Призори паднаха последните защитници на бригантината; в каютата на Грели на „Черната стрела“ бяха отнесени безчувствената Емили и полумъртвият от страх Мортън. Тялото на тежко ранения защитник на Емили, сър Фредрик Райланд, остана на „Офейра“ до трупа на стария мистър Натаниел Харди.
…Олюлявайки се, Грели излезе след пиратите. На мократа палуба той се улови за бордовото въже и огледа хоризонта. Откъм север се надигаше черната стена на урагана. Вятърът вече късаше въжетата и страшен порой се изливаше върху покривите на палубните надстройки на бригантината. Дебелите въжета я задържаха до борда на пиратската шхуна. От шхуната беше вече прехвърлена на бригантината тясна стълбичка.
В морето само на една миля разстояние се виждаше френска корвета. Там бързо свиваха последните платна…
5
…Беше вече към осем часа сутринта, но морският ураган скриваше небето и водата. Двете стихии, въздухът и океанът, се бяха смесили в една. Нищо не можеше да се различи, всичко се сливаше в един плътен гребен на развихрената вълна.
Свързани един с друг, плавателните съдове, бригантината „Офейра“ и шхуната „Черната стрела“, бяха завъртени й понесени като черупки от яйце във водопад. Хората се задъхваха: не можеше да се диша, вятърът бе станал по-плътен от водата. Той не помиташе, а тласкаше предметите като настъпваща стена. Трите мачти на „Черната стрела“ се стовариха върху „Офейра“, разтрошиха палубните й надстройки и объркаха такелажа и рангоута на двата кораба в един заплетен възел, палубната команда, която се опита да раздели корабите, беше изхвърлена през борда от една исполинска вълна; тя се стовари върху двата съда от такава височина, че за няколко мига погреба в бездната и шхуната, и бригантината. Но жалките черупки със сгушилите се в недрата им живи същества изплуваха на повърхността. Вече никой не се опитваше да отваря люковете и корабчетата се оказаха изцяло предоставени на вятъра и вълните.
Когато вихърът налетя, Грели падна на палубата на „Офейра“. Пълзешком се добра до люка и го завинти над главата си в момента, когато върху бригантината рухнаха мачтите на „Черната стрела“. След като затвори люка, Джакомо се оказа в пълен мрак. От внезапния тласък той отлетя някъде встрани, удари главата си о бимса111 и загуби съзнание.
Но ето разтърсването и скърцането на всички части на кораба отслабнаха и бригантината започна да се клатушка като при обикновено люшкане през време на буря. Грели се отърси от своята отпадналост и от вцепенението и стана на крака. Пристъпваше с мъка, като тежко болен.
Внезапно наблизо се раздаде не много силен, но за ухото на опитен моряк наистина зловещ звук. Под краката на Грели подът отново започна да се изплъзва и се издигна вертикално. Зачу се шум и плясък на вода. Джакомо пак щеше да се търколи в ъгъла, но се залови за стълбата, напипа люка, отвори го и се намери на палубата.
Беше двадесети април, вечерта. Морето се вълнуваше, но ураганът вече бе отминал далеч, като накрай запокити корабите върху един подводен риф. Корпусът на „Офейра“ оцеля, а „Черната стрела“ се оказа набучена на подводна скала като пиле на шиш. Но и на „Офейра“ положението беше лошо. Разклатените вътрешни стени не издържаха, насъбралата се в трюмовете вода нахлу при наклоняването в кърмовата част и бригантината, която се беше наклонила много назад, щеше да потъне, ако заплетеният такелаж не я задържаше о борда на заседналата върху рифа шхуна.
На „Черната стрела“ също започнаха да се показват хора. Наведен през борда, Бернардито Луис запита Грели в какво положение е „Офейра“. Грели отговори едносрично и започна да разглежда хоризонта. Някъде далеч, на шестдесет осемдесет мили, едва се мержелееше остър планински връх, приличен на тесен тъмен облак. Около корабите летяха албатроси и чайки. Близостта на сушата ободри пиратските главатари.
Положението на „Черната стрела“ беше безнадеждно. Бернардито събра екипажа и обяви своето решение: цялото имущество да се прехвърли на „Офейра“ и да се опитат с бригантината да достигнат земята, която се вижда на хоризонта.
