Книжата и документите бяха останали в торбата на атърни. Грели доплува до скалата и извика Мортън. Плешивата глава веднага се показа иззад храста. Мортън завърза услужлива въжето за корените и помогна на Леопарда да се качи в пещерата. Емили лежеше върху камъните със затворени очи. Под главата на сър Фредрик тя беше поставила няколко клончета, откъснати от храста.
— Мортън, къде са документите на този човек? — запита Грели.
Атърни извади от пазвата си портфейла.
— Дай сега тук цялата си торба!
С треперещи ръце Мортън свали торбата и я подаде на пирата. Когато видя брадвата в ръцете на Грели, той припълзя на колене до него. Сълзи потекоха по бледото му подпухнало лице.
— Защо ви е моят живот, скъпоценни, мили, благородни мистър корсар? Запазете ми го, сър, и няма да има услуга, която да не ви окажа, високопочтени сеньор!
— Добре! Ако намислиш да хитруваш, ще те обеся на собствените ти черва. Слушай ме, червей! Ние с тебе ще отидем в Англия. Ще се махнем оттук на същата тази корвета, която вчера унищожи „Офейра“. Аз съм плененият от пиратите наследствен виконт Ченсфилд и ти в Бълтън ще ме въведеш в моето наследство. Разбра ли?
— Боже мой, благородни сеньор, но какво ще стане с истинския наследник?
Грели яростно размаха брадвата:
— Ах, с истинския ли? Ето сега ще ти покажа истинския наследник, съдийска мишко!…
Раненият отвори очи, но в тях нямаше смислен израз. Той не разпознаваше околните и не разбираше страшната опасност. Девойката обгърна с ръце главата му и го закри с тялото си от пиратската брадва. Грели я хвана за ръка, запрати я към насрещната стена и отново замахна. Девойката се хвърли в краката на Леопарда. Тя сграбчи ръката на пирата и го молеше за пощада. Грели отпусна брадвата.
— Сгодена ли си за него?
— Да.
— Искаш ли да му спасиш живота?
— Да.
— Ще ми станеш ли жена?
— Не.
— Тогава ще го убия. Разбра ли моя замисъл?
— Да. Вие искате да присвоите името и състоянието на сър Фредрик Райланд.
— Вярно, момиче! И всичко онова, което може да ми попречи, трябва да разчистя от пътя си. Най- напред ето този, полумъртвия. Пусни ръката ми!
— Мистър Грели, запазете му живота! Готова съм на всичко. Готова съм да се нарека ваша жена, също тъй, както Мортън — ваш атърни.
— Това е друга работа. А с какво ще ми докажете, че не се готвите да ме измамите? Може би смятате да ме предадете на командуването на корветата?
— Аз нямам други доказателства освен честната си дума. Искате ли да ви се закълна? Само го оставете жив и ми позволете да се грижа за него.
— Става, синьорита! Нека си диша вашият бивш жених. Но ще трябва да си поправя здравето на този уютен остров вече без вас. Ние тръгваме за Ченсфилд. Книжата ще задържа у себе си. Сега на път, синьорита, и… моля ви да се обръщате към мен както следва! Защо мълчите? Е?
— Сър Фредрик Райланд, готова съм да ви последвам. Когато Грели спусна нозе, за да скочи във водата, чу стон.
Обърна се и видя Емили паднала на гърдите на ранения.
След два часа един малък сал доплува до скалата с пещерата. Като остави на него Мортън, който също бе близо до припадък, Грели положи безчувствените тела на Емили и сър Фредрик върху дъските и загреба с весло покрай брега.
Привечер той стигна до входа в притока.
— Слушай, Емили — обърна се пиратът към девойката, която едва бе довел в съзнание, — ще сваля и двама ви тук, недалеч от залива. На французите ще се покажа отначало с Мортън и ще им предам книжата. След това ще се върна да те взема. Постарай се да разбудиш този синьор и да му обясниш положението.
Не минаха и два часа, когато Грели и Мортън се завърнаха. Двамата носеха малки вързопи.
— Всичко е наред — обясни Грели. — други ден те вдигат котва. Посрещнаха ме добре. Обещах да те отведа на кораба утре вечер. Подкрепи се с тази закуска.
