пясъчна ивица между две канари. Вълните на прибоя с еднообразен шепот лижеха пясъка. Отливът вече бе започнал. Моряците побиха колове в пясъка и изнесоха двете котви. Привързаната бригантина постепенно с оттеглянето на водата се накланяше на десния борд, като откриваше повреденото дъно, и скоро се оказа изцяло на суша. Грели не намери на палубата нито девойката, нито ранения. Той надзърна през прозореца в капитанската кабина. На леглото лежеше в безсъзнание мистър Райланд; Емили спеше в креслото, заровила зачервеното си от треска лице във възглавницата. Виждаше се, че е болна. На пода се беше проснал Мортън.
Застанал на пясъка, капитан Бернардито оглеждаше кораба. Лодка с двама гребци очакваше капитана, който се готвеше да изследва крайбрежието.
— Сеньор Джакомо! — никна Бернардито. — Бригантината трябва да се поправи. Едва ли ще можем скоро да се махнем от този остров. Ще потърся по-сигурно място за престой; тук, на тая плитчина, вълните ще разбият бригантината при първата буря. Засега пренесете ценните стоки на брега и ги скрийте между скалите.
Бернардито седна в лодката и се отправи покрай брега. Грели вдигна на крак двадесетина пирати и избра неголяма пукнатина между скалите. Тук пиратите прехвърлиха сандъците със сребърните кюлчета, скъпоценните камъни, коприните и другите стоки от трюмовете на „Офейра“. Грели определи тяхната стойност на десет петнадесет хиляди английски фунта. Слънцето вече се бе издигнало над хоризонта, когато разтоварването завърши, и Грели полегна да си отдъхне в сянката на канарите. Събуди се съвсем неочаквано…
Като отвори очи, Грели се учуди на безмълвието, с което пиратите поправяха дъното на кораба. Никой не пееше, а псувните се изричаха полугласно. Бернардито се беше върнал вече и лодката му лежеше наполовина изтеглена на пясъка.
— Ей, Бернардито, какво става? — запита високо Леопарда, като правеше усилия да се разсъни. — за какъв дявол си се разбързал толкова, да не би да жениш любимата си щерка?
Бернардито направи знак на Грели да говори по-тихо.
— На югоизток има голям, добре прикрит залив. В него е хвърлила котва френската корвета. Сигурно и тя е била отнесена от урагана към тези брегове. Трябва да си вървим, докато не са ни забелязали…
Бернардито още не бе се доизказал, когато иззад канарата на няколко кабелтови от пясъчната ивица се появи вражеската корвета. Двете мачти от току що отсечени стволове и непълното съоръжение на платната свидетелствуваха, че и корветата е била доста раздрусана от бурята.
Пиратите се оказаха в капан. Отзад се извишаваха непристъпни канари, отпред стояха врагът и морето! Грели прецени положението за миг. Спасение носеше само нощният мрак: под негова закрила трябваше да отплуват от предателския нос и да се скрият във вътрешността на острова. Бернардито вече стоеше на борда и посочваше на хората си мястото им в боя.
Ураганът беше помел двата малки топа на „Офейра“. Пясъчната ивица не предлагаше никакво прикритие. Мъничката площадка между скалите в основата на носа представляваше твърде неудобен плацдарм, но избор нямаше.
Известно време корветата обикаляше надалеч, след това приближи. Нейният капитан отдавна беше забелязал във водите на острова познатата му бригантина, завзета от пиратите. Той успешно прикри от тях засадата си в залива, приготви през нощта кораба за бой и едновременно с излизането си в морето изпрати двадесетина стрелци да завземат позиция по крайбрежните канари, в тил на пясъчния нос. Пиратите видяха пред себе си корветата, но не подозираха, че и в тила им французите са заели изгодна позиция: от върховете на скалистия хребет войниците можеха да обстрелват цялата площадка под скалите.
Когато приближи на разстояние един и половина кабелтови, корветата откри бордов залпов огън с картеч, гюллета и брандскугели. Бернардито падна от борда на бригантината и на пясъка се вдигна паника. Слабо защищавайки се със стрелба, пиратите се криеха зад корпуса на „Офейра“, но двадесетте топа, стрелящи съсредоточено от късо разстояние, изподупчиха и подпалиха кораба. Жегата, искрите и димът прогониха оцелелите пирати към основата на пясъчния нос. Тогава изтрещя дружен залп от върха на канарите. Пиратите се замятаха между скалите и кораба. Войниците се целеха в тях и ги разстрелваха методично и хладнокръвно.