Пиратите избиха дъното на бъчвичка с вино, подкрепиха се с шунка и корави сухари, а след това се заловиха да изтребват водата от трюмовете на „Офейра“. Те прехвърлиха стоките в носовата част на бригантината, изравниха диферента112 направиха мачта и като изхвърлиха през борда счупените мачти на „Черната стрела“, прерязаха заплетения такелаж. Сега само тясната стълба и двете дебели въжета служеха за връзка между корабите.
Екипажът на шхуната пренесе своите вещи на „Офейра“ и Бернардито, придружен от Педро, за последен път обиколи своя стар кораб…
Докато горе се извършваха спасителните работи, пиратите Червенокосия Пю и Дебелия Питър, които се славеха със способността си да изпиват на един дъх цяла кофа бира, надзърнаха в каютата на Грели на опразнената шхуна. Младото момиче лежеше на нисък миндер, постлан с мръсен килим; до нея на пода се беше свил Томас Мортън.
Питър хвана Мортън за яката и така го разтърси, че нозете на калкутския атърни за миг се откъснаха от пода. След това с един ритник го изтласка от каютата и седна до девойката.
— Стой, дебело говедо! — предупреди Пю своя другар. — това е плячка на Леопарда.
— Пет пари не давам за Леопарда — измърмори Питър, комуто остатъкът от виното в бъчвичката беше придал необикновена храброст. — сега не ми пречи, Пю, да си полюбезнича с хубавицата…
Не се знае какво би станало след това с девойката, ако страшният Бернардито не беше влязъл в каютата. Червенокосия Пю забеляза познатата му кожена торбичка, завързана за пояса на капитана, и счете за благоразумно да се измъкне от зрителното поле на Бернардито, Дебелия Питър скочи с необикновена бързина, твърде учудваща за размерите на неговото туловище.
Бернардито не беше виждал още пленницата и сега впери в нея пронизващия си поглед. Емили неволно се повдигна, чувствувайки непреклонната воля и властност на застаналия пред нея човек.
— Вървете след мен! — заповяда пиратът и се обърна към вратата.
Девойката направи крачка напред и се олюля. По знак на началника си Педро я вдигна като перце и я понесе след капитана.
През това време пиратите на „Офейра“ бяха успели да хвърлят във водата тялото на мистър Натаниел Харди. В същата минута, когато Педро с Емили на ръце стъпи на палубата на бригантината, боцманът Боб Акулата и Леопард Грели вече люлееха над борда безчувственото тяло на сър Фредрик Райланд. Емили се изтръгна от ръцете на Педро и се спусна към своя годеник. Пиратите, които държаха тялото, го пуснаха на палубата.
Притиснала се към гърдите му, Емили долови слабите удари на сърцето.
— Той е жив! — извика тя.
Бернардито изгледа навъсено Леопарда и заповяда да отнесат ранения на кърмата. Превъзмогвайки страшната си слабост, тръпките и главоболието, Емили приготви на болния легло и превърза спеклата се рана от куршума, пронизал от край до край тялото под дясната ключица.
„Офейра“ вече плуваше с две платна към съзиращата се земя; почернелият скелет на напуснатата шхуна остана далеч назад.
Повече от едно денонощие пиратите се мъчиха да доплуват до безименния остров. Настъпи нощта срещу двадесет и първи април. Бригантината заобиколи острова откъм запад. Между скалите и канарите не можа да се открие залив, удобен, за да се хвърли котва. Приливът беше достигнал най-високата си точка, когато Бернардито забеляза пясъчна ивица в северната част на острова и реши да остави „Офейра“ да заседне на плитко, за да може при отлива да се открие дъното й, през което навлизаше много вода, и да подготви бригантината за по-нататъшно плаване.
Грели извика Мортън в долната каюта и поиска книжата, които адвокатът държеше у себе си. Докато се запознаваше твърде внимателно с тези документи, Джакомо от време на време задаваше на Мортън резки въпроси, като искаше допълнителни сведения за Райланд и мис Харди. В главата на пирата започна да се формира смел план…
Грели така се беше замислил, че не чу как пиратите докараха „Офейра“ до брега. Когато излезе на палубата, той видя в светлината на залязващата луна високите крайбрежни скали, а под бушприта — ясна
