е дал показанията си.
Прокурорът сметна за уместно да ги повтори.
— Жавер е уважаван полицай, известен със своята честност и неподкупност. Чуйте още веднъж показанията му: „Познавам го отлично. Този човек не се казва Шанматийо. Той е бившият много опасен и зъл каторжник на име Жан Валжан. Той изтърпя деветнадесет години каторжна работа, заради кражба с взлом. Пет-шест пъти направи опити за бягство. Освен обира на Малкия Жерве и обира в градината, аз го подозирам и в още една кражба, извършена в дома на покойния дински епископ. Често го виждах, когато бях надзирател в Тулон. Повтарям, че ми е напълно познат.“
Това така уверено и точно изявление като че ли оказа силно въздействие върху публиката и заседателите. Прокурорът настоя да бъдат призовани повторно тримата каторжници.
— Брьове — обърна се председателят към първия от тях, — напрегнете паметта си и ни кажете по съвест дали продължавате да твърдите, че този човек е Жан Валжан?
— Да, господин председателю. Този човек е Жан Валжан. Той постъпи в тулонската каторга през 1796 година и излезе оттам в 1815. Познавам го без сянка от съмнение.
— И тоя си го бива! — промълви Шанматийо. Въведоха Шьонилдийо и председателят се обърна към него с почти същите думи. Шьонилдийо се разсмя:
— Има си хас! Остава и да не го познавам! Та нали пет години бяхме приковани към една и съща верига? Цупиш ли ми се, старче?
— Много добре — измърмори обвиняемият.
— Това е Жан Валжан — потвърди и третият каторжник, на име Кошпай. — Наричахме го още Жан Крика, защото беше много як.
— Знаменито! — възкликна подсъдимият.
Председателят се обърна към него:
— Изслушахте свидетелите. Какво ще кажете?
— Нали ви казвам, знаменито!
— Приключвам разискванията — извика високо председателят.
В същия миг някой зад него се раздвижи. Чу се нечий глас:
— Брьове, Шьонилдийо, Кошпай, погледнете насам!
Всички присъстващи се вледениха от този скръбен и страшен глас. Един мъж, седнал зад съдиите, беше бутнал вратичката, която разделя съдийската трибуна от публиката и беше застанал посред залата. Председателят, прокурорът и още двадесетина души го познаха и възкликнаха едновременно:
— Господин Мадлен!
ГЛАВА XXXIII
ШАНМАТИЙО НЕ ЗНАЕ ВЕЧЕ НА КАКВО ДА СЕ ЧУДИ
Това беше действително той. Лампата на писаря осветяваше смъртно бледото му лице. Той леко трепереше. Косите, посивели, при пристигането му в Арас, сега бяха съвсем бели. Побелели бяха за един час, откакто се намираше в залата.
Неописуема сензация. Преди някой да успее да каже нещо, човекът, когото всички наричаха още господин Мадлен, се приближи до свидетелите.
— Не ме ли познавате?
И тримата го гледаха изумени, поклащайки отрицателно глава.
— Господа съдебни заседатели — каза тихо господин Мадлен, — заповядайте да пуснат обвиняемия. Господин председателю, наредете да ме задържат. Човекът, когото търсите, съм аз. Аз съм Жан Валжан.
Всички замряха. В залата пробягна онзи едва ли не благоговеен трепет, който обхваща тълпата, когато тя стане свидетелка на възвишена постъпка.
По лицето на председателя се изписа съчувствие.
— Няма ли лекар тук? — попита той. Прокурорът повтори въпроса му.
Господин Мадлен го прекъсна с нетърпящ възражение глас.
— Благодаря Ви, но съм напълно с ума си. Пуснете този човек, аз изпълнявам дълга си. Аз съм тоя окаян каторжник. Арестувайте ме, нали съм в ръцете ви. Сторих всичко, което беше по силите ми. Пожелах да си намеря място сред почтените хора. Изглежда не е било възможно. Вярно е, че обрах епископа, вярно е, че обрах Малкия Жерве. Ненапразно ви казаха, че Жан Валжан е опасен злодей. Но може би не само той е виновен за това. Чуйте, господа съдии, безчестието, от което аз се опитах да се изтръгна, е пагубно. Каторгата създава каторжника. Размислете малко върху това. Каторгата ме промени. Бях тъп, станах зъл, бях дърво, станах главня. По-късно добросърдечието спаси душата ми, както жестокостта я бе погубила.
После той се обърна към каторжниците и им припомни подробности, които несъмнено доказваха, че ги познава отблизо.
В залата нямаше вече нито съдии, нито обвинители, нито полицаи. Имаше прехласнати погледи и развълнувани сърца. Никой не си спомняше вече задълженията си. Никой не зададе нито един въпрос, никой не изяви правото си на власт.
Явно беше, че пред тях стои Жан Валжан. Всички присъстващи разбраха простата и възхитителна история на този човек, който се предаваше на правосъдието, за да не бъде осъден друг човек вместо него.
— Не искам повече да безпокоя съда — поде Жан Валжан. — Щом не ме арестувате, ще си отида. И без това имам много неща за уреждане. Знаете къде съм, ако пожелаете да ме арестувате.
И той се отправи към изхода. Никой не вдигна глас, никой не протегна ръка, за да го спре.
ГЛАВА XXXIV
В КАКВО ОГЛЕДАЛО ВИЖДА КОСИТЕ СИ ГОСПОДИН МАДЛЕН
Разсъмваше се. Фантин беше прекарала трескава безсънна нощ, но изпълнена с радостни картини. Призори заспа. Сестра Симплиция бдеше над нея. Изведнъж тя извърна глава и възкликна тихо. Пред нея бе застанал господин Мадлен. Той беше влязъл съвсем безшумно:
Тя му каза, че Фантин е заспала с илюзията, че господин кметът е отишъл в Монфермей да доведе детето й.
— Добре сте сторили, че не сте я разбудили — каза господин Мадлен, но по изражението му сестра Симплиция разбра, че той не идва оттам.
Междувременно в стаята се развидели напълно. Сестрата вдигна очи към лицето на господин Мадлен.
— Боже мой! — възкликна тя. — Какво ви се е случило, господине? Косите ви са съвсем бели!
— Гледай ти! — промълви той съвсем безразлично.
— Мога ли да видя Фантин?
— Няма ли да доведете детето й?
— Непременно, но ще ми са нужни два, три дни.
— Ако не й се покажете през това време, тя няма да знае, че сте се върнали…
— Не, сестро, трябва да я видя. Може би няма да имам много време.
Господин Мадлен постоя неподвижен край леглото на Фантин. Тя внезапно отвори очи и го попита спокойно усмихната:
— Ами Козет?
ГЛАВА XXXV
ФАНТИН ЩАСТЛИВА
Непринуденото й запитване издаваше такова дълбоко доверие и сигурност, такава пълна липса на съмнение, че той не намери думи да й отговори. Тя беше самата радост.
— Знаех, че сте тук — продължи клетата майка. — Спях, но ви виждах. Но къде е Козет? Защо не я сложихте на леглото ми, за да я видя, щом се събудя?
За щастие в същия миг влезе лекарят и той се притече на помощ на господин Мадлен.
