така да се опропастявали. Същото се случило и с Питлис, който се поддал на гордостта си. Той бил убеден, че Рулке лъже чрез изричаните истини, но не успявал да разгадае намеренията му. Съгласил се, защото и неговият замисъл се избистрял — изкусно да насочва погрешно, да възпре или при възможност да отнеме новото оръжие на Рулке, каквото и до е то, за да го обърне срещу него.
Лиан изведнъж се запъна и изграчи развълнувано:
— Може пък да е използвал Огледалото, за да шпионира Рулке! Какви ли тайни… — Млъкна и се изчерви. — Ох, за такова вмятане бих изпъдил от изпита всеки чирак…
— Питлис наругал другите аакими, казал им да се махат и отишъл при Рулке — продължи след секунда.
— Ще издигна за тебе такъв град, какъвто още не са виждали и на Трите свята.
Каран потрепери. Грешката на Питлис била неизбежна, а трагедията — неописуема.
— Години наред двамата упорствали в осъществяването на своите планове, защото проектирането на град изисквало усърден труд и Питлис не желаел да го сподели с никого. Рулке знаел много добре какво иска — нещо необичайно и красиво. Не можело да се познае предназначението на много от нещата, за които настоявал, но той държал да бъдат изработени точно.
Когато напрягал ума си в преодоляването на някой проблем, Рулке не давал покой на ръцете си. Непрекъснато създавал странни устройства, без да спомене и думичка за какво се използват, а после захвърлял повечето от тях. И всяка нощ Питлис са занимавал с отпадъците от изминалия ден, трескаво ги изучавал, за да проникне в същинския замисъл на Рулке.
Представи си ги заедно. Рулке бил великан, чернобрад мъж, по-грамаден и от мечок, с толкова черна коса, че проблясвала в синьо. Щеше да е с две глави над мен и двойно по-тежък, ако застанеше тук. Отличавал се с нечовешка красота и обаяние. Всички го харесвали и търсели компанията му.
И Питлис бил много едър, бедрото му било по-широко от кръста ти. Имал източено слабо лице с широк нос и квадратна брадичка. В никакъв случай не бил хубавец, на пък имал несъкрушима воля. Бил извънредно талантлив, но не и симпатичен.
Все пак предпазливостта надделявала у него. Питлис дебнел и за най-дребната грешница на Рулке, подлагал го на какви ли не прикрити изпитания. Рулке обаче не бъркал в нищо и не злоупотребявал. Трудили се десетки години, защото времето не означавало нищо и за двамата. Питлис бил обсебен от творението си, този по-изящен, по-хармоничен и по величав дори сравнен с Тар Гаарн градеж. И напълно различен — въплътената същина на кароните. Знаел, че това е най-голямото дело в живота му.
Питлис често се срещал със Съвета, но никой не успявал да проумее с какво се е захванал Рулке. И когато на Рулке му се налагало да замине, Питлис си отмъщавал на дребно. Правел незабележими промени в проекта, по мъничко изкривявал замисъла му, но винаги влагал по-голяма хармония, завладяваща хубост и завършеност. И най-сетне творението било готово.
Но нещо не било съвсем наред. За да има съвършенство, липсвал някакъв детайл, но никой от тях не го налучквал. Рулке не криел колко е разстроен.
— В миналото съм бродил из градовете на аакимите и във всеки имаше цялост, каквато не откривам тук, а трябва да я постигна. Само ако можех да открия какво е нужно… Как е направено в Тар Гаарн? — винаги гласял последният му въпрос. — Ех, ако видя Тар Гаарн… Но дори не моля за това.
Заемал се с нещо друго и повече не продумвал. С всеки ден Рулке бил още по-потиснат от неуспеха. И накрал Питлис…
— Не! — неволно ахна Каран.
Лиан вдиша тежко, изтри алената влага от устните си и изхърка:
— Май няма да довърша сказанието…
В очите му избиха сълзи на срам.
