В палатката на маркитантката усмирилите се войници, най-близките приятели на Джакомо, чуха горестния разказ на синьора Франческа Мола. Амнистията, дадена по случай раждането на престолонаследника на тосканското херцогство, й донесла свобода, но с доживотно изгнание извън пределите на Италия. Съдбата я отвела във Франция, после в Германия и накрай захвърлила застарялата синьора в обоза на шведската войска.
Синът й разказа за запознанството си с Габриеле Молети и разбра, че е бил ограбен от този полицейски чиновник.
Заедно с Бартоломео и другите двама моряци, Джузепе Лорано и Уудро Крейг, на които сухопътната война също бе дотегнала, Джакомо напусна армията на шведския крал, като взе и майка си, и реши да отиде в Соренто. Петимата се добраха до Южна Франция и се заселиха за известно време в Марсилия, където синьора Франческа остана завинаги. Тук тя, вече на преклонна възраст, встъпи в първия си законен брак. Неин мъж стана Бартоломео Грели, който отвори будка за продажба на тютюн в пристанището. След мирен и кратък съвместен живот двамата съпрузи умряха в една година от холера.
Когато Джакомо се появи в малката къщичка в околностите на Соренто, Анжелика приспиваше петгодишния си син Антонио, който се беше родил скоро след смъртта на Родолфо. Доротея караше вече петнадесетата си година и предвещаваше да стане истинска красавица. Като видя Джакомо, тя записка и увисна на шията му. В къщата цареше неприкрита сиромашия и пристигането на Джакомо спаси семейството от гибел.
Заедно с приятелите си Лорано и Крейг той поправи къщичката и дори намери на брега старата лодка на Родолфо. Джакомо накупи дрехи на Доротея и лакомства за братчето й Антонио, но с това и свършиха останалите монети, дрънкащи в джобовете на бившия войник от шведската армия.
След няколко месеца Джакомо се отправи с двамата си приятели за Ливорно и тук узна, че човекът, който го е ограбил, Габриеле Молети, вече е излязъл в оставка и живее в собствената си вила извън града…
…Бившият чиновник на херцогската полиция, понастоящем чифликчия и новоизлюпен патриций, Габриеле Молети, се наслаждаваше на следобедния си отдих на терасата на своята вила, чиито прозорци гледаха към морето. Лозята и цветята около дома радваха очите на собственика. Успокоително бръмчаха бръмбари, пеперуди се рееха в омарата на нагорещения въздух. Беше зноен августовски ден през 1762 година.
Шумоленето в храстите под самата веранда, където синьор Габриеле почиваше в люлеещ се стол, го учуди, тъй като сините му бузи не усещаха ни най-слаб полъх на ветрец. Като отвори очи, той видя пред себе си твърде злото лице на непознат кавалер с барета, а на стъпалата на верандата още двама юнаци с шпаги и доста страшен вид. Слугите на Молети бяха в задния двор и синьорът се оказа самичък в обществото на трима неочаквани гости.
Те доста решително поканиха домакина в кабинета му и тук му предявиха дипломатически ултиматум във вид на три черни отвърстия на пищовни цеви, като поискаха незабавно да им брои пет хиляди скуди в налични пари.
Уклончивото поведение на господин Молети доведе дотам, че тримата синьори претършуваха кабинета и след като откриха банковата чекова книжка, твърде небрежно я напъхаха в един от многобройните си празни джобове, а след това акуратно завързаха и опаковаха самия собственик на книжката. Като оставиха опакования чифликчия под охраната на Уудро Крейг, Джакомо и Джузепе оседлаха в конюшнята три от най-хубавите коня, при което изплашеният коняр не прояви никаква съпротива, и отнесоха вързопа с господин Молети в планината.
Тук, в една затънтена пещера, Джакомо напомни на синьор Габриеле някои епизоди от миналото и синьорът призна всичко, като не забрави обаче да спомене и за участието на собственика на хотела в присвояване имуществата на синьора Франческа.
За да не се обременява с изчисляване на сложни лихви и други скучни сметки, Джакомо определи размера на нанесената му щета с чисто рицарски окомер и в резултат донесе от банката пет хиляди скуди срещу чека, подписан от Молети. След това приятелите разопаковаха чиновника и го привързаха в малко облекчен тоалет към седлото на коня. Опитният в употребата на кожения бич Джакомо повтори върху гърба на вързания синьор всички уроци по богословие, които някога беше изпитал на собствения си гръб благодарение възпитателното усърдие на приютския падре. Когато запененият кон докара собственика на вилата в къщи, домашните му не вярваха, че той някога ще отвори очи. Но Габриеле Молети оживя и дори запали в крайпътното параклисче дебела свещ от чист пчелен восък в чест на чудотворното си избавление.