Корветата, на която след урагана не беше оцеляла нито една лодка, не можа веднага да изпрати десант. Капитанът реши да дочака прилива, за да се приближи до носа и да стовари една група, която да огледа полесражението.
Бригантината гореше. На пясъка, обгърнат от дим, стенеха ранените. От време на време, щом на площадката се забележеше най-малко движение, от канарата екваше изстрел.
Боят започна, когато Джакомо се намираше под канарата, зад малък каменен насип. Той изрови с ръце яма в пясъка и извади пищова си. Разполагаше само с един изстрел — всичкото оръжие и припасите бяха останали на бригантината. Около прикритието на Грели на различни гласове и гами свиреха куршумите. Лодката на Бернардито още се виждаше на пясъка. Двама пирати се опитаха да я тласнат във водата, но паднаха под изстрелите. Когато пиратите започнаха да прибягват на групи от горящия кораб към канарата, Грели забеляза някакво движение по наклонената палуба на бригантината. От прозореца на капитанската кабина се показа главата на девойката и плешивият череп на Мортън. Те влачеха ранения, който още не беше дошъл в съзнание. След това гъст дим обви палубата и няколко минути Грели нищо не можа да различи. Той затърси с очи Бернардито и реши, че капитанът е убит при един от първите залпове.
Оглеждайки се, Грели забеляза наблизо малък храст, израснал в пукнатината на скалата. Храстът се свеждаше над водата. Като се вгледа, пиратът видя зад храста, на обърнатата към морето страна на канарата, малка пещера. В същото време чу шумолене отзад и през дима видя девойката и плешивия шишко, които пълзешком влачеха по пясъка своя ранен спътник. Те също смятаха да се скрият зад каменния насип, но иззад скалите се подаде насреща им пистолетът на Грели. Мортън скри глава между раменете и замря, а девойката с последно усилие довлече ранения през каменната преградка. Нейното мъжество учуди дори Леопарда. Той й посочи с очи пещерата зад храста.
— Сам можете да се спасите — каза той.
Една издатина прикриваше пещерата едновременно и от стрелците, и от топовете на корветата. Но за да се добере човек до нея, трябваше да се премине ивицата суша, след това да се преплува малкото разстояние до скалата, най-важното, да се изкачи от водата на височина шест седем фута113. Въже, десет ярда въже, ето от какво зависеше спасяването на живота!
Захапал кинжал, Грели запълзя към горящата бригантина. До кораба оставаха петдесетина крачки. Попаднал в облак дим, Грели скочи на нозе и се затича. Краката му потъваха до глезените в пясъка и морската пяна. Последният топовен залп изтрещя в момента, когато Грели вече бе стигнал до бригантината. Той се хвърли на земята по очи. Щом снарядите разровиха пясъка, вдигна глава… и видя пред себе си капитан Бернардито, притиснал се към пясъка на десетина крачки от дъното на кораба. Последният залп беше зашеметил капитана, а разпиленият пясък му бе напълнил окото; ала докато Грели го наблюдаваше, Бернардито се обърна и размърда ръка, за да очисти от пясъка единственото си око. На пояса на капитана висеше кожената торбичка, добре позната на Леопарда…
За миг Грели си припомни миналото. В паметта му възкръснаха заливът на Тиренско море, канарата, кралските егери, скокът от скалата и спасяването благодарение на пристигналия кораб с този едноок капитан. Но гласът на алчността се оказа по-силен от тези спомени.
Бернардито се понадигна. Няколко секунди Грели гледа превития му гръб, като целеше с око движението на лопатките под ризата. Един замах на ножа — тялото на стария пират рухна напред. С втори удар Грели разряза пояса и измъкна торбичката. Тя беше малка и се събра в пазвата му.
През бордовете на бригантината висяха парчета от въжетата на платната. Леопарда отряза няколко ярда въже и пълзешком се върна в своето прикритие. Зад каменния насип вече лежеше раненият, а девойката се притискаше до безчувственото му тяло. От канарите стрелците продължаваха да стрелят по единичните фигури, мятащи се в дима от една скала на друга.
— Можете ли добре да плувате? — запита Грели девойката.
— Аз съм болна и нямам вече сили — отговори тя. — не бих могла да го задържа над водата, а без него няма да плувам. — тя показа ранения.
— Аз ще ви помогна — каза Грели. — елате след мен.
