върни се сам на палубата и наблюдавай брега. Аз ще посплаша тази горделивка.
Заедно с Оге собственикът на „Орион“ слезе в утробата на кораба, в карцера. Фенерът в ръцете на Грели освети широко отворените, изпълнени с отчаяние очи на затворничката. Тя седеше върху одеялото, прибрала нозете си под полата.
— Дойдох да ти предложа свобода — рече корабовладелецът. — пиши на островитянина положението ей, моли го да те спаси. Съдбата ти е в негови ръце. Ето мастилница, перо и хартия. Пиши му цялата истина. Пощада няма да има за теб.
Когато Грели подаде на девойката хартия, перо и любимата й мастилница, подарък от покойната й майка, Емили със страшно напрежение на волята овладя тръпката, разтърсваща тялото й, и взе подадените й предмети. След това, като зажумя, тя с всичка сила захвърли фарфоровата мастилница в краката на своя мъчител. Малкият предмет се пръсна на парчета. От ярост Грели изрева:
— В окови, Оге!
Гигантът вдигна оковите от пода. Грубите железни халки обхванаха китките и глезените на девойката. Датчанинът заклела с чук тези халки-гривни. Веригите бяха толкова тежки, че Емили почти загуби възможност да се движи.
— Дай ми камшика!
Вик на ужас замря безсилно в този глух като манастирско подземие кладенец.
Грели замахна с камшика, но в този миг нечии стъпки загърмяха по железните стъпала на люка.
— Шефе! — раздаде се гласът на Карачиола. — на брега гори голям огън.
Щом лодката, изпратена от кораба, прие на борда си ловеца, облечен във фланела, другите двама островитяни предпазливо се измъкнаха от крайбрежните храсталаци.
— От тук, от тази плитчина, до кораба има не повече от четвърт миля. Ще трябва да достигнем с плуване. Посока кърмовия фенер. Ех, Педро, жалко, че нямаме пищови! Налага се да воюваме с ножове. Топовете на „Орион“ навярно са разгонили крокодилите, а от акулите ще се отбраняваме с ножове. Е, брадато момче, с бога напред!
Двамата мъже безшумно нагазиха във водата. Приливът беше достигнал пълната си сила. След като преминаха покритата с вода пясъчна ивица и най-после се оказаха до гърди в топлата като мляко вода, те заплуваха.
Педро беше гол до кръста; Бернардито плуваше по черна риза. На пояса си и двамата имаха кинжали. Плуваха равномерно, един до друг, и нито веднъж не се чу плясък и не се разлетяха пръски.
— Да починем — каза Бернардито насред пътя и се обърна на гръб. — постарай се да видиш къде са часовите на бор да. Мистър Фред е вече на кораба и лодката е останала до носовата стълба. Нея именно трябва да завземем. Главното е безшумно да се качим на кораба. Аха, заваля дъжд! Това е добре дошло: сигурно свети Христофор се е загрижил за нас. Акули също не се виждат. Напред, Педро!
До кораба оставаха не повече от сто ярда. Топлият летен дъжд се усили, повърхността на залива се покри със ситни бръчки и мехурчета.
— Виждам часови над носовата стълба. Друг — на кърмата — прошепна Педро.
Плувците стигнаха до осветеното от фенерите пространство край бордовете на кораба. Само под кърмата падаше върху водата черна сянка. Бернардито оправи колана си с кинжала, напълни дробовете си с въздух и кимна. При този знак двамата изчезнаха и скоро изплуваха в зоната на сянката.
След като си поеха дъх, Бернардито посочи на спътника си лявата котвена верига, а самият той се приближи до дясната. Предпазливите им, удивително съгласувани движения биха могли отстрани да се сторят някому като упражнения на циркови гимнастици. Върху дясната верига, за която се залови Бернардито, падаше сянката от лодката, закачена на кърмовите подпори. Едноокият плувец дочу през плясъка на дъжда, че лявата верига тихичко се разклати. Тъмната фигура на Педро вече се изкачваше на кораба. Бернардито се издигна на ръце и също започна да се катери нагоре.
Когато достигна борда, почти до него блесна пламък. Край самия борд, подпрял пушката си о стената, часовият спокойно палеше лулата си. Бернардито веднага го позна. Беше мулатът Енрико Рой, който някога прислужваше на Грели на „Черната стрела“.