Заедно с Мортън той построи една колиба. От корветата беше донесъл одеяло, котле, храна и лекарства. Настаниха ранения в колибата.
Емили, която се намираше на границата на пълно изтощение, не се докосна до храната. Тя приготви бульон на сър Фредрик и го хранеше с лъжичка. На болния му поолекна. Той обгърна всички със смислен поглед, поусмихна се на Емили, обърна се настрани и заспа сън на оздравяващ.
Емили прекара още едно денонощие край него, като с нечовешко напрежение на силите се държеше на крака. През нощта на 24 април корветата „Бургундия“ се готвеше да вдигне платна.
Раненият спеше дълбоко в колибата си. Грели донесе пушка, запас от барут, няколко инструмента и хранителни припаси. Той реши да не будят ранения и заповяда на Емили да му напише бележка.
На листче хартия тя изложи накратко споразумението си с пирата, като даде да се разбере, че бракът с лъжевиконта ще бъде само формален. Когато бележката беше готова и сложена върху вещите, оставени за островитянина, Емили се наведе над спящия. Без думи, с каменно лице тя притисна устни до челото му.
До брега на залива Грели я отнесе на ръце, защото след мълчаливото сбогуване с жениха си Емили съвсем бе загубила сили. Още докато поставяше в кърмовата каюта на „Бургундия“ безчувствената, изгаряща от огън девойка, Грели разбра по несъмнените признаци на лицето й, че е болна от едра шарка…
През нощта, когато корабът се отправи към север, Грели забеляза, че Мортън записва нещо в една тетрадка, подвързана с пресована кафява кожа. Леопарда грубо дръпна тетрадката, прочете я много внимателно и като откъсна последните няколко страници, написани от Мортън, я прибра у себе си. Едва когато фрегатата „Кръстоносец“ пристигна в Англия, Грели извади тетрадката. В Ченсфилд, в новонаследения кабинет, той възложи на Мортън едно своеобразно литературно занимание…
— този дневник вие можете да се върнете към излагане на фактите, като започнете с качването ни на борда на „Бургундия“ — каза клиентът на своя атърни и управител. — първата част от вашето описание, чак до схватката в каютата на „Офейра“, ще си остане непокътната, но за острова не трябва да се споменава нито дума в тази тетрадка. И още нещо: не пишете кой всъщност подпали „Бургундия“, защото аз предизвиках пожара в нашата каюта с помощта на запалената лампа, като я хвърлих на пода, преди да скоча на салчето: знаех, че крюйткамерата се намира до каютата… А за изчислението на координатите на острова аз също съм задължен на капитана на „Бургундия“, мир на праха му! Моят взрив без съмнение го е възнесъл от мостчето направо в небесата!
И човекът, който беше поръчал ръкописа, се засмя със своя характерен гърлен смях…
… Глухият равен глас на изповядвания замлъкна. Мълчанието продължи няколко минути. Пасторът се наведе над болния, който лежеше поизправен и с отворени очи върху възглавниците.
— Още няколко думи! Вие се досещате, че след като осъществих плана си, започнах да събирам в Бълтън приятелите си. Някои от тях аз назовах. Техните грехове взимам върху себе си. Разбира се, легендата за прокажения на острова измислих, за да предотвратя слизането на брега на нежелани хора, тази измислица особено прилегна, когато узнах, че освен сър Фредрик на острова са се спасили и двама неизвестни членове от екипажа на „Черната стрела“. Мърей не е измислено лице. Такъв пасажер имаше в списъците на загиналите на „Ил дьо Франс“… Сега ме оставете сам със свещеника.
Сред мъртва тишина се изправи новият пасажер на „Орион“. С един жест той спря събралите се и заговори, като се обръщаше към тях и към човека на смъртния одър:
— Господа! И вие, синьор Джакомо д’Еляно! Жестоката съдба ви отне правото да носите името на своя баща. Вие превърнахте живота си в оръдие за мъст към човечеството заради несправедливостта, извършена от него спрямо вас. Вие се стремяхте към и ме. Но името на човека е празна ду ма, празен съд, който се изпълва със съдържание само от действията на неговия носител. Вие свързахте името на Фредрик Райланд е
