отчетливи бяха следите на уелмите. Дори не бяха спирали тук. Малко по-късно Фейеламор и Мейгрейт зърнаха отряда да язди по-нависоко със същата бързина.
— Каквото и да търсят, за тях е по-важно от нас. Дали не отиват да сеят смут, за да улеснят настъпващите войски на Игър?
— Имам лошо предчувствие — промърмори Мейгрейт.
През следващата седмица напредваха бдително по планинските пътеки, без да се отърсят напълно от опасенията си за засада. Накрая минаха през последния проход и се спуснаха към гората. Спряха сред високите дървета.
— С малко късмет ще стигнем в Нарн утре вечерта — каза Мейгрейт, след като вечеряха. — Там ще научим новини за войната.
Лежеше по гръб в спалния чувал, подпряла главата си на един дънер, и не можеше да заспи. Надигна се и навлезе в гората, докато светлината на огъня не се скри зад шубраците. Долавяше колко мрачно притихнала е нощта. Какво я тревожеше? Не знаеше, но всичко се въртеше около уелмите. Те не отиваха на война — вършеха нещо по-потайно.
Минаваше полунощ, звездите блещукаха остро над върховете на дърветата в прозрачния студен въздух. Мейгрейт се пъхна отново в студената постеля. Огънят тлееше в оранжеви въглени. Тя се загледа в тъмното небе. Парцаливо облаче закри звездата, в която се взираше. Клепачите й се спуснаха и я споходи сънят.
Мейгрейт подскочи и кресна:
— Каран, къде си?
Но пред очите й нямаше нищо освен жарава и високи дървета.
И Фейеламор се надигна, будна в същия миг.
— Какво стана? Какво видя?
— Каран! Нападнаха я… онези уелми. За малко връзката помежду ни се възстанови. Затова са бързали толкова. Тя сигурно е наблизо.
— Ами размърдай се, преди да ни избягат с Огледалото.
Мейгрейт едва не зашлеви господарката си.
— Проклето да е, ти също! Бях в ръцете им, знам какво ще й направят.
— Къде е тя? Каза ли ти?
— Не! — ядно се сопна Мейгрейт. — Може би отначало дори не знаеше, че съм аз. Виждах през нейните очи, после тя извика и… толкова.
Припряно си събраха багажа, угасиха огъня и потеглиха.
— Все пак какво видя? Как изглеждаше местността?
Мейгрейт се опита да мисли спокойно.
— Имаше светлина от звездите и огънят гореше, но зърнах малко подробности. Тя беше в някаква палатка. Поляна, дърветата бяха по-високи от тукашните, а земята по-равна. Нямаше сняг, наблизо се чуваше ромолене на поток. Това е всичко.
— Слаби нишки, по които да се водим. Не може да е далеч, някъде под планините, вероятно по-близо до реката. Ти познаваш тези земи, опитай се да се сетиш. Но как се е озовала тук? Ти спомена как си чула, че е някъде около Хечет, а дотам има много път на север.
— Само че беше отдавна. Може да се е върнала през прохода също като нас. Несъмнено някой от съгледвачите на Игър я е видял и е пратил вест на уелмите. Иначе как ще знаят къде да я намерят? Аз… спомних си. Има пътека към Нарн и свършва при сала, разбира се. Но трябва да претърсим голяма площ.
— Да допуснем, че е нощувала край пътеката. Равно място с поток. Да не се бавим!
Дириха цяла нощ, но чак към зазоряване откриха следи от много хора край поток, пресичащ пътеката. Излязоха на поляната и зърнаха палатката на затревената могилка, студения ручей до нея, разхвърляните изпочупени вещи, напоеното с кръв одеяло.
— Тя е била тук — каза Мейгрейт. — Това са нейните ботуши, ето ги чашата и чинията й. Ох, Каран… Моята слабост те тласна към този край.
— Значи Огледалото е у тях — горчиво промълви Фейеламор. — Всичко беше напразно.
— Още не. Няма и шест часа, откакто я плениха. Но накъде биха се отправили? Към Нарн? Не ми се вярва, поне докато е светло. Нищо чудно да се крият някъде в гората и да чакат да притъмнее. Да тръгнем след тях.
Продължиха предпазливо по течението на ручея, но скоро пътеката се изгуби в гората. Не можеха да яздят в тези гъсталаци и вързаха конете при водата. След още над два часа претърсване Фейеламор се изнерви и изсумтя:
— Нещо не е наред, съзирам някаква хитрост. Огледалото вече не е у нея, те също не са го намерили. Явно го е скрила.
— Тогава върви да го търсиш това проклето нещо! — изсъска Мейгрейт, поддала се на внезапна ярост, обзета от отчаяние, ужас и презрение към себе си. — Но аз няма да дойда с тебе.
Вторачи се право в очите на Фейеламор, която направя крачка към нея, протегнала ръка.
— Стой! — тросна й се Мейгрейт. —
Оставаха изправени една срещу друга в един проточил се миг, после Фейеламор се врътна и тръгна напряко през гората. Мейгрейт я изпроводи с поглед. Чувстваше, че се е отървала от тежък товар.
31. Историята на Фейеламор
Фейеламор тръгна нагоре през гората: връщаше се към поляната подтиквана от чувството, че там все още има какво да намери. Толкова бе възбудена, че почти не обърна внимание на Мейгрейт и нейната озадачаваща опърничавост. Рано или късно щеше да се върне при нея — вкоренената вярност към дълга щеше да я доведе. Доближи поляната чак след пладне, но дочути гласове я накараха да спре и да застане нащрек. Послужи си с илюзии, за да промени външността си, и се скри в гората. Съвсем скоро на поляната излезе отряд аакими. Позна водача им, бе го срещала в прастари времена — Тенсор.
Той излезе напред, огледа палатката и разхвърляните вещи и поклати глава. Пристъпи към потока, като внимаваше да не гази по следите, а постоя загледан надолу. Накрая даде зная на другите аакими и те се пръснаха да търсят. Ръмящите капки постепенно се превърнаха в проливен дъжд.
След малко един подвикна тихо на останалите: държеше някакви бели неща. Стоеше в отсрещния край на поляната и през дъждовната завеса Фейеламор не виждаше какво държи, нито чуваше думите му. Аакимите се събраха и разгледаха внимателно нещата, после ги пуснаха на земята и търсенето продължи.
Тенсор и един по-нисък мъж стояха настрана и разговаряха. Ниският посочи към гората и двамата тръгнаха натам бавно, заболи поглед в земята, навеждаха се да проверят някакви следи и накрая навлязоха между дърветата. Тъкмо това ги спаси.
Мигове по-късно още един отряд — от уелмите, се прокрадна от другите две страни на поляната. Ненадейно обсипаха аакимите със стрели. Трима паднаха без звук от първия залп, още един се свлече, след това уелмите нападнаха. Висока красива жена, оцеляла от стрелите, беше съсечена светкавично. Последните трима проумяха, че положението е безнадеждно, и нахълтаха в гъсталаците. От десетимата уелми двама загинаха в схватката. Двама останаха, шестима се втурнаха след бягащите аакими. Фейеламор наблюдаваше втрещена. Боят приключи за няма и минута — тя изобщо не би успяла да се намеси.
Скоро една дългуреста жена изскочи от гората, повика пазещите на поляната и тримата се втурнаха в
