че просто изкушава всеки, който се вгледа по-продължително в нея. Има и една Церера. И тя е прелестна богиня. Седнала е върху житни снопове и носи на главата си венче от житни класове, преплетени с лютичета и други полски цветя. Едва ли има нещо по-запленяващо от очите й, по-закръглено от краката й, по-благородно от изражението й, по-съвършено надиплено от полата й. Една от най-съвършените и непорочни красавици, излезли под четката на художник.
— Палач! — промърмори Луи XI. — Какво целиш с всичко това?
— Трябва ми покрив над тия фрески, господарю, и макар че не струва кой знае колко, аз нямам вече пари.
— Колко ще излезе този твой покрив?
— Ами че… меден покрив с украшения и позлата, най-много две хиляди ливри.
— Ах, разбойнико! — извика кралят. — Всеки изваден от него зъб ми струва поне един диамант.
— Ще имам ли покрива? — попита Коактие.
— Да! Излекувай ме и върви по дяволите! Жак се поклони дълбоко и каза:
— Ваше величество, вас ще ви спаси лечение с вторично въздействие. Ще ви наложим на кръста голям пластир от восък, арменска пръст, белтък, зехтин и оцет. Ще продължавате да пиете същата отвара от билки и ние отговаряме за здравето на ваше величество.
Горящата свещ привлича не една муха. Виждайки краля така щедър и смятайки, че моментът е подходящ, метр Оливие се приближи на свой ред.
— Какво още има? — попита Луи XI.
— Господарю, ваше величество знае, че метр Симон Раден умря, нали?
— Е, и какво от това?
— Той беше съветник по съдебните дела на хазната.
— Е, и?
— Мястото му е свободно, господарю.
При тези думи високомерното лице на метр Оливие смени безочливото си изражение с раболепно. Лицата на царе-дворците могат да имат само тези две изражения. Кралят го погледна право в лицето и отвърна сухо:
— Ясно ми е! — После поде: — Метр Оливие, маршал Дьо Бусико казваше: „Само от краля може да се очаква подарък, само в морето може да се лови риба.“ Виждам, че и вие сте на мнението на господин Дьо Бусико. Слушайте сега. Ние имаме добра памет: в шестдесет и осма ви направихме кралски камериер. В шестдесет и девета управител на замъка при моста Сен Клу със сто турецки лири заплата, а вие искахте да ги пресмятаме в парижки. През ноември седемдесет и трета със заповед, издадена в Жержол, ви назначихме надзирател на Венсенската гора на мястото на благородния Жил-бер Акл. През седемдесет и пета станахте лесничей в гората Рувре ле Сен Клу на мястото на Жак льо Мер. В седемдесет и осма ние отпуснахме милостиво с кралска грамота, подпечатана с двойни печати от зелен восък, една рента от десет парижки ливри на ваше име и на името на жена ви — такси от търговците от пазара до училището Сен Жермен. В седемдесет и девета ви назначихме лесничей на гората Сьонар на мястото на оня беден Жеан Дец. После комендант на замъка Лош. После управител на Сен Кентен. После комендант на моста Мьолан и вие се наричате оттогава граф Дьо Мьолан. От петте су глоба, които плаща всеки бръснар, който бръсне в празничен ден, вие вземате трите, а ние — останалото. Ние благоволихме да се съгласим да смените името си Злия, което отлично подхождаше на изражението ви. В седемдесет и четвърта година — за голямо неудоволствие на нашите благородници — ви разрешихме разноцветен герб и гърдите ви заприличаха на паунова опашка. Пасха Господня! Не се ли наситихте? Не е ли много богат и невероятен вашият улов? И не се ли боите, че още една голяма риба може да обърне лодката ви? Тщеславието ще ви погуби, драги. Разорението и позорът вървят по петите на необузданата амбиция. Поразмислете над думите ми и не искайте вече нищо.
Тези строги думи възвърнаха безочливото изражение върху ядосаното лице на метр Оливие.
— Добре — измърмори почти гласно той. — Вижда се, че кралят е болен днес. Той дава всичко на лекаря.
