— Сега пък с тая трябва да се разправям. Ще млъкнеш ли, мръснице! Що за гаден град, където каторжниците са представители на властта, а за уличниците се грижат като за графини! На всичко това ще се тури край!
Той сграбчи още по-здраво Жан Валжан за яката и прибави натъртено:
— Тук няма никакъв господин Мадлен. Има само един крадец и каторжник на име Жан Валжан, ей този тук. Разбра ли?
Фантин се изправи рязко, подпирайки се на изтръпналите си ръце. Отвори уста, понечи да каже нещо, простря отчаяно ръце и се строполи на възглавницата. Беше мъртва.
Жан Валжан разтвори пръстите на Жавер, както би разтворил детско юмруче.
— Вие убихте тази жена!
— Стига приказки! — изкрещя Жавер вбесен. — Не съм дошъл да слушам нравоучения. Тръгвай начаса, ако не искаш да ти сложа белезници!
В ъгъла имаше незаето разнебитено легло. Жан Валжан разглоби с един замах горната част, сграбчи железния прът и се обърна към Жавер.
— Не ви съветвам да ме безпокоите в тази минута — му каза той с едва доловим глас.
Жавер и без това цял се тресеше от страх. Мина му през ум да повика стражата, която бе оставил долу, но си помисли, че Жан Валжан може да избяга. Затова остана в стаята.
Жан Валжан се загледа в проснатата неподвижно Фантин. Лицето му изразяваше безпределно състрадание. После се наведе над нея и й зашепна тихичко. Какво каза прокълнатият мъж на мъртвата жена? Никой смъртен не чу думите му. Дали мъртвата ги чу? Сестра Симплиция, единствената свидетелка на тази сцена, разказваше впоследствие, че докато Жан Валжан е шепнел, на бледите устни и в замъглените зеници на Фантин трепнала чудна усмивка.
Жан Валжан подреди мъртвата, както майка подрежда, детето си, затвори очите й и прибра косите й под шапчицата. После се изправи.
— Сега съм на ваше разположение.
КОЗЕТ
ГЛАВА I
УГОМОН
Миналата година един пътник самият разказвач — крачеше пеш към Ла Юлп през прекрасна майска утрин. Той излезе на билото на хълма и видя малка кръчмичка. Прочете фирмата. „Среща на ветровете. Ешабо, частно кафене“.
Той измина още четвърт левга и навлезе в долчинка, в дъното на която течеше ручейче. Зави по една пътека с неравна каменна настилка. Като извървя стотина крачки и отмина старинна стена от петнадесети век, той се озова пред врата под каменен свод с два плоски герба от двете страни. Вратата беше затворена. Пътникът се наведе и се загледа в камъка до подпорния стълб. В него зееше широка дупка, напомняща кухо кълбо.
Точно в този миг вратата се открехна и излезе млада селянка. Тя проследи погледа на непознатия.
— Издълба я френски снаряд. А дупката отгоре, на вратата, е от гюле. Не могло да пробие дървото.
— Как се казва това място? — попита пътникът.
— Угомон.
Пътникът се изправи и над плетищата съзря могилка, а върху нея нещо, което отдалеч приличаше на лъв.
Намираше се на бойното поле при Ватерло.
— Угомон — злокобно място, първата пречка, която срещна във Ватерло великият дървар на Европа, носещ името Наполеон. Първият чеп, който се опря на неговата секира.
Някога замък, сега обикновен чифлик, този неправилен четириъгълник, чието завземане остана блян за Наполеон, беше сега куп развалини. Ако беше успял да го завладее, той може би щеше да му донесе в дар целия свят.
Англичаните проявиха тук изумителна храброст. Четирите гвардейски роти на Кук удържаха в продължение на осем часа ожесточения напор на цяла армия. Наполеон изпрати срещу Угомон брат си Жером. Тук удариха на камък трите дивизии на Гиймино, Фоа и Башлю. Почти целият корпус на Рей бе въвлечен в боя и загина. Келерман изхаби всичките си снаряди по тази героическа стена. Цялата бригада на Бодюен едва смогна да проникне откъм север в Угомон, а бригадата на Соа извърши пробив откъм южната страна, но не можа да го превземе.
Бурята на битката още отеква в този двор. Ръкопашната схватка сякаш е застинала в своя разгар. Стените агонизират, камъните се рушат, пролуките стенат. Наведените дървета като че ли се опитват да избягат.
Замъкът е бил използван като крепост. Безпощадно взаимно изтребление. Французите били обстрелвани през всеки отвор и отдушник, през всяка цепнатина на камъните.
В параклиса е станало жестоко клане. Французите, овладели го за малко, го запалили, когато били принудени да го напуснат. Стените са покрити с надписи. Нациите се оскърбяват взаимно в тях.
Вляво се вижда кладенец. Защо няма ведро и черпак? Защо никой не черпи вода от него? Защото е пълен със скелети.
След сражението трябвало да погребат мъртвите, за да не избухне епидемия. Кладенецът бил дълбок. Хвърлили в него триста мъртъвци. Легендата гласи, че някои били живи и от него долитали задавени гласове.
Вляво от чифликчийската къща, единствената, оцеляла сграда, има градина. Тя навява ужас. В нея са се развили трите действия на драмата. Там проникнали шестима френски стрелци и вече не могли да излязат от нея. Приели сражението с две хановерски роти, шестима срещу двеста и издържали половин час.
Малко над цветната градина, където се разиграла тази кратка епопея, се намира овощната градина. В нея за по-малко от час загинали хиляда и петстотин души. Французите се приближили откъм южната страна, където стената е прикрита с жив плет. Те смятали, че ще прехвърлят само него, но се натъкнали на стена, из чиито тридесет и седем бойници стреляли укрепените отвъд английски гвардейци. Така бригадата на Соа бива разбита и така започва Ватерло. Двадесет батальона от корпуса на Рей биват обезглавени само заради този порутен Угомон.
ГЛАВА II
18 ЮНИ 1815 ГОДИНА
Нека се върнем назад. Това е право на всеки разказвач.
Ако през нощта на 17 срещу 18 юни не беше валяло, бъдещето на Европа можеше да бъде друго. Няколко капки вода в повече и Наполеон се видя принуден да се преклони. Един облак се появи на небето и превърна Ватерло в завършек на Аустерлиц.
Битката при Ватерло можа да започне едва в единадесет и половина часа и през тия ценни часове Блюхер успя да се придвижи. За да пуснат в ход артилерията, французите трябваше да чакат земята за поизсъхне.
Наполеон беше артилерийски офицер. Всички негови военни планове бяха нагодени за артилерията. Ключът към победата за него беше съсредоточаването на действието на оръдията в една точка. Стратегията на вражеския генерал беше за него крепост и той извършваше пробив в нея. Започваше и завършваше сраженията си с артилерия.
На 18 юни той разчиташе повече от когато и да било на артилерията си, която имаше числено превъзходство над врага. Уелингтън имаше само сто петдесет и девет оръдия, а Наполеон — двеста и четиридесет.
Ако земята беше суха, битката щеше да започне в шест часа сутринта и в два щеше да бъде завършена и спечелена: цели три часа преди намесата на прусаците.
Нима Наполеон беше загубил верния усет за победата? Престанал ли беше да съзнава опасността? Не
