ужасени.
Какво се случи в тази съдбоносна минута? Никой не би могъл да каже. Сблъскаха се два облака. Едни разказват, че откъм Арсенала се чула тръба за атака, други, че дете замахнало със сабя по един драгун. Истината е, че внезапно се раздадоха три изстрела: първият уби командира на ескадрона Шобле, вторият — една глуха бабичка, която тъкмо затваряла прозореца си на улица Контрьоскарп, третият опърли еполета на един офицер. Някаква жена се провикна:
— Много рано почвате!
И внезапно от другия край на кея се зададе в галоп драгунският ескадрон, който беше останал в казармата. Той връхлетя с извадени саби и помете всичко по пътя си.
Свършено е. Бурята избухва, започват да валят камъни, еква пушечна стрелба. Дървените складове на островчето Лувие, готова крепост, загъмжават от бойци. Изтръгват коловете, стрелят с пистолети, издигат мигом барикада.
Младежите с катафалката, отблъснати назад, минават тичешком по Аустерлицкия мост и обстрелват градската гвардия. Появяват се карабинерите, драгуните секат със саби, тълпата се пръсва във всички посоки, боен ропот оглася от край до край Париж, чуват се възгласи:
— На оръжие!
Гневът разгаря метежа, както вятърът раздухва огъня.
ГЛАВА XXII
НЯКОГАШНИТЕ СМУТОВЕ
Нищо по-изумително от първото кипване, Предвидено ли е било? Да. Подготвено? Не. Откъде започва? От уличните павета. Откъде пада? От облаците. Тук въстанието има характер на заговор. Там — непринуден изблик. Изпълнено с ужас начало, примесено със заплашителна веселост. Отначало само крясъци, магазините се затварят, сергиите опустяват. После единични изстрели, хората се разбягват. А след час двадесет и седем барикади изникваха като че ли изпод земята само в квартала при халите. Въстаниците разграбиха военната фабрика и няколко оръжейни магазина. За няколко минути хиляди ръце в тълпата се снабдиха с двуцевки пушки, саби и патрони.
Млад рус момък без връзка сновеше от барикада на барикада и разнасяше паролите. Друг разпределяше караулите. Кръчмите и портиерските помещения зад барикадите бяха превърнати в караулни постове. Тесните, криволичещи улички бяха избрани най-удачно.
Дружеството на Приятелите на народа беше поело ръководството на въстанието в квартала Сент- Антоан.
Във въздуха, се носеше невиждана необузданост. Издигайки мигновено барикади с едната ръка, въстанието бе завзело с другата почти всички караулни постове на- парижкия гарнизон. Не се бяха минали и три часа, а подобно съскащия пламък на запален фитил въстаниците нападнаха и завзеха Арсенала, кметството и кралския площад, целия квартал Mapе, водната кула и всички улици в съседство с халите. Една трета от Париж беше в ръцете им.
Въстанието беше превърнало центъра на града с лабиринта от улички в огромна непристъпна крепост.
Там беше огнището. Останалото бяха дребни схватки. Обстоятелството, че там още не се биеха, доказваше, че всичко щеше да се реши именно на това място.
Правителството, държащо цялата армия в ръцете си, се колебаеше. Скоро щеше да се стъмни и камбанарията на Сент-Mари биеше тревога. Тогавашният министър на войната, маршал Султ, който бе участвал в битката при Аустерлиц, наблюдаваше мрачно развоя на събитията.
ГЛАВА ХХIII
ОСОБЕНОСТ НА ПАРИЖ
От две години насам Париж беше свидетел на не едно въстание. Едва ли има нещо по-удивително спокойно от Париж по време на метеж, като се изключат разбунтуваните квартали. Париж свиква с всичко. Метеж ли? Голямо чудо! Не си струва да се безпокои за такава дреболия. Когато прозвучи барабанът, сигнал за сбор и обща тревога, бакалинът забелязва:
— На улица Сен-Мартен сякаш има бъркотия.
Често той прибавя нехайно:
—- Тъдява трябва да е.
По-късно, когато започне ясно да се долавя зловещият трясък на престрелката, бакалинът заявява:
— Бият се не на шега.
Ако бурята се приближава и разпростира, той затваря набързо дюкянчето си и навлича припряно униформата си или с други думи казано — поставя в безопасност стоката си и излага на опасност живота си.
На две крачки от улиците, където се води бой, разговарят зяпльовци и се шегуват. Театрите са отворени и представят водевили. Файтоните си вървят. През 1831 година преустановиха за малко стрелбата, за да пропуснат едно сватбено шествие.
Това явление едва ли се среща в друга столица. Две условия са необходими: величието на Париж и неговата жизнерадост.
Този път обаче, когато се вдигна на оръжие на 5 юни 1832 година, големият град почувствува нещо, по-силно може би от самия него: той се уплаши. Дори в най-отдалечените и „най-безучастни“ квартали посред бял ден се затвориха врати, кепенци и прозорци. Смелите грабнаха оръжие, страхливците се изпокриха. Улиците бяха пусти като в четири часа сутринта. Предаваха се тревожни подробности, носеха се злокобни слухове. Нерешителността на маршал Султ тревожеше хората. Защо не нападне тутакси? Явно той беше дълбоко смутен. Старият лъв подушваше в мрака непознато чудовище.
Вечерта настъпи. Театрите не се отвориха. Обискирваха минувачите. Полицейското управление и затворите бяха претъпкани е арестувани.
Парижаните се барикадираха в домовете си. Те залостваха вратите си, питайки се: „Как ще свърши всичко това?“
ГЛАВА XXIV
МАЛКО ПОЯСНЕНИЕ ОТНОСНО ПРОИЗХОДА НА ПОЕЗИЯТА НА ГАВРОШ
В мига, когато народът и войската влязоха в стълкновение пред Арсенала, по улица Менилмонтан се зададе дрипаво хлапе с клонче цъфнал глог в ръка. Беше го откършило от Белвилските възвишения. То съгледа върху сергията на една вехтошарка стар кавалерийски пистолет. Хвърли клончето на улицата и извика:
— Бабо не знам коя си, ще ви задигна ей това тук!
И побягна с пистолета.
Две минути след това вълната подплашени буржоа, които бягаха, срещнаха детето. То размахваше пистолета си и пееше:
Малкият Гаврош отиваше на война. Чак на булеварда забеляза, че пистолетът му няма спусък.
Кой бе съчинил стихчето в крак, с което крачеше? Кой бе съчинил и другите песнички, които той така охотно пееше при случай? Не знаем. Той знаеше всички популярни песнички и прибавяше към тях
