— Червените идат!
— Глупав страх, гражданино — скастри го Баорел. — Аз пък не треперя от аления мак, нито от Червената шапчица. Слушайте, гражданино, оставете рогатия добитък да се плаши от червеното!
После той съгледа някаква обява на стената — послание на архиепископа до „паството“ му и я разкъса.
— Паство! Вежливо название за стадо гъски!
Тази постъпка на Баорел спечели тутакси Гаврош.
— Баорел — забеляза Анжолрас, — не бива да се гърми нахалос нито с пушка, нито със сърцето.
— Кой както разбира, Анжолрас. Поповете ме дразнят.
Следваше ги шумно шествие — студенти, артисти, работници, всеки въоръжен кой с каквото намерил. Сред навалицата вървеше и един старец. Той нямаше оръжие, но гледаше да не изостава назад, макар че имаше занесен вид. Гаврош го забеляза.
— Квойтуй? — попита той Курфейрак.
— Един дядо.
Старецът беше господин Мабьоф.
ГЛАВА XXVIII
СТАРЕЦЪТ
Нека разкажем какво се бе случило. Анжолрас и приятелите му минаваха по булеварда с житните складове, когато драгуните нападнаха множеството. Анжолрас, Курфейрак и Комбфер тръгнаха с хората, които свиха по улица Басомпиер, викайки:
— На барикадите!
Те срещнаха по пътя си някакъв старец.
Вниманието им бе привлечено от походката на стареца. Той вървеше на зигзаг, сякаш беше пиян. Освен това държеше шапката си в ръка, макар че валеше като из ведро. Курфейрак позна дядо Мабьоф. Той го знаеше, защото не веднъж беше придружавал Мариус до неговия дом. Известни му бяха миролюбивите и плахи привички на стария библиофил, затова се изненада, че го среща сред суматохата, на две крачки от обстрелващите кавалеристи. Двадесет и пет годишният метежник и осемдесетгодишният старец размениха следния диалог:
— Приберете се в дома си, господин Мабьоф.
— Защо?
— Почват размирици.
— Много добре.
— Ще има сеч и пушечна стрелба.
— Отлично. А къде отивате вие?
— Да събаряме правителството.
— Великолепно!
И той тръгна с тях. От този миг старецът не промълви вече нито дума, но стъпките му станаха внезапно твърди. Работници му предложиха ръка, но той отказа. Вървеше почти в първата редица на колоната.
— Какво запалено старче! — шепнеха студентите.
Сред тълпата се понесе слух, че бил бивш конвентист9 и цареубиец. Групата пое по улица Верьори. Малкият Гаврош вървеше най-отпред и пееше с все гърло, изпълнявайки ролята на тръбач.
Въстаниците отиваха към Сен-Мери.
Тълпата растеше с всяка измината минута. По едно време снажен, непознат мъж с леко прошарена коса, чието сурово и дръзко изражение направи впечатление на Курфейрак и Анжолрас, се присъедини към тях. Увлечен в пеене, свирене с уста, вдигане врява и блъскане по затворените капаци на магазините, Гаврош не го забеляза.
Тълпата мина точно пред вратата на Курфейрак.
— Добре стана — каза Курфейрак, — защото съм си забравил кесията, а си загубих и шапката.
Той се изкачи тичешком по стълбите. Грабна кесията и шапката си, взе и един празен куфар. Портиерката го спря.
— Господин Курфейрак, един младеж иска да говори с вас.
— Къде е?
— В моята стаичка. Повече от час ви чака.
— По дяволите! — възкликна Курфейрак.
В същото време дребничък млад работник, който приличаше на момиче, с обсипано с лунички лице, скъсана блуза и кадифен панталон, каза с дрезгав глас от прага на портиерската стаичка:
— Извинете, мога ли да видя господин Мариус?
— Няма го.
— Ще се прибере ли тази вечер?
— Нямам представа. Аз например няма да се прибера.
Младежът го погледна втренчено.
— Защо? Къде отивате?
— Какво ти влиза в работата?
— Искате ли да нося сандъка ви?
— Аз отивам на барикадите.
— Позволявате ли да дойда с вас?
— Стига да искаш! Паветата са на всички!
И Курфейрак изтича навън, за да догони приятелите си. Тълпата рядко отива там, където желае. Множеството отмина „Сен-Мери“ и се озова на улица Сен-Дьони.
ГЛАВА XXIX
ИСТОРИЯ НА „КОРИНТ“ ОТ ОСНОВАВАНЕТО МУ
В квартала на халите по онова време се намираше улица Шанврьори с прочутото кафене „Коринт“. Тук именно през 1832 година бе издигната барикада. Тя бе затъмнена от барикадата Сен-Мери, но ние ще хвърлим малко светлина върху нея.
Ще си позволим отново да прибегнем до простото средство, с което си послужихме вече при описанието на Ватерло. Ако искате да си представите точно как изглеждаше тогава купчината къщи при североизточния ъгъл на парижките хали, начертайте мислено едно главно N. Горният му край се опира на улица Сен-Дьони, а долния — на халите. Двете му вертикални чертички ще бъдат улица Гранд-Трюандри и улица Шанврьори, а наклонената чертичка — улица Птит Трюандри. Някогашната уличка Мондетур пресичаше тези улици под най-различни ъгли. Така се образуваха седем островчета от къщи с най-причудливи очертания и големина.
