка — залива на корсаря на остров Чарлз!
Сивеещата зора надзърна през топовните капаци на батарейната палуба. Жълтата светлина на фенера помръкна в утринните лъчи и преди още Грели да слезе от лафета, от марсовата рея се раздаде възглас:
— Земя!
При първите лъчи на зората далеч на хоризонта се показа островърха планина, която израсна сякаш из вълните на океана и приличаше на тясно розово облаче. Нежнолилави петна засенчваха стръмните склонове на върха. Като черни бръчици се извиваха ивици от клисури и теснини. Земята в подножието на планината още беше скрита зад хоризонта.
Моряците налегнаха върху двата кабестана. Четирилапите котви се показаха из водата като мокри тела на морски животни. Със сив плащ и голяма триъгълна шапка, с морски мундир и високи ботуши, Грели замръзна на мостчето; той не откъсваше око от далекогледа.
Около два часа „Орион“ лавира в проходите между подводните скали. Разтворил картата върху нактоуза102, Уент отбелязваше рифовете и ги вписваше в корабния дневник. Най-после водовъртежите около подводните скали останаха зад кърмата на брига.
Очертанията на съседните на върха хълмове вече започнаха да се различават с просто око. Над кратера на вулкана се показа струйка дим, която едва се виждаше на фона на облаците. Към три часа след пладне целият остров със своите скалисти брегове, с тъмната четина на вековните гори, стръмни клисури и зелени склонове на долините подобно макет, изкусно изработен от ръката на старателен майстор, се откри пред погледите на пътешествениците. Започна да се чува глухият, еднообразен грохот на разбиващите се о брега вълни…
Ето, показаха се и два врязващи се в морето носа, които служеха като природна защита на проходите към залива, получил от пионерите на тази земя наименованието „Залива на корсаря“. Към залива водеше проток, образуван от скалистите брегове на двата носа. Този естествен канал се стесняваше на места до двеста метра. От кормчията се изискваше голямо умение да въведе кораба в залива, още повече, че при отлив в устието на канала се подаваха стърчащите зъби на остри подводни скали.
Вятърът гонеше в протока ситни вълни. На три полуспуснати платна в шест часа вечерта „Орион“ навлезе в устието на канала.
Скалите, обрасли с дребни хвойнови дръвчета по дълбоките пукнатини, орлите, напуснали своите гнезда и виещи се над мачтите, тъмната ивица в подножието на скалите, обозначаваща височината на прилива, тесните клисури и планинските ручеи, мътни от дъждовните потоци, напомняха някои заливи по адриатическото крайбрежие.
Стесняващият се проток изви наляво… Маневра с платната и кормилото… Спиците на кормилното колело се завъртяха по-бързо… Отдясно остана пясъчна ивица, вдаваща се в залива като нос…
Просторният залив с плавна линия на бреговете, обкръжени от дантелена пяна, прие кораба в зеленикавите си води. Зад пясъчната крайбрежна ивица като стена се възправяше гъста гора. Високо над залесените предпланини и алпийските ливади царуваше острието на стръмния скалист връх. Планинска рекичка, изровила в продължение на хилядолетия дълбоко дефиле, се вливаше в залива на няколко ръкава.
Нежният и величав пейзаж отдалеч напомняше по-скоро за Гърция или Италия, отколкото за
