собственото си чуруликане. Съчетаваше репертоара на птичките с репертоара на парижките художнически ателиета. Беше образован гамен.
Впрочем на него и през ум не му минаваше, че когато през онази студена дъждовна нощ бе предложил гостоприемно своя слон на двете малчуганчета, беше изиграл роля на провидение за собствените си братчета. Вечерта за братчетата си, а рано сутринта за баща си. Така бе прекарал тази нощ. Когато се върна при слона, той измъкна изкусно момченцата, раздели с тях случайната закуска, изнамерена кой знае откъде, и си отиде, като ги повери на добрата майка, улицата, която го беше отгледала кажи-речи и него самия. Определи им среща на същото място и вместо сбогом произнесе следната назидателна реч:
— А сега се чупя или другояче казано офейквам. Ако не намерите татко и мама, елате пак тук довечера, мъничета. Ще ви нагостя за вечеря и ще ви сложа да нанкате.
Двете дечица не дойдоха вечерта. Може би някой градски сержант ги бе отвел в участъка или чисто и просто се бяха изгубили в огромната парижка джунгла. Гаврош не ги видя вече. От онази нощ бяха изминали десет или дванадесет седмици. Неведнъж му се случваше да се почеше по темето и да си каже: „Къде ли пропаднаха дечицата ми?“
Междувременно той стигна с пистолет в ръка до улица Понт-о-Шу. Там имаше само едно отворено дюкянче и при това баничарница. Благословен случай да си хапне ябълкова пита, преди да потъне в неизвестността. Гаврош опипа джобовете си, обърна и джобчето на жилетката си, но не намери нищо, нито едно петаче.
— На помощ! — развика се той.
Тежко е да загубиш последната ябълкова пита в живота си.
Но все пак той продължи пътя си.
Почувствува нужда да замени с нещо непостижимата ябълкова пита и си достави неповторимо наслаждение, като разкъса посред бял ден афишите на театралните представления.
Малко по-далеч видя група цветущи личности, които му се сториха едри собственици. Той повдигна рамене и изплю по техен адрес следната жлъчна забележка:
— Колко са тлъсти, пустите му рентиери! Тъпчат се като свини. Не вдигат глава от яденето. Попитайте ги къде си дяват паричките. И те не знаят. Изпапват ги и толкова. Плюскат колкото им побира търбухът!
ГЛАВА XXV
ГАВРОШ НА ПОХОД
Да размахваш посред улицата пистолет без спусък е такава обществена проява, че с всяка измината крачка Гаврош все повече се разпалваше. Той пееше откъси от „Марсилезата“ и сегиз-тогиз се провикваше бодро:
— Всичко е наред. Боли ме лявата лапа. Изкълчил съм си ревматизма, но съм доволен, буржуи. А вие кротувайте, че сега ще ви изпея страшно бунтовни куплетчета. Какво представляват ченгетата? Кучешка порода. Но по-добре да не оскърбявам кучетата. Ех, защо си нямах едно7 на пистолета! Идвам от булеварда, приятелчета. Там взе да припарва, там ври и кипи! Време е да се обере пяната. Напред, другари! „Нека нечистата кръв да напои браздите“!8 Да се бием, пусто да остане! До гуша ми дойде тиранията!
В тихия и бездушен богаташки квартал Маре Гаврош се натъкна на три бабички, които бъбреха за какво ли не и на първо място за поскъпването на живота.
— Какво сте се разбъбрили за политика, бабки? — закачи ги той.
Посрещна го залп от ругатни.
— Още един злодей!
— Какво стиска в лапата си? Пистолет?
— Няма да миряса, докато не катурне властта!
Изпълнен с презрение, Гаврош само им се изплези.
— Проклето босоного!
— Обеснико, сигурно ще те видя на гилотината!
— Сополът ти виси, старо! Обърши си чушката — отвърна й Гаврош.
Той отмина, но малко по-нататък се сети за вехтошарката, която го бе проклела и произнесе следния монолог:
— Грешиш, че оскърбяваш революцията, вехтошарке! Пистолетът, който виждаш, е за твое добро. За да живееш по-леко.
Внезапно го налегна горчива печал. Той погледна укорително пистолета си и въздъхна:
— Тръгнал съм да стрелям, но ти не стреляш.
ГЛАВА XXVI
СПРАВЕДЛИВОТО ВЪЗМУЩЕНИЕ НА ЕДИН БРЪСНАР
Достопочтеният бръснар, който беше изгонил двете момченца, приютени от Гаврош в утробата на слона, беше в дюкянчето си и бръснеше стар войник, легионер от запаса, служил на времето при Наполеон. Бръснарят говореше естествено за метежа, за генерал Ламарк и разговорът премина на императора.
— Как яздеше императорът?
— Лошо. Не умееше да пада. Затова никога не падаше.
— Императорът е бил раняван само веднъж, нали?
— В петата, при Ратисбон. Никога не съм го виждал по-докаран оттогава. Лъщеше като нова монета.
— Ами вас, господин ветеран, сигурно често са ви ранявали?
— Мене ли? Нищо особено. При Маренго ме рязнаха два пъти със сабя по тила, при Аустерлиц един куршум се заби в дясната ми ръка, а при Йена — и лявото бедро. При Москва-река ме намушкаха с копие, а при Ватерло един куршум заседна в крака ми. Това е всичко.
— Прекрасно е да умреш на бойното поле! — възкликна бръснарят с въодушевление. — Бих предпочел, честна дума, да ми пръснат корема със снаряд, отколкото да пукна на одъра от някоя болест с лекарства, лапи и доктори!
Още недовършил думите си, страшен трясък разтърси бръснарницата. Стъклото на витрината се пропука звездообразно.
Бръснарят побледня като смъртник.
— Божичко, това е сигурно…
— Какво?
— Оръдейният снаряд!
— Ето го — каза войникът и вдигна от земята нещо. Беше камъче.
Бръснарят изтича навън и видя Гаврош, който бягаше колкото му държаха краката. Минавайки пред бръснарницата на бездушния бръснар, той не можа да устои на изкушението да му каже добър ден и да запрати камък във витрината му.
— Виждате ли? То прави зло заради самото зло. Да не би да съм му сторил нещо на това сополанче!
ГЛАВА XXVII
ДЕТЕТО СЕ УЧУДВА НА СТАРЕЦА
Междувременно на пазара Сен-Жан, където полицейският пост беше обезоръжен от въстаниците, Гаврош се присъедини към дружината, водена от Анжолрас, Курфейрак, Комбфер и Фьойи. Почти всички бяха въоръжени, кой с ловджийско чифте, кой с пушка на гвардеец или със стар мушкетон. Курфейрак размахваше гола сабя.
Без връзки, без шапки, задъхани, измокрени от дъжда, с искрящи очи, те стигнаха до кея.
— Накъде? — обърна се Гаврош към тях.
— Ела — каза Курфейрак.
Зад тях вървеше Баорел, който се чувствуваше като риба във вода по време на метеж. Беше си сложил червена жилетка и устата му сипеше гръм и мълния. Жилетката му уплаши един минувач, който завика, загубил ума и дума:
