бързай: те вече слизат на брега!
Чернобрадият великан се приведе и с дългоцевата пушка в ръка излезе напред и тръгна срещу самотната фигура, която току що бе слязла от лодката. Човекът стоеше объркан върху светлата пясъчна ивица и не се решаваше да направи крачка по посока на шубраците край брега.
— Така вие ще стоите тука цяла нощ, мистър Мортън! — раздаде се грубият глас на другия мъж, който беше останал в лодката. Беше гребецът, докарал на брега пратеника на Грели. — господарят заповяда да ви стоваря и да се върна на кораба. Когато ви потрябва лодката, викайте по-високо. Часовите на борда ще ви чуят. Много здраве, мистър Мортън!
— Я, мистър Фред! Оказва се, че при нас е дошъл бившият ви калкутски атърни — прошепна Бернардито. — лодката си отива! Виждате ли, аз бях прав: Грели започва с дипломатически преговори. Разбира се, зад тях трябва да се очаква тайно предателство. Ама е дяволски тъмно! Няма да има и луна!
— Кой е тук?! — прозвуча басът на Педро, който се бе запътил от края на гората към брега, щом заглъхна плясъкът на веслата.
— Пратеник от кораба „Орион“, пристигнал с писмо до жителите на острова — отговори треперещ старчески глас.
— Излезте напред! — заповяда Педро.
Но онзи, като побит, не мръдваше от мястото си.
— Приятели мои, аз съм стар, не виждам добре и не мога да вървя в такава тъмнина.
Ловецът с вълнената фланела остави Бернардито сам и също се приближи до пратеника на Грели.
— Хвани този човек подръка, Педро, и му помогни да върви след мене — прозвуча спокойният му глас. — познавате ли ме, Мортън?
В този миг кратък женски вик от кораба процепи нощната тишина. Той рязко прокънтя над водата и отекна в долината. Мортън почувствува как дошлият до него човек потръпна.
— Какво сте направили с нея, проклетници? — дочу пратеникът страшен шепот над самото си ухо.
Силни ръце сграбчиха Мортън за раменете. Той позна привелото се над него брадато лице, настръхна и се отдръпна назад, но се препъна на мокрия пясък. Бърборейки несвързани думи, Мортън трескаво се вкопчи за ботушите на островитянина.
Плътно затвореният илюминатор беше закрит с черната рокля на собственицата на каютата: ръководителят на експедицията бе дал строго нареждане да се затъмнят всички прозорци, гледащи към палубата.
Обхванал коляното си с ръце и подпрял брада на него. Грели седеше в креслото, заел позата на духа на злото Мефистофел. Лейди Емили го слушаше права, подчертаваща с цялото си държане, че не е разположена да води продължителен разговор.
Преструвайки се, че не забелязва нито напрегнатата поза, нито нетърпеливите движения на събеседницата си. Грели я погледна в очите и произнесе с тих, задушевен тон:
— Вие сте чудно хубава днес, мис Харди!
— С вашите заплахи съм свикнала, но комплиментите ви не мога да понасям. Какво желаете?
— Емили, налага се спокойно да си поговорим. Според мен би трябвало да се заинтересувате от този разговор.
— За бога, говорете по-скоро и ме оставете сама!
— Вие сте несправедлива, мис Харди! Нима съм ви досаждал някога с присъствието си? Нима не сте се ползували с неограничена свобода? Вие дори злоупотребявахте с нея срещу мен. Вярвайте ми, Емили, през тези години аз свикнах да съм под една стряха с вас и близката ни раздяла ме… натъжава! Аз ви връщам на вашия жених като прелестно нежно цветенце с цялата му утринна свежест и чистота. Вие не можете в нищо да ме упрекнете, мис Харди!
— Мълчете, убиец! Аз ви ненавиждам и ви презирам, чувате ли? Дошли сте тук да се пазарите, лицемерен търгаш, и в този пазарлък аз трябва да ви послужа за разменна монета! Говорете направо, търгашо, какви са исканията ви към Фред Райланд и спрямо мен?
Грели запуши пура.
— Искам да ни помогнете да склоним вашия избраник да бъде благоразумен. Мортън отиде при него с писмо. Ще ми се да се надявам, че вашият островитянин ще намери условията за възвръщане на свободата му твърде умерени и ще ги приеме. Ако ли не, то последният опит да го вразумим ще трябва да бъде направен от вас. Ще му напишете писмо и ще му обясните последиците от неговото упорство. Вие ги знаете: ще организирам хайка срещу прокажените. Имам топове, стотина моряци, и известен опит в тази работа. А те са трима… Надявам се, че ви е ясно как ще завърши тази схватка!
— Не, Грели, лъжете се. Те имат и четвърти съюзник — правдата! Те ще намерят наСтрува да отворят очите на всичките ви съучастници и, уверявам ви, мнозина ще преминат в нашия лагер.
— Емили, допуснете за миг невъзможното: тримата са издържали неравната война, връщат се в Ченсфилд и, да речем, истинският Райланд си възстанови в Англия правата… Но вас, какво ви очаква вас при подобен обрат на събитията? Ами че вие сте опозорена завинаги! Официалният съд може и да ви оправдае, но всички лейди и джентълмени ще ви сочат с пръст по улиците и ще казват: ето я бившата жена и съучастница на пирата и злодея Грели! Ако този човек се ожени за вас, всички врати ще се затворят пред двама ви. За цял свят вие ще останете майка на Чарлз, детето на Грели! Английското общество ще ви отблъсне като съучастница на пират. Гледайте трезво на нещата, Емили. Вие имате само един път към щастие с любимия: да го накарате той да приеме моите условия. С това ще му спасите живота, а вие ще получите свобода и щастие!
Събеседницата на Грели закри лице с ръцете си и се отпусна на стола. Лъже-Райланд злорадо се усмихна.
— Прочетете ми писмото, което отнесе Мортън — произнесе Емили. Устните й трепереха.
Грели извади от джоба си черновката на посланието. Той погледна сведената глава на събеседницата си, очите й, пълни със сълзи, приближи листчето до свещта и започна сухо да чете:
„ДО ОБИТАТЕЛЯ НА ОСТРОВА
Моите условия са:
1. Да сложите подписа си под един документ, който ще изключва възможността от всякакви по- нататъшни претенции върху известни вам права.
2. Под ново име да се преселите завинаги извън пределите на Великобритания.
3. Да направите всичко възможно да се предадат в мои ръце двамата ви спътници.
В случай на съгласие ще получите място на кораба и заедно с известната вам особа ще го напуснете в което си искате пристанище между острова и Бълтън. Ако сте съгласни, сигнализирайте със запален огън на брега утре 31 декември, с настъпването на тъмнината.
Раменете на Емили се разтърсиха от ридания.
Изблика на горестни чувства у девойката Грели приписа на красноречието си. Но тя внезапно се изправи, изтръгна записката от ръцете на пирата, хвърли я на пода и му закрещя право в лицето:
— Защо ме оставихте жива? Ще мога ли да си простя аз някога, че станах в ръцете на един негодник оръдие против благородния човек? За да ме спаси, той трябва да се откаже от името и от родината си? Не, не, не! Ще умра, но няма да му навлека този позор!
— Мис Харди, значи, четири години вие пазехте живота му само за да произнесете днес смъртната му присъда?
