— Мило дете — успокойте се — каза й той. — Козет е тук.
Очите на Фантин се изпълниха със светлина. Тя сключи ръце в най-пламенна и покорна молба и извика:
— О, донесете ми я!
Трогателно майчино заблуждение! За нея Козет беше още детенце, което носят на ръце!
— Не веднага — прекъсна я лекарят. — Видът на детето ще ви развълнува и ще влоши състоянието ви.
Тя го прекъсна буйно:
— Вече съм здрава! Наистина, има ли ум тоя доктор! И таз добра! Искам да видя детенцето си!
— Виждате ли как се горещите. Докато състоянието ви е такова, няма да разреша да доведат детето ви. Не е достатъчно да го видите, трябва да живеете с него.
Майката наведе глава.
— Извинете, докторе. Никога по-рано не бих си позволила да говоря с такъв тон, но изживях толкова горчивини, че от време на време не зная какво говоря. Кълна ви се, няма да ми навреди, ако я видя. Не е ли естествено, че настоявам да ми я доведете? Ето, ще си лежа съвсем мирно и ще ми я доведете, нали?
После тя се обърна към господин Мадлен:
— Колко сте добър, че ми я доведохте. Кажете ми само как изглежда. Уви! Тя няма да ме познае! Сигурно ме е забравила през всичките тия години! Хареса ли ви дъщеричката ми, господин кмете? Нали е голяма хубавица? Не може ли да я зърна за миг? Нали сте кмет, само ако заповядате…
Той взе ръцете й в своите и й заговори кротко:
— Козет е хубава. Тя е много добре. Скоро ще я видите, само се успокойте. Вижте, пак се разкашляхте.
Фантин действително избухваше в конвулсивна кашлица почти при всяка дума.
Лекарят се оттегли. Фантин внезапно възкликна сред настъпилото мълчание:
— Чувам я! Божичко, чувам я!
И тя се заслуша очарована, притаила дъх.
Нечие дете играеше на двора. Подобни съвпадения се случват често. Те са сякаш част от тайнствените и злокобни драми, които разиграва съдбата.
— Ах! Козет е! Познавам я по гласа!
Детето се отдалечи така бързо, както бе дошло. Гласчето му заглъхна. Фантин помръкна. Но радостните мисли наново изплуваха в съзнанието й и тя започна да си мечтае гласно за бъдещите щастливи дни.
Внезапно млъкна и господин Мадлен вдигна глава към нея. Видът й го уплаши. Приповдигнала се леко, мъртвешки бледа, тя сякаш виждаше нещо чудовищно на другия край на стаята.
Той се обърна и видя Жавер.
ГЛАВА XXXVI
ЖАВЕР ДОВОЛЕН
Ето как се бяха развили събитията.
Господин Мадлен излезе от съда и се прибра в хана точно навреме, за да може да си замине с пощенската кола. Пристигна в Монтрьой-сюр-мер малко преди шест часа сутринта и първата му грижа беше да се отбие при Фантин.
Междувременно Шанматийо беше обявен за невинен и тъй като на прокурора му беше необходим някакъв Жан Валжан, той се хвана за Мадлен. Той се затвори с председателя на съда и набързо обмислиха и решиха да задържат въпреки всичко кмета на Монтрьой-сюр-мер. Прокурорът изпрати заповедта за арестуването му на Жавер с нарочен пратеник.
Ако някой познаваше основно Жавер и би се взрял в него, би потръпнал. Токичката на кожената му яка се беше изместила, а при коректен и неизменно взискателен към себе си човек като него, това издаваше крайна възбуда. Трябва да беше изживял вълнение, равносилно на душевно земетресение, за да си позволи такова нещо.
Той влезе безшумно в стаята на болната и постоя една минута така, вперил злорад поглед в жертвата си. Лицето му вдъхваше ужас. Демон, който се готви да сграбчи отново отскубналия му се грешник. При сигурността, че държи Жан Валжан в ръцете си, той изпитваше грозно тържество и чудовищно самодоволство. Намираше се на седмото небе. Въобразяваше си, че олицетворява правосъдието и обществената мъст, че е свещен унищожител на злото. Той поразяваше с мълнията на закона. Струваше му се, че е обкръжен от ореол. Ликуващ, той се гордееше със свръхчовешката си безпощадност.
Всъщност този чудовищен отмъстител на престъпността не беше лишен от известно величие, защото в него нямаше нищо долно.
Понякога представата за дълг, честността и наивността избиват в отвратителни крайности, но все пак запазват величието на човешката съвест. Жавер беше заблуден фанатик, достоен за съжаление. Страшна гледка беше неговото лице в този миг, върху което беше изписано всичкото зло, което се крие в доброто.
ГЛАВА XXXVII
ВЛАСТТА ВСТЪПВА НАНОВО В ЗАКОННИТЕ СИ ПРАВА
Фантин не беше виждала Жавер от деня, когато господин Мадлен я беше изтръгнал от лапите му. Болният й мозък не можеше да проумее присъствието му и тя нито за миг не се усъмни, че Жавер може да идва за другиго, а не за нея. Почувствува, че й прималява, скри лице в ръцете си и нададе тревожен вик:
— Господин Мадлен, спасете ме!
Жан Валжан — вече ще го наричаме така — стана.
— Успокойте се. Той не идва за вас — й каза нежно той.
— Хайде без бавене! — кресна Жавер.
Той изрече тия думи в диво изстъпление й те прозвучаха като „Хайбезбаене!“ Никой правопис не би могъл да предаде тия звуци. Не човешка членоразделна реч, а животински вой.
Той не счете за нужно да покаже заповедта за арестуване, нито да каже защо е дошъл. За него Жан Валжан беше тайнственият и неуловим враг, загадъчният борец, който от пет години му се изплъзваше. Задържането му беше завършек на дългия двубой.
Той пристъпи към средата на стаята и извика:
— Е, какво? Тръгваш ли най-сетне!
Нещастницата се огледа. В стаята нямаше никого другиго освен монахинята и кмета. Към кого можеше да се отнася това презрително второ лице? Само към нея. Тя се разтрепери.
Тогава пред очите й се разигра невероятна сцена, пред която и най-страшните кошмари на треската избледняха.
Жавер сграбчи за яката господин Мадлен, а той покорно наведе глава. Стори й се, че целият свят рухва.
— Господин кмете! — извика тя.
— Няма вече никакъв господин кмет тук! — изсмя се сатанински Жавер.
— Господине — поде Жан Валжан, — бих искал да ви кажа няколко думи насаме…
— Само високо! С мен се говори високо!
— Искам да ви помоля за нещо…
— Не ме интересува! Не желая да слушам!
Жан Валжан се обърна към него и му заговори шепнешком:
— Дайте ми три дни! Само три дни, за да доведа детето на тази нещастница. Придружете ме, ако искате. Ще платя, колкото трябва.
— Ти шегуваш ли се с мене? — изкрещя Жавер. — Я го гледай! Да ти дам три дни, за да офейкаш, така ли? А ще ми разправяш, че си щял да отидеш да доведеш детето на тази никаквица!
Фантин трепна:
— Да доведе детето ми? Нима то не е тук? Господин Мадлен! Господин Мадлен!
Жавер тропна с крак.
