очакващите я щети.
Дъждът престана. Работниците донесоха буренце с барут, няколко бутилки сярна киселина и две-три факли, останали от неотдавнашния кралски празник. Всички фенери по близките улички бяха изпочупени. Строяха се две барикади; опрени под прав ъгъл на „Коринт“. Едната преграждаше уличката Мондетур.
В кухнята на заведението бяха запалили огън и топяха всички оловни и калаени прибори. В билярдната зала леля Юшлу, Матлот и Жиблот, разкъсваха стари чаршафи и приготвяха превръзки. Високият мъж, който се беше присъединил към метежниците, също се стараеше да бъде полезен. Колкото до младежа, който чакаше Курфейрак в дома му, той беше изчезнал, когато обърнаха омнибуса.
Гаврош, на върха на щастието, с грейнало лице, се беше нагърбил със задачата да въодушевява строителите на барикадите. Кой го подтикваше? Несретата му. Какво му даваше крила? Жизнерадостта му. Той бе сякаш яхнал огромната барикада и я пришпорваше. Слабите му ръчички бяха в постоянно движение, а хлътналите гърди — в непрекъснато напрежение.
— По-живо! Още павета! Дайте насам една кошница вар да затъкнем тази дупка! Барикадата ви е много ниска! Разрушете къщата! Ето ви една стъклена врата!
— За какво ни е притрябвала твоята стъклена врата мъниче? — развикаха се работещите.
— Стъклената врата ще среже краката на националните гвардейци, ако рекат да се покатерят по барикадата? Не сте ли крали ябълки през зид, върху който са набити стъкла от бутилки? Не може да се каже, че имате въображение, другарчета!
Пистолетът без спусък го вбесяваше. Той отиваше ту при един, ту при друг и се молеше:
— Дайте ми една пушка!
— Когато намерим достатъчно за мъжете, ще дадем и на децата — отвърна строго Анжолрас.
— Ако те убият преди мен, ще взема твоята — закани му се Гаврош.
— Хлапак! — отвърна Анжолрас.
— Младок! — не преглътна обидата Гаврош.
В същия миг той съзря някакво конте, объркало пътя, което пресече тичешком улицата.
— Елате при нас, млади човече! — подвикна му Гаврош. — Няма ли да се притечете на помощ на вашето старо отечество?
Контето мигновено се изпари.
ГЛАВА XXXII
ПОДГОТОВКА
Вестниците от онази епоха, които писаха, че барикадата на улица Шанврьори била непревзимаема, се лъжеха. Тя само изглеждаше така. Всъщност средната й височина беше шест-седем стъпки, но гледана отвън, със затъкнатите греди и дъски, тя беше като че ли настръхнала. Паветата бяха наредени като стъпала от вътрешната страна и бойците можеха или да се затулят зад нея, или да се изкачат дори на върха й. Процепът на омнибуса стърчеше нагоре и на върха му бе закрепено червено знаме.
Анжолрас остави непреградена улица Мондетур от едната страна, за да запазят връзка с града и евентуален изход.
Вътрешността на барикадата представляваше неправилен четириъгълник, затворен от всички страни, в който се вдаваше кръчмата. Всички къщи около нея бяха обитавани, но плътно залостени от мазето до тавана.
След като построиха барикадите, въстаниците изнесоха една маса. Курфейрак се качи на нея. Анжолрас донесе едно сандъче и Курфейрак започна да раздава на всеки по тридесет патрона. Тревожният звън на камбаната на Сен-Мери все още кънтеше. Напълниха пушките и карабините, без да бързат, строги и тържествени. Анжолрас постави три патрула извън барикадата.
После, след като определиха местата на всеки, сами в страшните, занемели улици, обгърнати от нарастващите сенки на припадналия здрач, трагично уединени и изпълнени с решителност, те зачакаха с оръжие в ръка.
ГЛАВА XXXIII
ПРИСЪЕДИНИЛИЯТ СЕ ПО ПЪТЯ МЪЖ
Нощта се спусна, а още нищо не се случваше. Този отдих, който траеше вече прекалено дълго, предвещаваше, че правителството се бави нарочно, за да организира силите си. Петдесетината защитници на барикадата очакваха шестдесет хиляди души.
В това време Гаврош беше много зает, но с нещо съвсем друго. Присъединилият се по пътя към шествието мъж беше влязъл преди малко в кръчмата и беше седнал на най-тъмната маса. При разпределянето на оръжието му се беше паднала войнишка пушка голям калибър, която той държеше между коленете си. Улисан досега в толкова „забавни“ неща, Гаврош не го беше забелязал. Но сега той почна замислено да обикаля около него и по детското му лице се сменяха гримаси на възрастен мъж, които означаваха: „Ами! Не може да бъде! Бълнувам… Дали пък наистина това е…“
Той беше едно след друго изненадан, колебаещ се, сигурен и смаян. Инстинктът му душеше, умът му работеше. Анжолрас го заговори в разгара на колебанията му.
— Ти си дребничък. Няма да те забележат. Излез от барикадата, пообиколи улиците и се върни да ми кажеш какво става.
Гаврош се изпъчи.
— Както виждаш, и малките ги бива за нещо! Веднага отивам. А между другото доверявайте се повече на дребните, отколкото на едрите. Виждаш ли оня там дългун?
— Е, какво?
— Той е ченге.
— Сигурен ли си?
— Преди две седмици ме смъкна за ухото от парапета на Кралския мост, където се бях качил да подишам чист въздух.
Анжолрас бързо се отдалечи от детето и прошепна нещо на един работник. Той излезе от кръчмата и почти веднага се върна с още трима други. Те застанаха зад непознатия мъж. Тогава Анжолрас се приближи до него и го попита:
— Кой сте вие?
Мъжът трепна.
— Полицай ли сте?
— Аз съм представител на властта — отвърна той с високомерен и важен тон, без сянка от уплаха.
— Името ви?
— Жавер.
Четиримата мъже го сграбчиха, повалиха го на земята и го претърсиха. Наистина намериха у него червено картонче с герба на Франция и надписа: „Надзор и бдителност“ от едната страна и името на приносителя от другата: „Жавер, полицейски инспектор, петдесет и две годишен,“
Гаврош, който изчака развоя на драмата, се приближи до Жавер и му каза:
— Ето как котката улови мишката.
Привързаха Жавер за стълба пред къщата.
— Шпионин — каза Анжолрас на другите, а после се обърна към него: — Ще ви разстреляме две минути, преди да падне барикадата.
— Защо не веднага?
— Защото пестим барута.
— Тогава довършете ме с нож!
— Шпионино — отвърна Анжолрас, — ние сме съдници, не убийци.
Преди да отиде да изпълни задачата си, Гаврош каза на Анжолрас:
— Добре, че се сетих. Трябва да ми дадете пушката му. Музикантът за вас, а кларинетът за мене.
Момченцето отдаде чест и весело се провря през пролуката на голямата барикада.
ГЛАВА XXXIV
ОТ УЛИЦА ПЛЮМЕ ДО КВАРТАЛ СЕН-ДЬОНИ