Вместо да се разсърди на тази нахална забележка, Луи XI отвърна кротко:
— Чакайте, аз бях забравил, че бях ви изпратил дори мой посланик в Ганд при херцогиня Мари. Да, господа фламандци, тази особа беше посланик! Хайде, драги мой — продължи той, обръщайки се към метр Оливие, — не се сърдете. Ние сме стари приятели. Но ето че стана вече късно. Свършихме днешната си работа. Обръснете ме.
Навярно нашите читатели отдавна са познали в „метр Оливие“ този ужасен Фигаро, когото провидението — велик създател на драми — намеси тъй трагично в дългата и кървава комедия на царуването на Луи XI. Не е тук мястото да описваме тази своеобразна личност. Този кралски бръснар имаше три имена. В двора го наричаха учтиво Оливие льо Ден, сред народа бе познат като Оливие Дявола, а истинското му име беше Оливие Злия.
Прочее Оливие Злия не помръдна, сърдейки се на краля и гледайки накриво Жак Коактие.
— Е, да! Лекарят! — процеди той.
— Е, да! Лекарят — поде Луи XI с необичайно добродушие. — Лекарят се ползува с повече кредит от тебе. И това е толкова просто. Цялата ни особа е в негови ръце, докато ти държиш само брадата ми. Хайде, не тъжи, бедни ми бръснарю, ще има и за тебе! А как щеше да се чувствуваш и главно какво щеше да стане със службата ти, ако имах навика на крал Хилперик да галя дългата си брада? И тъй, приятелю, заеми се със задълженията си и ме обръсни. Иди да донесеш каквото ти е нужно.
Виждайки, че кралят е решил да вземе всичко на шега и е невъзможно дори да го разгневи, Оливие излезе, мърморейки недоволно, за да изпълни заповедта му.
Кралят стана, приближи се до прозореца и изведнъж го разтвори, страшно развълнуван.
— О, да! — извика той, пляскайки с ръце. — Небето над Сите е цялото червено. Навярно главният съдия гори. Не може да бъде нищо друго. А, славни мой народе! Ето, че ти ми помагаш най-сетне да смажа феодалните владетели! Той се обърна към фламандците и им каза:
— Елате да видите, господа. Това са отблясъци на пожар, нали?
Двамата жители на Ганд се приближиха.
— Силен огън — забеляза Гийом Рим.
— О! — обади се Копенол и очите му заискриха внезапно. — Това ми напомня изгарянето на къщата на благородника Имберкур. Метежът трябва да е доста голям.
— Така ли предполагате, метр Копенол? — И погледът на краля блесна почти така радостно, както очите на чорапчията.
— Нали много мъчно ще може да се потуши?
— Честен кръст! Ваше величество ще трябва да хвърли много отряди стрелци!
— А, аз ли! То е съвсем друго! Само ако поискам!
— Ако въстанието е такова, каквото предполагам — възрази дръзко чорапчията, — съвсем няма да е достатъчно да пожелаете, господарю!
— Драги мой — отвърна му Луи XI, — два отряда от моите стражи и един оръдеен залп ще се справят тутакси с тази селяндурска паплач.
Въпреки знаците, които му правеше Гийом Рим, чорапчията, изглежда, бе решил да не отстъпва на краля.
— Господарю, и швейцарците бяха селяни, а бургундският херцог беше знатен благородник и пет пари не даваше за тази сбирщина. По време на битката при Грансон той викаше: „Артилеристи, стреляйте по тия селяндури!“ И се кълнеше в името на свети Георги. Но градският старейшина Шарнахтал се втурна върху великолепния херцог с топора и с народа си и под натиска на селяните, облечени в биволски кожи, блестящата бургундска армия се разлетя като ударено с камък стъкло. Много рицари бяха убити от селяните. Дори господин Шато Гийон, най-знатният благородник на Бургундия, бе намерен убит ведно с големия си сив кон сред една блатиста ливадка.
— Приятелю — възрази кралят, — вие говорите за битка, а в случая имаме само обикновено вълнение. И когато пожелая да се справя с него, достатъчно е само да помръдна веждите си.
Събеседникът му отвърна равнодушно:
— Възможно е, господарю. В такъв случай часът на народа още не е ударил.