— Няма значение — успокои го тя, но разочарованието й все пак пролича.
Сигурно от много години не бе разказвал толкова зле, но за нея думите бяха скъпоценни. Той продължи насила:
— Не искам от тебе да предадеш народа си — подхвърлил Рулке и на Питлис му олекнало, макар да се почувствал гузен. И тогава последвал ударът. — Бездруго те опознах толкова добре, че вчера приех твоята външност и обиколих целия Тар Гаарн, без никой да ме разобличи.
Питлис изпаднал в ужас от своята глупост и наглостта на Рулке, а и от гения му, с който бил осъществил невъзможното за всеки друг. Но работата му се била превърнала в опиат, от който не можел да се откаже, и скоро Питлис се заел да променя проекта по мъничко, за да добави още към красотата и съвършенството на творението си.
Изнизали се още месеци. Питлис полека осъзнавал, че Рулке пак не е доволен и че нещо продължава да го терзае.
— Тук, тук и тук — сочел той някои подземни съоръжения. — Толкова незначителни подробности, че чак не ми се иска да ги споменавам, но знам как се стремиш всичко да е безупречно.
Питлис прегледал стотиците чертежи на града и наистина открил нищожни недостатъци, макар и единствено в градежа, които нямало да се виждат. Вече му се струвало, че Рулке се заяжда напразно, но недоволството му било изразено толкова смирено и с такава жажда за съвършенство, че Питлис измислял други варианти, намирал по-хармонични решения.
Изчерпал силите си докрай, но разбирал, че градът е най-завършеното му творение, което не би могъл да надмине.
— Тежи ми умора и в душата, и в тялото — казал той. — Нищо повече не мога да направя.
Рулке му благодарил, обявил работата му за безукорна и прегледал чертежите един по един. И в един миг се смръщил.
— Какво е това? — посочил той. — Разваля всичко. Не мога да се примиря.
Питлис предложил други възможности. Рулке ядосано отхвърлил всички, сякаш подозирал Питлис в измама. Питлис бил смазан и отчаян. Нима Рулке никога нямало да е доволен?
— Покажи ми как е построен Тар Гаарн — настоял Рулке. — Ще видя как проблемът е решен там.
На Питлис толкова му омръзнало да човърка, че мислел само как да се отърве. Смирен пред неочаквано властното държане на Рулке, той се съгласил.
Каран трепна с отворена уста.
— Тъй ли било… — процедил Рулке и се взрял в Питлис. — Значи все пак си готов да предадеш своите. Точно това очаквах. Ето я слабостта, която позволи на Стотината да ви отнемат света. Но аз не се нуждая от чертежите, защото няма по-хармонично решение.
И благодарил най-любезно на Питлис и заминал за земите си. Питлис не знаел какво да прави, нали бил приключил проекта. Намерил малка схема, паднала (или оставена нарочно) зад един шкаф. На нея Рулке бил нанесъл собственоръчно в пълни подробности едно от най-тайните защитни съоръжения в Тар Гаарн. Толкова отблизо бил опознал ума на Питлис, че се досетил за тайните, без дори да зърне чертежите му.
Булото паднало от очите на аакима и той разбрал колко глупав е бил. Рулке го бил изиграл — градът, устройствата, оправданието с Възбраната били само уловка. През цялото време Рулке се канел да унищожи Тар Гаарн. Колко безмислено изглеждало сега дребнавото отмъщение на Питлис — нищожните промени в плановете, които Рулке тъй и не забелязал. И през цялата тази жестока и нескончаема зима той живял в смъртен ужас, изтерзан от толкова безмерната си недалновидност, че дори мисълта да говори за нея била непоносима.
А напролет страховете му се сбъднали, защото от юг настъпила огромна армия и обсадила Тар Гаарн. Аакимите призовали почитания си предводител, но срамът и ужасът вцепенили Питлис и той им признал какво е сторил. И макар да се съпротивявали доблестно, градът бил обречен, защото отчаянието ги