С един скок Бернардито се намери на палубата. В слабата светлина, процеждаща се през затъмнения прозорец на нечия каюта, пред Рой израсна фигурата на неговия предишен страшен капитан, с мокра брада и дълги коси, стигащи до раменете, с черна превръзка на лицето. Единственото око на това привидение святкаше като въглен, а в ръката му сребрееше мътно кинжал. Рой се отдръпна от страшния призрак, изплувал из морските недра, но в същия миг силните пръсти на Педро сграбчиха мулата отзад и го стиснаха за гърлото.
— Стой, пусни го, Педро! Енрико Рой, ти винаги си бил лош моряк и негоден часови. Да не си помислил да викаш, че ще бъдеш удушен на място. Подчинявай ми се безпрекословно! Показвай къде е синът на Джакомо Грели! Заведи ни в неговата каюта. Педро, дръж го здраво, аз ще вървя след вас. Напред!
Олюлявайки се под тежката ръка, която го държеше за яката, Рой закуцука прегърбен към носовата част. След тях се промъкваше Бернардито с пушката на мулата, готова за стрелба.
През цепките на кадифените щори на двата прозореца на голямата каюта проникваше на палубата силна светлина. До слуха на Бернардито долетяха отвътре гласовете на мистър Фред и на Грели. В каютата се движеха сенките на няколко души. В този миг някъде във вътрешните помещения на кораба захлопаха врати, дочуха се гласове и стъпки, също като че ли много хора се разотиват от току що завършил прием или съвещание. Трябваше да се бърза. Приведени, тримата се промъкнаха край осветената ивица и спряха под прозорчето със спуснати жалузи. Зад прозорчето беше тихо, в каютата не светеше.
— Кой е при детето?
— Доротея, кърмачката.
— Почукай и й кажи да отвори прозорчето.
Рой се подСтрува. Зад прозорчето се чу шумолене. Женски глас попита кой чука. Бернардито притисна острието на ножа до корема на мулата Рой, той се отзова на гласа на жената и резето на прозореца щракна.
— Педро, скачай вътре и върши всичко бързо — прошепна едноокият на своя спътник.
Придържайки яката на нощницата си, жената надзърна през прозореца. За един миг погледът й падна върху лицето на Бернардито и в очите й се мярна уплаха, но Педро й запуши устата и мигновено скочи в каютата. Там шумът от борбата продължи кратко. Дочу се звук от раздиране на чаршаф, след това изхлипа детенцето и всичко затихна. Педро се показа на прозореца с голям вързоп в ръцете. Бернардито пое вързопа и в този миг Рой направи рязко движение да отскочи настрани. Не бе успял обаче да изтича и две крачки, когато Педро го догони и замахна с ножа. Мулатът падна, без дори да изстене.
— Сега на другия борд, към стълбата! Върви напред и зашемети часовия. По-бързо!
С вързопа в ръце Бернардито остана в сянката на носовата лодка, В мекия вързоп нещо шаваше и хленчеше.
Фигурата на часовия тъмнееше неподвижно край борда. Изведнъж той рязко се олюля назад. Чу се кратък стон и силен плисък. Бернардито се втурна напред. Край стълбата Педро вече сваляше въжето, с което беше завързана лодката. Едва Бернардито успя да скочи долу и да сложи големия си пакет на носа на лодката, когато Педро със сила я отблъсна от стълбата, Бернардито взе от ръцете на Педро втората пушка, още потна от ръцете на часовия, който преди малко я беше държал, и два чифта весла се отпуснаха без плясък върху водата.
6
В разкошно подредената каюта на Грели горяха всички свещи по стените и настолните свещници. Каютата беше пълна с хора. Последна влезе лейди Станфорд, блестяща в изисканото си облекло и обсипана с брилянти от кока на главата до катарамите на копринените пантофки. Край масата бяха застанали домакинът на кораба и един висок мъж, току що бръснат и облечен в дългопола дреха, взета от гардероба на Ричард Томпсън. Отсъствуваше само лейди Емили Райланд. Домакинът с жест помоли за тишина.
— Господа — каза той, — струва ми се, че всички сме налице. Капитан Брентли, удостоверявате ли, че този човек е именно островитянинът, когото през май тази година видяхте тук на тази земя?
— Да, мистър Райланд, това е той.
