ужасяващи вопли. Кирасирите се стъписаха, съзрели в краката си между себе си и англичаните някакъв ров — вдлъбнатия път за Оен.
Ровът се раззина непредвидено. Втората редица бутна първата, третата бутна втората. Никаква възможност за отдръпване, колоната се беше превърнала в снаряд. Безпощадният ров не можеше да се преодолее, без да се запълни. Засилени да смажат англичаните, французите смазваха сънародниците си. Една трета от бригадата на Дюбоа беше погълната от тази паст.
Наполеон беше разгледал внимателно терена, преди да даде заповед за атака, но не бе успял да различи вдлъбнатия път. Усъмнил се навярно поради бялото параклисче, разположено на пресечката с нивелския път, той бе запитал водача Лакост да не би да се натъкнат на препятствие. Водачът бе отговорил отрицателно.
И други съдбоносни случайности щяха да се намесят впоследствие. Скрижалите на деветнадесети век не предвиждаха Наполеон да излезе победител при Ватерло. Време беше да падне този исполин. Беше натежал прекомерно в съдбините на народите. Димящата кръв, препълнените гробища, разплаканите майки са страшни обвинители.
Ватерло не е сражение, а кръговрат на вселената.
ГЛАВА VIII
ПЛАТОТО МОН-СЕН-ЖАН
Едновременно с рова и вражеската артилерия издаде присъствието си. Кирасирите не се спряха нито за миг. Бедствието при вдлъбнатия път обезглави много техни редици, но не понижи духа им. Те спадаха към воините, чийто дух нараства с намаляването на броя.
Само едната колона беше пострадала. Другата, отклонена вляво от Ней, който сякаш предчувстваше клопката, се изкачи горе незасегната.
Кирасирите се спуснаха върху английската пехота.
В сраженията настъпват минути, когато душата става така сурова, че превръща войника в статуя, а войнишката кръв в гранит. Английските батальони не трепнаха пред вихреното настъпление.
Тогава стана нещо небивало.
Цялата челна страна на английската пехота беше атакувана наведнъж. Бясна хала налетя върху редовете й. Каретата на пехотата се смаляваха, но не отстъпваха от мястото си. Каретата бяха кратери, които бълваха картечи. Кирасирите не бяха кавалерия, а ураган. Лавата се сражаваше с мълнията.
Кирасирите, малко на брой след злополучния ров, сякаш се умножаваха. Всеки един струваше колкото десет. Няколко карета се огънаха. Уелингтън забеляза и се сети за кавалерията си. Ако Наполеон в същото време се беше сетил за пехотата си, той щеше да спечели сражението. Съдбоносната му грешка беше, че я забрави. Изведнъж от нападатели кирасирите се оказаха нападнати. Английската кавалерия се озова в тила им. Само при подобни условия подобни мъже можеха да бъдат ранени в гръб. Тази невероятна кавалерия стъписа англичаните. Уелингтън им се любуваше като истински воин. Той казваше полугласно: „Величествено!“
Борбата за платото продължаваше.
И двете армии бяха омаломощени, но английската беше понесла повече загуби. В пет часа Уелингтън извади часовника си и прошепна мрачно:
— Блюхер или нощта!
Почти по същото време на височините откъм Фришмон блеснаха редица щикове.
Именно това доведе обрата в тази исполинска драма.
ГЛАВА IX
ЛОШ ВОДАЧ НА НАПОЛЕОН, ДОБЪР ВОДАЧ НА БЛЮХЕР
На всички е известно печалното заблуждение на Наполеон: той очакваше Груши, а пристигна Блюхер — смърт вместо живот.
На съдбата са присъщи такива резки завои. Да се надяваш на световния трон, а да се озовеш на остров Света Елена.
Ако говедарчето, което бе водач на Блюхер, го бе посъветвал да излезе от гората над Фришмон, а не под Пласноа, Наполеон щеше да спечели битката при Ватерло. По който и друг път да бе вървяла пруската армия, тя щеше да стигне до едно дере, откъдето артилерията нямаше да може да мине и Бюлов нямаше да дойде. Само час по-късно Блюхер щеше да намери Уелингтън повален.
Още по пладне императорът беше забелязал с далекогледа си нещо далеч на хоризонта, подобно на облак.
— Султ, какво виждате?
— Четири-пет хиляди души, ваше величество. Навярно Груши.
Но тъмните точки изглеждаха неподвижни.
— Войскови колони, които си почиват.
Бюлов действително се беше спрял. Чакаше главните сили. Но в пет часа, виждайки опасността, застрашаваща Уелингтън, Блюхер заповяда на Бюлов да атакува, произнасяйки историческите думи:
— Трябва да вкараме малко кислород на английската армия.
ГЛАВА X
ГВАРДИЯТА
Останалото е известно. Намесата в боя на една трета армия, изместването на сражението, осемдесет и шестте внезапно блъвнали оръдейни гърла, новият пристъп, развихрен на свечеряване срещу нашите оголени полкове, минаването в офанзива на цялата английска армия, разгромът на нашия фронт и вливането на императорската гвардия в разгара на погрома.
Уверена, че отива на смърт, гвардията извика:
— Да живее императорът!
Историята не познава по-вълнуваща минута от тези приветствия пред прага на смъртта.
За трагичната развръзка начело на всеки гвардейски батальон застана генерал. Двадесет богини на победата нахлуха на бойното поле с разперени криле и победителите, почувствували се внезапно победени, отстъпиха. Но Уелингтън извика:
— На крак гвардейци и точна стрелба!
Червеният полк на английските гвардейци, залегнал зад живия плет, се изправи. Никой от френските гвардейци не се поколеба. Еднакво героични и войникът, и генералът. До един отидоха на явна смърт. Ней, изпаднал в изстъпление, се излагаше на най-опасните места. Пети кон падна убит под него.
ГЛАВА XI
КАТАСТРОФАТА
В тила на гвардията започна главоломно отстъпление. Войската се огъна внезапно от всички страни. Разпръскващата се армия напомня разтопяването на ледовете. Всичко се огъва, пращи, напуква, разцепва, устремява се бързо. Ней се опита да задържи отстъпващите. Войниците се дърпат от него и викат:
— Да живее маршал Ней!
В Женап френските войски се опитаха да се спрат и да дадат отпор на врага. Лобау събра към триста души. Преградиха входа към селото. Но при първия залп на пруската артилерия всичко живо отново удари на бяг и Лобау беше пленен. Преследването на отстъпващата армия взе чудовищни размери. Блюхер даде заповед французите да бъдат избити до човек. Победата завърши с клане на победените. Старият Блюхер покри с позор името си. Великата армия спря едва на границата. В този ден се измени бъдещето на деветнадесети век. Ватерло е оста, около която се завъртя историята му. Необходимо беше да изчезне един велик човек, за да настъпи едно велико столетие.
По здрач в една нива край Женап, Бернар и Бертран уловиха за полите на редингота му един злокобен призрак, който, довлечен дотук от потока на отстъпващите, беше слязъл от коня си и крачеше назад към Ватерло. Този човек беше Наполеон, опитващ се все още да върви напред, величав исполин, воден от рухналия си блян.
