20. Преданието за Тар Гаарн
През нощта Лиан пак се събуди от кашлицата и не можа да заспи. Още го мъчеха слабост и треска от планинската болест. Вдигна глава и видя, че Каран го гледа в слабата светлина на огъня.
— Знам сказание за аакимите… — промълви той.
— Все това повтаряш — въздъхна тежко тя. — Извинявай, но съм уморена.
Лиан се засегна.
— Помислих, че…
Мълчанието се проточи. После Каран изведнъж легна по гръб, затвори очи и попита:
— Какво си помисли?
— Че сигурно ще ти е приятно да го чуеш. То… май е единственото, което мога да ти дам.
Каран се почувства гузна.
— Разкажи го тогава.
— Това е Преданието за Тар Гаарн. Вероятно го знаеш, щом си израснала сред аакимите.
— Знам за предателството, но не съм чувала историята. В Шазмак избягват да говорят за това.
— Дълго е, както го разказваме в Чантед. Едно от най-дългите.
— Лиан, тази нощ не искам дълго сказание.
Чак сега осъзна иронията на положението, в което бе изпаднала. Откакто се помнеше, най-силното й желание бе да слуша разказвачите в Чантед и ето че един от най-способните сред тях беше готов да говори само за нея, но тя го разубеждаваше.
— Не… Разкажи го, както решиш. Току-виж ми помогне.
„Каквото знам за аакимите, чувал съм го от тях. То се знае, че летописците виждат историята другояче“.
Лиан се усмихна отпаднало.
— Тази нощ сказанието няма да е дълго, уверявам те.
Закашля се и попи устата си с един парцал. Прекрасният му глас звучеше продрано.
— След Възбраната аакимите проумели, че няма как да се върнат на Аакан, и съсредоточили усилията си да се приспособят към Сантенар. Не им липсвали сили и волята им била несломима, щом си поставили цел, затова бързо се наложили като велик народ. По онова време намислили да издигнат град, с който никой друг на Сантенар да не може да се мери, дори построените от кароните, за да се превърне в символ на тяхната гордост и могъщество.
Избрали Питлис, защото нямал равен на себе си като архитект и строител. И сътвореният от него град наистина бил несравним. Куполи, кули и извисили се арки, които сякаш висели без опора — сливане на въздух и вода, на метал и камък. Щом го видели, всички ахвали, и никои не си тръгвал оттам, без да пророни сълза. Средище на музиката и поезията. Място и на сплотената общност, и на уединението. Такъв бил Тар Гаарн, преди да дойде Рулке.
Разказът бе прекъснат от такъв пристъп на кашлица, че изтощеният Лиан се подпря на ръце, за да не падне.
Каран отвори очи и се загледа в мъгливите звезди. Студът се просмукваше през куртката, наметалото и завивките — беше се вкочанила, чак костите я боляха.
Гласът на Лиан вече напомняше за чегъртане на чакъл в кофа.
— Но имало и друг замисъл, вложен в Тар Гаарн, защото аакимите знаели, че войната с кароните, с Рулке, е неизбежна. Този град бил най-яката им твърдина и последно убежище, ако всички други рухнели. На него се крепяла и гордостта, и надеждата им. Скоро след това започнало Прочистването — страшните войни между кароните и аакимите, които продължили векове и опустошили Сантенар. Но в тези войни нямало победа. Защото силата на Рулке, най-великия сред кароните, била неимоверна. Тар Гаарн пък бил непристъпен, изграден толкова умело и здраво, че неизброимите набези почти не оставяли белег по вечната му красота. С огромните си запаси можел да удържи и на най-продължителната обсада.
Но накрая, изглежда, дори Рулке се уморил от този нескончаем сблъсък и един ден се срещнал тайно с Питлис, за да потърси път към мира.
— Нека прекратим тази безплодна война — казал му. — Аз искам да намеря ключа към най- големия въпрос на нашата епоха — премахването на Възбраната. Това начинание ще е от полза и за вас, а имам нужда от помощта ви, защото съм длъжен да се върна при своите.
Питлис бил стар, опитен и недоверчив. Твърде добре знаел, че Рулке се слави с лукавството си. Нямал намерение да излага на риск нито Тар Гаарн, нито народа си. Но и той копнеел за своя свят. „Аакан е наш — рекъл си. — Ако разкъсаме Възбраната, ние ще си отидем там. А приберем ли се у дома с могъществото, което постигнахме тук, ще си го върнем и ще прогоним Стотината (ето колко наброявали короните, когато завзели Аакан — нищожен брой!) обратно в пустотата, от която нахлуха. Ще се придържам към плана на Рулке, докато не настъпи времето за моя“.
И така, Питлис дал съгласието си, но сключил и таен съюз със Съвета на Сантенар срещу Рулке. Тогава, както и днес, начело на Съвета бил Мендарк, а влиянието му уравновесявал безмерно надареният Игър, все още толкова млад, че не му се налагало да удължала своя живот с изкуството си на чародей.
Най-сетне Прочистването завършило. И задълго изглеждало, че Рулке наистина се е променил, защото примирието се проточило в несигурен мир, а след много години с избледняването на спомените — в съдружие между равни. За аакимите настъпили покой и благоденствие, каквито те не познавали дотогава. И всички почитали Питлис.
Рулке отново дошъл при него.
— Желая да построя град в своите земи. — Наглед едва ли не засрамен, ако някой може да си въобрази такова изражение на карон, той попитал: — Аакимите и самият Питлис ще склонят ли да съградят такъв град за мен?
— Че за какво ти е толкова голям град? — недоверчиво попитал Питлис.
— Искам го като паметник и символ. Но и за друга цел. За да премахна Възбраната, ще се нуждая от цяла армия книжници и механици, алхимици и хора от всички други науки. А за да изкова такива инструменти, са ми потребни подходящи ковачница и наковалня. Ще се заемеш ли?
„Как е възможно да се премахне Възбраната? — усъмнил се Питлис. — Само с устройство като флейтата, а ако Рулке беше способен да си го направи сам, не би потърсил Шутдар. Може би аз ще успея. Виждам шанс. Но ще съм бдителен като скийт“.
— Не бива да се доверяваме на Рулке, ако ще да са минали хиляда години или хиляда пъти по хиляда! — възнегодуваха и останалите аакими. — Не давай съгласието си.
Голямата слабост на аакимите било тяхното високомерие и когато гордостта и надменността им избуявали, те ставали податливи на безразсъдството, сключвали необмислени съюзи и се впускали подир безнадеждни стремежи. Щом направели избора си, не търпели съвети и продължавали безогледно, та дори
