Тъмните улички, оградени с вехти осеметажни сгради, приличаха по-скоро на пролуки. Улица Шанврьори се стесняваше толкова към края си, че изглеждаше заприщена от високите къщи. Всъщност човек можеше да се измъкне вдясно и вляво през два тъмни прохода и това именно беше криволичещата уличка Мондетур. Точно там, в дъното на мнимата сляпа улица Шанврьори, имаше една по-ниска къща, издадена като нос на улицата.
Там се помещаваше безгрижно в продължение на три столетия едно прочуто заведение, предавано в наследство от баща на син.
Един художник много пъти се беше напивал в него и за благодарност беше изрисувал върху розовия стълб пред къщата чепка коринтско грозде.
Оттам и името „Коринт“. Последният собственик беше чичо Юшлу. Той беше може би роден химик, но прекара живота си като кръчмар и готвач. „Коринт“ бе станал сборен пункт на студенти, художници и артисти, защото там можеше да се яде и пие, като се плаща малко и даже като не се плаща. Те бяха винаги добре дошли при чичо Юшлу. Жена му беше грозна и брадата. През 1830 година чичо Юшлу умря и виното, и кухнята станаха много лоши, но приятелите продължаваха да бъдат верни на „Коринт“.
Имаше два етажа — долу беше залата с масите, а по вита стълба се качваха на втория етаж, където живееше собственицата с две прислужници — Матлот10 и Жиблот11. Никой не знаеше истинските им имена. Матлот беше четвъртита и креслива, а Жиблот — нежна и мила.
Курфейрак беше написал с тебешир над вратата на залата следния стих:
Ако успееш — наслади се, ако посмееш — яж!
ГЛАВА XXX
ИГРАЧКА-ПЛАЧКА
Както знаем, Легл живееше най-вече у Жоли. Те бяха като близнаци —- деляха всичко помежду си. Сутринта на 5 юни отидоха да закусят в „Коринт“.
Посрещнаха ги Матлот и Жиблот. Кръчмата беше празна. Те си поръчаха стриди, сирене и шунка. Тъй като добре ги познаваше, Жиблот им донесе и една бутилка вино, без да й го поръчват.
Още не бяха посегнали към стридите и в заведението влезе Грантер.
Когато го видя, Жиблот донесе още две бутилки. Докато другите двама започнаха с яденето, той започна направо с пиенето.
— Видях челната колона на шествието. Чудесна гледка! — каза Легл. —- Колко е тихо тук! Кой би подозрял, че на две крачки всичко се е обърнало наопаки?
— По повод революцията — забеляза Жоли — по всичко личи, че Мариус е влюбен.
— Знае ли се в кого? — попита Легл.
— Любовните приключения на Мариус! — изсмя се Грантер. — Предварително ми е ясно всичко. Мариус е мъгла и сигурно е срещнал някое изпарение. Той е поет и е срещнал муза.
В този миг в заведението влезе дрипаво хлапе. Без да се колебае, то се обърна към Легл:
— Вие ли сте Легл?
— Точно така. Какво искаш от мене?
— Един висок рус младеж ме попита: „Знаеш ли леля Юшлу?“ и ме помоли да намеря, господин Легл и да му кажа от негово име: „ABC“. Някакъв номер ли ви погаждат? Той ми даде десет су.
Легл поиска назаем десет су от Жоли.
— Благодаря, господине. —- Как се казваш?
— Наве, приятелят на Гаврош.
— Седни да закусиш с нас.
— Не мога. Аз участвам в шествието и викам: „Долу правителството!“
Легл се замисли. „ABC“ беше парола и означаваше погребението на Ламарк.
— Високият рус младеж е навярно Анжолрас — забеляза Грантер.
— Ще отидем ли? — попита Легл.
— Вали — забеляза Жоли. — Аз се заклех да се хвърля в огъня, но не във водата. Ще хванем хрема.
— Аз оставам — заяви Грантер. — Предпочитам закуска пред катафалка.
— Ще изпуснем погребението, но ще участваме в метежа — заключи Легл.
— А! В метежа и аз съм с теб! — извика Жали.
— А на мене тази ваша революция ми е безразлична — каза Грантер. — Сегашният ни крал Луи Филип е все едно корона, пристегната с нощна шапчица. Скиптър, който завършва с чадър. А Анжолрас ме презира. Ако беше пратил Наве при мен, щях да го последвам. Толкова по-зле за него! Няма да отида на омразното му погребение!
Легл седеше замислен до отворения прозорец. Изведнъж той чу врява, бързи стъпки, викове: „На оръжие!“ и съгледа на улицата Анжолрас с пушка в ръка, Гаврош с пистолета му и другите, всеки въоръжен както може.
— Курфейрак! Курфейрак! — завика той. — Къде отивате?
— Ще строим барикада! — извика Курфейрак.
— Защо не тук? Мястото е удобно!
— Вярно, Орльо12 — отвърна Курфейрак. И множеството изпълни уличката.
ГЛАВА XXXI
ОПИТ ДА СЕ УТЕШИ ВДОВИЦАТА ЮШЛУ
Мястото беше наистина много сполучливо избрано. Улицата беше широка в началото, а в дъното се стесняваше почти без изход. Лесно можеха да преградят улица Мондетур. Възможно беше нападение само отпред, тоест челно и открито. Полупияният Легл беше проявил проницателност на трезв пълководец.
Ужас обзе цялата улица, когато метежниците нахлуха в нея. Всичко живо се изпокри. Дюкянчета, сергии, входни врати, прозорци, всичко се затръшна светкавично. Уплашена бабичка закрепи пред прозореца си един дюшек върху прътите за простиране на пране, за да притъпи силата на куршумите. Само кръчмата остана отворена, защото цялата дружина се юрна вътре.
— Божичко! Божичко! — въздишаше леля Юшлу.
Само за няколко минути изкъртиха двадесетина железни пречки от фасадата на къщата и извадиха част от уличните павета. Гаврош и Баорел спряха и обърнаха колата на някакъв производител на вар. Анжолрас извади всички празни бъчви и бурета от избата на леля Юшлу. С нежните си пръсти, свикнали да боядисват тънки ветрила, Фьойи запъна бъчвите и колата с купища павета. Откъртиха греди от съседната къща и ги препречиха отгоре. Едва ли има нещо по-чевръсто от ръката на народа, когато се строи барикада.
Матлот и Жиблот се смесиха с работещите. Сновяха и поднасяха павета, както биха поднасяли вино.
По улицата се зададе омнибус, запрегнат в два бели коня. Свалиха пътниците, разпрегнаха конете и отпратиха кондуктора. Колкото до прекатурения омнибус, той довърши преграждането на улицата.
— Свършекът на света! — вайкаше се смъртно уплашена леля Юшлу.
Жоли я целуна по сбръчканата шия за утешение.
Грантер, напълно пиян, бръщолевеше глупости. Анжолрас му извика гневно:
— Върви другаде да преживяш виното си! Тук е място за опиянение, но не и за пиянство! Не позори барикадата!
Тези гневни думи оказаха странно въздействие върху Грантер. Той сякаш изтрезня за миг. Погледна Анжолрас с неизразима покорност и му каза:
— Остави ме да поспя тук, докато умра.
Анжолрас го изгледа презрително.
— Ти си неспособен да вярваш, да живееш и дори да умреш!
Междувременно Курфейрак се опитваше да утеши вдовицата Юшлу:
— Нали онзи ден се оплаквахте, че ви наложили глоба, лельо Юшлу? Ето ние ще отмъстим за вас.
Леля Юшлу не виждаше много ясно каква изгода би имало подобно отмъщение в сравнение с