Докато разкаялият се синьор още лежеше опакован на пода на пещерата под охраната на неразговорливия Уудро, Джакомо и Джузепе, облечени като знатни пътешественици, пристигнаха в ливорнския хотел… „Знатните пътешественици“ поискаха стая, чиито прозорци да гледат към отсрещната къща. Джакомо погледна познатия му перваз и ресторанта, който се намираше отсреща, но вече под друга фирма. В лицето на собственика на хотела Джакомо без мъка откри своя стар познат.
Джакомо и Джузепе го повикаха в стаята си, поканиха го да седне на дивана и разиграха една мимическа сцена, като повториха точно всички подробности по влизането на чиновника и хотелиера в стаята, където преди четиринадесет години тихичко седяха бавачката и момчето. Тази театрализирана страничка от биографията на собственика на хотела произведе върху него нужното впечатление. Подобно на синьор Молети и той започна да обвинява своя съучастник, оправдавайки, себе си. Но изразът на лицата на „знатните пътешественици“ накара хотелиера да моли за пощада и смирено да се отправи за парите. Смирението му обаче се оказа привидно; въпреки конвоя в лицето на Джузепе Лорано той се опита с условен сигнал да изпрати слугата за полиция. Слугата веднага беше хванат за врата и въдворен на местожителство в зимника, а Джакомо собственоръчно окачи на куката за лампата хотелиера, който до последната минута си въобразяваше, че всеки миг ще се появи полиция и ще отнеме от бандитите парите, които бяха получили.
Няколко дни по-късно един висок гърбонос човек посети в околностите на Ливорно францисканския приют „Света Магдалена“. Когато научи обаче от стария вратар, че падре каноникът скоропостижно се бил поминал от лошо храносмилане, гостът се обърна и с мир напусна тая обител.
…Много скоро от Ломбардия до Сицилия се пръснаха слухове за шайка бандити, неуловими и безпощадни. Те се появяваха внезапно посред бял ден на най-неочаквани места и изчезваха безследно. Само околностите на Соренто бяха пощадени от набези.
От време на време Джакомо се появяваше нощем в рибарската къщичка и младата красавица Доротея Чени започна да се облича като малка принцеса, което предизвикваше завист у дружките й. Когато Дороти призна на майка си своята любов към „бандита Джакомо“, Анжелика прекръсти дъщеря си и цяла вечер прекара на колене пред лика на пречистата Дева.
…Повече от две години шайката на Джакомо, състояща се само от тримата, свързани чрез многогодишна дружба мъже, безнаказано безчинствуваше из Италия и Южна Франция, но накрай рота кралски егери притисна бандитите към брега в един от заливите на Сицилия. Тримата приятели бяха свършили патроните и нямаха друг изход, освен да скочат в морето от една отвесна скала. Стрелците бяха обкръжили скалата в железен обръч и вече тръгнаха към брега. Участта на бандитите изглеждаше решена.
В това време в залива се появи дълга шхуна с мръсни бордове и черен парцал, закачен на канджа вместо флаг. Един мъж с превръзка на окото стоеше на капитанското мостче. Когато шхуната наближи брега, капитанът й видя как три гъвкави тела с „лястовичи скок“ полетяха от канарата във водата и бързо заплуваха към кораба му. От брега и от подножието на канарата зачестиха изстрели и около главите на плуващите се появиха отплисъци във водата; ала и тримата можаха да достигнат благополучно шхуната. Корабът ги прие на борда си, изви и вдигайки платна, потъна в синевата на Тиренско море, като отнесе ценната си придобивка…
И тримата се оказаха опитни моряци и капитан Бернардито Луис скоро направи Джакомо Грели свой помощник, Джузепе Лорано — щурман, а Уудро Крейг — Боцман на „Черната стрела“.
Три години кръстосва Бернардито из Средиземно море, а после едва прескочи Гибралтар и отплува в индийски води.
И ето настъпи нощта на 19 април 1768 година, когато пиратската шхуна завладя бригантината „Офейра“.
